MiChKoO
11-07-2010, 16:16
хаха
ами след две години агония по Него .. той поиска да се видим е добре видяхме се понеже той сега е в съседен град на около 30 км , след време и аз реших да въран жеста ии отидох до града в който е той .. всичко беше наистина прекрасно , чувстах се добре бблизо до него макар че всички мои приятели ми казваха спри се ! НЕ го търси , на него не му пука .. Днес събрах смелост , звъннах му , говорихме час попитах го : Все едно ли ти е дали ти звъня ? Той ми каза не и аз естествено мека мария се разплаках .. :shock: попитах го ами ако не ти звъна няколко емсеца какво ще мислиш > Той : Ще помисля че си ме забравила , че не ме обичаш вече .... НАкрая ми истърси аз те приемам като приятелка :lol: :shock: ейй майче подлудях , той две години ме разикрава като последната заблуденала лигличка , аз търпях защото той си е такъв а пук аз глупавата нали го обичам ...... Две години той ми се забиваше като трън все по дълпоко и по дълбоко в сърцето а сега приятели та какви приятели можем да сме ние ...... :-D разочарована съм , сякаш две години съм ги зачеркнала от живота си .....
Знам че немога да го карам насила да е с мен , наясно съм , но не е това начина
2 години той или ме обичаше или беше невъзможно нещо между нас или му бях черна пред очите 2 години давах мило и драго за него и за какво за приятели .............
извинявайте за глупавата тема но исках да споделя , изключително ми е объркано , има ли смисъл да се боря и за какво съм се борила . струвало ли си е усилията , мъките, нервите ? тези въпроси са ми в главата , уви отговор нямам и знам , че и Вие неможете да ми дадете отговор ...
критикувайте ме колкото искате , за грешките и за каквото решите но аз не търся някой да ме критикува , защото и сама се смазвам
ами след две години агония по Него .. той поиска да се видим е добре видяхме се понеже той сега е в съседен град на около 30 км , след време и аз реших да въран жеста ии отидох до града в който е той .. всичко беше наистина прекрасно , чувстах се добре бблизо до него макар че всички мои приятели ми казваха спри се ! НЕ го търси , на него не му пука .. Днес събрах смелост , звъннах му , говорихме час попитах го : Все едно ли ти е дали ти звъня ? Той ми каза не и аз естествено мека мария се разплаках .. :shock: попитах го ами ако не ти звъна няколко емсеца какво ще мислиш > Той : Ще помисля че си ме забравила , че не ме обичаш вече .... НАкрая ми истърси аз те приемам като приятелка :lol: :shock: ейй майче подлудях , той две години ме разикрава като последната заблуденала лигличка , аз търпях защото той си е такъв а пук аз глупавата нали го обичам ...... Две години той ми се забиваше като трън все по дълпоко и по дълбоко в сърцето а сега приятели та какви приятели можем да сме ние ...... :-D разочарована съм , сякаш две години съм ги зачеркнала от живота си .....
Знам че немога да го карам насила да е с мен , наясно съм , но не е това начина
2 години той или ме обичаше или беше невъзможно нещо между нас или му бях черна пред очите 2 години давах мило и драго за него и за какво за приятели .............
извинявайте за глупавата тема но исках да споделя , изключително ми е объркано , има ли смисъл да се боря и за какво съм се борила . струвало ли си е усилията , мъките, нервите ? тези въпроси са ми в главата , уви отговор нямам и знам , че и Вие неможете да ми дадете отговор ...
критикувайте ме колкото искате , за грешките и за каквото решите но аз не търся някой да ме критикува , защото и сама се смазвам