rebeccaa
11-04-2010, 12:05
Незнам от къде да започна..на който не му се чете да не чете темата.
Ще започна от самото начало.До средата на 7-ми клас (тоест миналата година) с М. бяхме най-добри приятелки, с нея бяха едни от най-хубавите ми моменти в живота ми за тези осем години от запознанството ни.Та.. обстоятелствата бяха такива, че се скарахме много жестоко и двете неможехме да се понасяме.През това време се сближих със С.(момче е).Постепенно той се превърна в едни от най-важните хора в моя живот.Беше ми върнал вярата във приятелството..превърна се в един от най-добрите ми приятели.През същото това време с М. бяха станали нереалните филми просто.. искаше да ме бие говореше пълни глупости и измислици зад гърба ми, и когато С. разбра, рабира се ме защити, и с времето той също не можеше да я гледа дори не искаше да чува името и.А аз..аз я ненавиждам до дъното на душата си.Няма дума просто с която да мога да опиша какъв човек е.И така..миналия ден се беше видял с тази М., защото тя му беше звъннала, а и той беше с негов приятел който ходеше с нея и така .. филми общо взето.Та..вчера вечерта със С. имахме среща на която той не дойде.Влезна в скайп и го питах, защо не се появи нито пък си вдигаше телефона.Той ми каза нали за неговите проблеми няма сега да давам подробности какви са, но аз знаех за тях и отдавна.До тука добре той не е виновен.Докато не го питах какво прави,а той ми каза, че си пише с тая неблагодарница М. и в същото време ми каза, че я харесва обаче аз не го повярвах в същия момент, мислех, че се бъзика, но после започна да ми пише някакви неща, а аз през това време седях и гледах като теле в железница и го питах какво и харесва.Каза, че от вчера от както се видяли му станало нещо.При което аз започнах да испадам в някакви истерии, депресий и незнам си още какво.Започнах да рева, ревала съм сигурно 2 часа без да спра, защото се почувствах предадена.Той даже искаше да идва с такси до нас в 11 вечерта.И така карахме се, карахме се той ми повтаряше, че може и да не стане нищо с М. да не се получи просто, но аз си знам мойто и продължавам да противореча.Един вид ревнувах, защото познавам М. и кътните зъби и знам и не искам да го използва, не искам да го манипулира и да го наговаря срещу мен.Исках да харесва сяка, само не нея .Излиза, че му поставям ултиматом, но аз никога не съм го правила на никой и не мисля, че някога ще го направя.С. ми каза, че каквото и да стане никога няма да ме остави, и никой никога не може да му каже нещо против мен, и че е човека който най-мноо ме обича при което аз се успокойх и се оправихме за сега..Но незнам какво да правя ако между тях стане нещо, не искам тя да го наранява или тем подобни, щото за него бих убила всеки.Страшно го обичам тоя човек.И все пак се надявам да не тръгнат, колкот и егоистично да звучи не искам той да бъде с човек като нея просто..доброто му мисля не за друго.За това имах нужда да споделя някъде, защото найстина вече няма на кого.Загубих вярва в приятелстовото, въпреки че винаги трябва да има надежда.И все пак искам съвет, дори и негативни да са мненията.
Ще започна от самото начало.До средата на 7-ми клас (тоест миналата година) с М. бяхме най-добри приятелки, с нея бяха едни от най-хубавите ми моменти в живота ми за тези осем години от запознанството ни.Та.. обстоятелствата бяха такива, че се скарахме много жестоко и двете неможехме да се понасяме.През това време се сближих със С.(момче е).Постепенно той се превърна в едни от най-важните хора в моя живот.Беше ми върнал вярата във приятелството..превърна се в един от най-добрите ми приятели.През същото това време с М. бяха станали нереалните филми просто.. искаше да ме бие говореше пълни глупости и измислици зад гърба ми, и когато С. разбра, рабира се ме защити, и с времето той също не можеше да я гледа дори не искаше да чува името и.А аз..аз я ненавиждам до дъното на душата си.Няма дума просто с която да мога да опиша какъв човек е.И така..миналия ден се беше видял с тази М., защото тя му беше звъннала, а и той беше с негов приятел който ходеше с нея и така .. филми общо взето.Та..вчера вечерта със С. имахме среща на която той не дойде.Влезна в скайп и го питах, защо не се появи нито пък си вдигаше телефона.Той ми каза нали за неговите проблеми няма сега да давам подробности какви са, но аз знаех за тях и отдавна.До тука добре той не е виновен.Докато не го питах какво прави,а той ми каза, че си пише с тая неблагодарница М. и в същото време ми каза, че я харесва обаче аз не го повярвах в същия момент, мислех, че се бъзика, но после започна да ми пише някакви неща, а аз през това време седях и гледах като теле в железница и го питах какво и харесва.Каза, че от вчера от както се видяли му станало нещо.При което аз започнах да испадам в някакви истерии, депресий и незнам си още какво.Започнах да рева, ревала съм сигурно 2 часа без да спра, защото се почувствах предадена.Той даже искаше да идва с такси до нас в 11 вечерта.И така карахме се, карахме се той ми повтаряше, че може и да не стане нищо с М. да не се получи просто, но аз си знам мойто и продължавам да противореча.Един вид ревнувах, защото познавам М. и кътните зъби и знам и не искам да го използва, не искам да го манипулира и да го наговаря срещу мен.Исках да харесва сяка, само не нея .Излиза, че му поставям ултиматом, но аз никога не съм го правила на никой и не мисля, че някога ще го направя.С. ми каза, че каквото и да стане никога няма да ме остави, и никой никога не може да му каже нещо против мен, и че е човека който най-мноо ме обича при което аз се успокойх и се оправихме за сега..Но незнам какво да правя ако между тях стане нещо, не искам тя да го наранява или тем подобни, щото за него бих убила всеки.Страшно го обичам тоя човек.И все пак се надявам да не тръгнат, колкот и егоистично да звучи не искам той да бъде с човек като нея просто..доброто му мисля не за друго.За това имах нужда да споделя някъде, защото найстина вече няма на кого.Загубих вярва в приятелстовото, въпреки че винаги трябва да има надежда.И все пак искам съвет, дори и негативни да са мненията.