View Full Version : Има ли смисъл..
Има ли смисъл да живея.. Живота ми е кошмарен, винаги се сблъсквам с хора, който не ми допадат аэ обичам да се забавлявам и напоследък го правя.. Но винаги когато ми е готино, все се намира някой, който да развали настроението ми. С класът ми си изгубихме 3 години на вятъра понеже не се разбирахме и започнахме да излизаме беше ми гот, но изведнъж аз се чувствам, че там не е моето място, моята среда не мога да разчитам на тези хора и всъщност не е това което изглежда в реалност. Смея да кажа, че животът ми досега няма никакъв смисъл досега не съм изживял нищо хубаво.. Не мога да се намеря и приятелка, понеже все ме зарязват,отбягват или както искате го наричете. Запознавам се,излизам с момичета, но никога не съм изживявал чувството да си с човека до себе си не мисля, че съм малък на 16 съм.. Започнах да тренирам фитнес, преди това футбол, излизам и какво ли още не, за да срещна момичето за мен, но не го намирам. Най-добрият ми приятел е повече охажван,което да някъква степен ме комплексира, излизам с нежелание когато става въпрос за срещи с някое момиче и ние 2мата, защото знам какъв ще е развоят на нещата. Чувствам се ужасно, сякъш съм създаден, само и единствено, за да страдам колкото и да се давам кораж не мога да забравя това мое състояние.Благодаря за отделеното време искам да си споделя.. Ако искате може да си кажете мнението, ще съм ви благодарен ако си спестите тъпите отговори достатъчно ми е кофти
Колкото по-тежко е миналото,толкова по-хубаво е бъдещето :)
Винаги има смисъл да живееш, помисли за хората,които те обичат..
Давай смело напред :) И ти ще намериш любовта,сигурна съм. Както казват за вески влак си има пътници :)
SuperBadSuperFresh
11-05-2010, 19:23
Само едно ще ти кажа-бъди благодарен че имаш такива проблеми! Около мен (не на мен) се случват такива ужасяващи неща,че се замислих над "проблемите си".Направи го и ти.
Пък и сам си си виновен че ти е такова виждането за нещата.Опитай да мислиш позитивно.
Може би си прав, че до някъде съм си виновен, но повярвай не цялата вина е моя. Съгласен съм, че не е рана за умиране, но всеки човек иска да изживее живота си по най-добрия начин.. И ако не за това та за кое да мисля как да изкарам 10лв. днес ли тинейджър съм и искам да си прекарам тия години както подобава, защото това ще ми остане това време няма да се върне никога.. После нещата са доста по-сложни в една връзка, това си е лично мое мнение просто искам да усетя поне веднъж тръпката и аз.
BladeDancer
11-05-2010, 20:13
Същото ми е ... И квото да ти кажат всички все едно и също ще си мислиш ( ти и аз), че си прецакан и живота ти е тъп и т.н. Няма как да го промени някой това. Ама ще ти дам един съвет. Не се отказвай никога. Продължи да се бориш. Може нещо да се случи добре. По-добре от нищо е все пак :).
Животът още не ти е почнал, недей да се депресираш ще си намериш приятелка и група хора с който да си допадате. Все пак, За всеки влак има пътници...
SantaClaus
11-05-2010, 21:36
Ей казваш, че животът ти е кошмарен. Искам да те накарам да се позамислиш. Аз бях на 17 години когато родителите ми ме оставаха самичак да се грижа за семейният бизнес което включваше голяма отговорност. В същотото това време ходих и на училище в което през ден ми създаваха проблеми и ми съобщаваха, че ще ме изключат. И в същият този период бях лудо влюбен в момиче с 3 години по-голямо от мен и правих всичко за нея, а всъщност тя си имаше приятел с който живееше и я делях с него. Всичко това ми се случи на 17 години, тогава когато се предполагаше, че трябва да изживея най-хубавите си години. Имах бал и всичко..но не изживях всичко което другите успяха..Не ми оставаше време за приятелите ми..за никой от тях..
Исках да ти кажа, че всеки има проблеми, просто трябва да вдигнеш глава и да се справиш с тях, да отстояваш мнението си и да знаеш кой си. Не бива да прекланяш глава пред някой, защото мислиш, че е повече от теб. Напротив всеки един и уникален по свой собствен начин и знам, че скоро ще разбереш какъв е твоя начин :)
А за сложна връзка..повярвай след всичко което преживях с това момиче успях да изградя найстина една връзка, но не каква цена? На 16 години си имаш доста да поживееш преди да преминеш към сериозните неща..Сега съм на 19 и още съм с това момиче, но повярвай има моменти в който исках да не съм я срещал никога и съм си мислил какъв щеше да е животът ми сега?
Поне си постигнал това за което си се борил, пожелавам ти да сте завинаги заедно.. Не знам аз съм се отчаял до няма и къде, какво ли не направих, та то след тия отблъсквания от страна на момичетата какво самочувствие да имаш.. Как да си намеря приятелка след като всички на моята възраст се надуват и се правят на недостъпни, а аз искам една сериозна връзка и не разхаитена като повечето, с една дума нормално момиче.
SantaClaus
11-06-2010, 10:28
Ще си намериш потходящото момиче :) Ходи по различни купони излизай, забавлявай се..усмихвай се повече нека не ти личи, че не си на кеф. Момичетата не обичат тъжни момчета..не се отегчавай има още толкова момичета, който предстой да срещнеш. Не всичи са еднакви. Успех :)
Това е просто такъв период-ще мине! :)
Що ли ми прилича на депресия?? Според мен ще е добре да поговориш с присохог за тези неща, като кажеш това, което те тревожи ще ти стане по-леко и може да ти даде съвет. Говори с класния ръководител да отсъстваш от някои часове и през това време даходиш при прихолога на училището.
Ако пък не гледай по-оптимистично на живота намери си момиче, излизай с повече хора, забавлявай се... друг начин няма. :)
Успех! :-)
Благодаря на всички за съветите, но просто найстина не виждам пътя по който да тръгна.. Ако има още желаещи нека изкажат мнението си
Колкото по-тежко е миналото,толкова по-хубаво е бъдещето :)
Винаги има смисъл да живееш, помисли за хората,които те обичат..
Давай смело напред :) И ти ще намериш любовта,сигурна съм. Както казват за вески влак си има пътници :) :)
Ssummerjam
11-06-2010, 15:55
Съгласна съм с a1a2b3v, това си е депресия и би било добре да поговориш с психолог. :-)