View Full Version : донки хот
Значии имам за домашно да напиша за "Донки Хот и Санчо панса вечните образи в световната литература" и хал хабер си няам.И в нета тарсих не намерих..
SmilezZz
11-08-2010, 07:19
А прочете ли "Дон КИхот ?" ??
То без да си го чел/а,няма как да си имаш
"хал хабер".. :?
В нета има безброй много инфо,но няма кой да
търси :?
Сервантес създава образите на Дон Кихот и Санчо Панса като пародия на рицар и негов оръженосец, за да осмее изживялото време си рицарство и да спре лавината от рицарски романи, които по негово време залива цяла Испания. Романът "Дон Кихот" обаче далеч надхвърля поставената от писателя задача. В образите на Дон Кихот и Санчо Панса той създава литературни типове с общочовешко значение. В съзнанието на много поколeния живее тяхната знаменита карикатурна двойка: сухият, висок и слаб идалго, облечен в рицарски доспехи, горд възседнал мършавия си кон и ниският, дебел и тромав оръженосец, яхнал своето любимо магаре.
Вдъхновявани от различни подбуди, те кръстосват из прашните и изровени пътища на Испания, за да търсят приключения. Дон Кихот е сложен образ. В първите глави на произведението е представен като саможив чудак, обикновен беден идалго, примирен с безсъдържателния си и безцелен живот. Увлича се в четене на рицарски романи, което прераства в неестествено увлечение и го довежда до безумие. Започва да си въобразява, че е рицар, който е длъжен да се бори срещу злото. Той мечтае да добие световна слава и дори да стане император. Дон Алонсо Кехана става Дон Кихот. Дръгливата кранта се преобразява в Росинант, а селянката Алдонса Лоренсо, - в Дулсинея дел Тобосо, най-красивата девица в Испания и в целия свят. Дон Кихот поема върху плещите си добродетелите на изчезналото странстващо рицарство. Той утвърждава справедливостта, спазването на законите, състраданието, безкористното упражняване на държавната власт и трудолюбието, защото вижда, че точно те не са присъщи на епохата. Дон Кихот високо цени човешката свобода и счита, че за нея, както и за честта, може и трябва да се жертва животът. Съветите, които дава на Санчо Панса, преди той да поеме управлението на "острова", разкриват пълно неговата нравствена програма. Дон Кихот е идеалист, готов е да се жертва за хората и за идеалите си, без да търси някаква материална изгода. Той желае всички хора да живеят щастливо и свободно. Защитава бедните и онеправданите. Лудият Дон Кихот по-добре от всички разумни хора разбира прозата на своето време и по-силно от всички разумни хора скърби за отминалия златен век, така както той си го представя, когато всички са били равни и не е имало "мое и твое". Безумието на Дон Кихот не е толкова в самото му поведение, колкото в неговото несъответствие с времето, в което живее героят. Не случайно комизмът му е трагичен, защото е трагична мечтата му за съвършенство на човешките отношения. Тя не може да бъде реализирана при тогавашната действителност.Това подчертават собствените му думи: "аз съм роден, за да живея умирайки".Навсякъде възторженият дух на Дон Кихот се сблъсква с неразбирането и консерватизма. Те убиват смелите му помисли и непресъхващия му оптимизъм. Затова в края на романа рицарят умира от мъка. Но неговата идея за доброто остава да живее в образа на Санчо Панса. В началото на произведението Санчо Панса изглежда понякога като антипод на Дон Кихот. Привличат го повече материалните неща. Той още не разбира духа на приключенията, към който се стреми Дон Кихот. Затова във вятърните мелници той не вижда великани с огромни ръце. Писателят подчертава разликата между героите в тяхното възприемане на действителността. Те притежават различни представи и навици. Когато те решават да пренощуват в една горичка, Дон Кихот както подобава на рицарите не спи, а мечтае за своята любима. В същото време Санчо пълни стомаха си с вино и изкарва нощта в непробуден сън. На следващата сутрин Санчо пак пие от мехчето, а Дон Кихот се подхранва само със сладки спомени. Няколко пъти Санчо подканва Дон Кихот да обмисли своите действия, на което Дон Кихот отговаря, че той нищо не разбира от приключения. Наистина образът на Санчо Панса е много по-материалистичен от този на Дон Кихот. Той иска да получи острова или графска титла и се надява чрез тях да направи състояние. Обира едно муле, натоварено с храна, не може да прежали магарето, което му открадват, върши някои малки подлости. Привличат го хубавата храна и сънят - те са за него върховни блага. Затова Дон Кихот има основание да му каже, че той живее,"за да умре ядейки". Санчо има по-трезв поглед от своя господар и вижда нещата такива, каквито са. В края на произведението, обаче, под облагородяващото влияние на своя рицар той става почти истински Дон Кихот. Докато Дон Кихот остава неизменен, Санчо Панса претърпява духовна еволюция. Една от неговите любими поговорки е "по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата". Постепенно Санчо изоставя врабчетата и се устремява към орлите в небесата. Веднъж Дон Кихот казва на своя оръженосец: "Вярвай ми, Санчо, че такъв, кaкъвто те виждам, не изглеждащ по-трезв от мене". Както за Дон Кихот, така и за Санчо Панса важи принципът "Не е толкова луд този, който знае лудостта си". Той напуска семейството си, без даже да се обади, за да тръгне със своя рицар и да търси острови в сърцето на Испания. За прословутия остров той казва, че и да не му го даде Дон Кихот, не е голяма беда. Преди третия поход той иска от господаря си заплата, но скоро горчиво се разкайва за това. По едно време иска да изостави рицаря си, но разбира своята грешка и го моли да му прости. Еволюцията в двойствената природа на Санчо Панса довежда до гибелта на предишния му идеал. Негов принцип става вече: "По-добре орел в небесата, отколкото врабче в ръката". Вътрешният душевен прелом на Санчо Панса навлиза в последната фаза при губернаторството му на "остров" Баратария. Характерно е, че той като губернатор пъстъпва според съветите на Дон Кихот. Не скрива своя произход, а се гордее с него. Той издава оправдателни присъди, когато еднакво тежат основанията за оправдание и за осъждане. Така го съветва Дон Кихот: "Винаги е по-похвално да правиш добро, отколкото зло". Осемте дни на Санчовото губернаторство показват какво значи да се мине през школата на Дон Кихот. Санчо, който толкова мечтае за пари, дори иска да продава негри, ако островът се окаже в Африка, напуска властта гладен и бит, без да е влязъл в джоба му нито един петак. Когато светът се лишава от Дон Кихот, духът му продължава да живее в Санчо Панса. Рицарят умира, но неговата идея за доброто остава да живее в образа на Санчо Панса. И двата образа надживяват своето време и остават безсмъртни в световната литература.
SmilezZz
11-08-2010, 07:19
ДОН КИХОТ И САНЧО ПАНСА - КОНТРАСТ И ЕДНАКВОСТ
Със средствата на комичното Сервантес пресъздава в своя роман „Дон Кихот” трагедията на един човешки живот. Вярата, идеала, възвишените стремежи на Дон Кихот са отхвърлени от суровата действителност. Като ренесансов мислител той ни внушава, че всичко в този свят е относително, че най-важното за човека е да съхрани своята нравственост, духовния си аристократизъм, свободната си душа, а най-страшното е незачитането на човешката личност.
В началото на творбата Дон Кихот и Санчо Панса са две противоположни личности: единият - представител на дребното благородничество, другият -необразован селянин; единият - романтик и идеалист, другият - прагматик и материалист...
Философията на Дон Кихот е разбираема - трябва да претвориш в дела своя идеал, да оставиш след себе си следа, да се опиташ да направиш света по-добър, по-справедлив, по-съвършен. Идалгото е безкрайно далеч от всичко земно. Той сякаш е изтъкан само от вяра, идеал и фантазия. Неговият свят е свят на хармонията, благородството и абсолютната свобода на духа.
За разлика от него, Санчо Панса е съвсем земен, човек от простолюдието, обременен с жена, деца и житейски проблеми. Той е лаком, хитър, страхлив, предпазлив, остроумен и практичен. Реалист, стъпил здраво на земята, Санчо вижда света такъв, какъвто е в действителност. Не го блазнят великите дела на неговия господар. Той е щастлив, когато добре е хапнал, пийнал и се е наспал. Господарят му се хвърля в нови и нови приключения, никога не се замисля за тежките последствия от неравностойните двубои, в които участва, не цени живота си. А неговият спътник предпочита да бъде безпристрастен наблюдател, да „отърве” кожата си - всяко нараняване за него е болезнено. Рицарят е готов да умре заради несъществуващата Дулсинея, но не и да се отрече от нея: „Дулсинея Тобоска е най-хубавата жена на света.” Санчо не е способен да защитава своята Тереза с толкова жар и смелост.
Двамата - рицар и оръженосец, водят безкрайно разточителни, забавни, винаги интересни разговори. Дон Кихот свиква с цветистата и обагрена с мъдрости реч на своя оръженосец и все повече се вслушва в нея. Санчо Панса е заинтригуван от „лудостта” на господаря си и взема частица от нея. Рицарят дава първите уроци по хуманност на своя оръженосец и същевременно изповядва пред него своите възгледи за живота, вярата си в доброто, своя идеал за свобода, хармония и човешко щастие. Санчо се докосва до един непознат, но интересен свят. Прав е Дон Кихот, когато казва, че „не е важно с кого си расъл, а с кого си пасъл”. Мечтите на смелия идалго допадат на оръженосеца. Той също попада в плен на идеала, въпреки че не осъзнава този факт веднага. Добротата и благородството са природно заложени у него, но Дон Кихот е този, който ги провокира, открехва в съзнанието на своя оръженосец тайните им вратички.
Промяната у Санчо се усеща най-осезателно в дните на неговото губернаторство. Той издава мъдри наредби, налага справедливи наказания, издига на почит благоприличието и честността, грижи се за бедните, но и не забравя потеклото си. Остава си Санчо Панса, този, който не може да обуздае естествените си влечения - „тъй като коремът поддържа сърцето”. Санчо има реална представа за възможностите си и сам се отказва от управлението, разбирайки истината, че свободата е най-голямото човешко благо: „Сторете ми път, сеньори, и ме пуснете да се върна към предишната си свобода... Не съм да бъда губернатор... Добра си е жабата в гьола... Всеки трябва да върши работата, за която е роден. ”
Оръженосецът е духовен син на Рицаря на „печалния образ”. Санчо научава много от уроците по мъдрост, честност, доблест, човечност, които Рицарят му дава.
Дон Кихот е личност, отразила духовното противоречие на два свята -реален и въображаем. Той има трагична съдба, но не защото почти до края на дните си е считан за луд и смахнат, а защото остават неразбрани идеите и целите му. Идалгото предпочита да живее в своя въображаем свят, в който доброто и злото са две видимо разграничени понятия, отколкото да вижда как доброто като ценност „умира”, изтласкано от несправедливостта. На предела между търсено добро и победило зло, Дон Кихот отчаяно защитава мечтата за човешко щастие. Вярата му е безумна, бие се с вятърните мелници, воден от желанието да защити идеала за човешко достойнство и свободата на личността.
Дон Кихот е Рицар на „печалния образ”, защото печален и тъжен е светът, в който се впуска, за да прогони злото и да възстанови справедливостта. Добрите му и красиви намерения всъщност не могат да се реализират. Средствата за борба с действителността са твърде нелепи и безсмислени. Но въпреки това печалният рицар е щастлив по своему, защото нищо не е в състояние да промени възгледите му за живота и нищо не може да се сравни с възторга му. Презрял богатството, „но не честта”, Дон Кихот, в онези минути, когато умът му не е в плен на фантазиите, говори с опита на човек, който познава живота: „Празна работа и загубено време ли е да се скиташ по света, за да търсиш не благата му, а стръмнините..." Размишленията на Дон Кихот, отразени в съветите, които отправя към Санчо Панса, са свидетелства за мъдростта му. Неговите мисли и речи не са на луд човек. Напротив - от тях блика мъдрост.
Образът на Дон Кихот е красив в своя нравствен сблъсък с грозното в действителността. Героят е трагично извисен над злото с мъдрия си размисъл за вечно търсеното добро. Всичко това е. всъщност безумната дързост да бъдеш мъдър, когато си загубил в битката за щастие. Героят на Сервантес проявява „мъдрост в безумието” и „безумие в мъдростта”.
Дон Кихот, творецът на добро, се нуждае от морално признание. Той отрича себе си, жертва се, за да осъществи своя идеал. А Санчо - преобразеният Дон Кихот, добрият, човечният, отзивчивият, е последовател на Рицаря на „печалния образ”, продължител на делото му.
Идалгото не успява да реализира мечтите си. Грубата действителност се оказва по-силна и той се предава. Отказва се от своя поход срещу неправдата и злото. Но след себе си е оставил един човек, който е повярвал в красотата на идеалите му, който е израснал в неговата сянка, извисил се е духовно, приел нечия мечта за своя цел в живота - Санчо Панса.
ДОНКИ ХОТ аьхуахухаухаухауахуа :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz:
да чел сам го ама тая литература :booooomb:
SmilezZz
11-08-2010, 07:30
да чел сам го ама тая литература :booooomb:Литературата въобще не ти е виновна..А ти си си виновен,че не си размърдваш мозъчните клетки :?
А и личи си от заглавието,колко си го чел.. :?
Значии имам за домашно да напиша за "Донки Хот и Санчо панса ...
http://kazikox.blogas.lt/files/2009/05/yet_another_picard_facepalm.jpg
Надявам се да е ебавка/
xWandereRx
11-08-2010, 07:45
:lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :lol: :lol: :lol:
Регистрирай се в pomagalo.bg там може да има нещо по тазо тема.
Донки Хот :lol: :lol: :razz: не се сдържах..
Ssummerjam
11-08-2010, 08:23
Значии имам за домашно да напиша за "Донки Хот и Санчо панса ...
http://kazikox.blogas.lt/files/2009/05/yet_another_picard_facepalm.jpg
Надявам се да е ебавка/ И аз.
danibebi
11-08-2010, 12:45
ДОНКИ ХОТ аьхуахухаухаухауахуа :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz:
:lol: :lol: :lol: :lol: :razz: :razz: :razz: 8-) :lol: :D
FlowerPower
11-08-2010, 13:17
Донки хот :smt007 е мноо хот :smt117
Steff9423
11-08-2010, 13:25
"Донки Хот" ?!?!?! :shock: :shock: Абе деца,поне научете как се пише.. Дон Кихот де ла Манча на испански език: „Don Quijote de la Mancha“
А иначе потърси книгата или някаква информация.Аз съм я чела но за съежеление само на испански..
OtkrovennoBezrazlichna
11-08-2010, 13:39
ох тва секси магаре :-) :-)
:booooomb: :booooomb: :booooomb:
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Йеа, Донки Горещия :grin: :grin:
Омг.. :? :shock:
"Донки Хот" ?!?!?! :shock: :shock: Абе деца,поне научете как се пише.. Дон Кихот де ла Манча на испански език: „Don Quijote de la Mancha“
А иначе потърси книгата или някаква информация.Аз съм я чела но за съежеление само на испански..
Що не се похвалиш,че и цигански знаеш ? :)
Steff9423
11-08-2010, 17:49
Па може.. :-D ..ше го научим брат..скоре скоре..хаха
WaterLilly
11-08-2010, 18:08
Хахахахахахаха... :razz:
Донки Хот
Extremescream
11-08-2010, 19:19
http://images2.coveralia.com/dvd/d/Donkey_Xote-Caratula.jpg
Не се сдържах :razz: