Patriot
11-10-2010, 10:06
Ако Меркел и Саркози не бъдат преизбрани, България ще бъде пометена от нахлуващите в ЕС анадолски маси
За САЩ силните отношения с Турция са преградата срещу бъдещата свръхсила Европа. Вашингтон притиска Европа да приеме Турция. Ако Турция стане член на ЕС, Европа никога вече няма да може да се консолидира. Турците са горд народ - те никога няма да позволят Европа да стане толкова силна фигура, че да им диктува политиката. Третата сила е Русия. Америка иска Турция да застане срещу Русия. Tова е причината, заради която Вашингтон се нуждае от Анкара".
Този анализ на Джордж Фридман, основателят на американската разузнавателна агенция Стратфор, който в. "Атака" публикува на 1 май 2009 г., дава отговор на събитията, които в последния месец разтърсиха и България, и останалата част от Евросъюза, за запалка на които послужи втората за тази година обиколка на турския премиер Ердоган из разни европейски столици.
Те показват, че борбата срещу интегрирането на ислямска Турция в християнския свят навлиза в гореща фаза. И тази борба ще се води между проевропейското и проамериканското крило в един интернационал, който в момента държи цялата власт в европейските институции - т.нар. Европейска народна партия (ЕНП). Тя е създадена през 1976 г., за да постави под силно централизиран контрол успешните европейски християндемократически партии така, че да потуши основният мотивиращ двигател в тяхната политика - националния интерес. Както ЕНП, така и подобните намножили се интернационали - Либералният (който в Европарламента е представен от групата ALDE), Социалистическият (представен в ЕП от Партията на европейските социалисти, съкр. ПЕС) ползват успешния модел на Комунистическия интернационал, който за има-няма 50 години постави половин Европа и северната част на Азия под управлението на шепа анонимни, безотговорни, неизбрани, нелегитимни функционери.
Разстановката на силите не е в наша полза, а в полза на Турция. ALDE и ПЕС поддържат безусловно вливането на 72 милиона турски мюсюлмани в Европа.
Остава ЕНП, която обаче е разделена на проамериканско и проевропейско крило. Първото е предвождано от нейния председател Вилфрид Мартенс. Във второто влизат лидерите на най-мощните държави в ЕС - френският президент Саркози, германският канцлер Ангела Меркел. Влиза и целият 450 милионен народ на Европа. Само че него никой, изглежда, няма да го пита. Има всички основания да мислим, че Турция ще бъде вкарана през задната врата, като до последния момент европейците ще бъдат обработвани по рецептата за сваряване на живи жаби. И един ден ще ни съобщят, че Анкара е изпълнила всички условия и пречки няма.
"Quo vadis, Domine?!" (Къде отиваш, Господи?) - извикал Свети Петър, когато напускал Рим, за да се спаси от гоненията при Нерон.
Къде отиваш, Европа? Европа се управлява от преобладаващо атеистични, масонски и подобните им кръгове, в които уютен заслон са намерили бивши маоисти, комунисти, представящи се за "хуманисти", а и немалко сексуално-олевели типове. Те искат християнството да го няма. Единственото, което може да спре тази катастрофа, е, според Лисабонския договор, една трета от държавите-членки на ЕС да кажат "не". Това може да стане само с референдуми.
Някои хора в България хранят илюзията, че Саркози и Меркел ще спрат Турция. Дребни сметки като "Нека те да станат лошите, а ние да си запазим благоволението на ислямистите в Анкара" витаят в много глави на българската политическа сцена. Те се лъжат. Или по-скоро искат да залъжат нас.
След няколко години Саркози и Меркел могат и да не бъдат преизбрани. Ако на власт във Франция и Германия дойдат леви или либерални политици, Турция ще влезе в ЕС с ускорени темпове.
Трябва да е ясно едно - лидерите на паневропейските партии, от които това зависи - шефът на ПЕС Поул Нируп Расмусен и председателят на нейната парламентарна група в ЕП Мартин Шулц, шефът на ЕНП Вилфрид Мартенс и председателят на групата й в ЕП Жозеф Доул, либералът Ги Верховстад - всички те съвсем ясно съзнават, че нахлуването на 72 милиона турски мюсюлмани в ЕС ще унищожи по-малките нации като България и Кипър и ще маргинализира, а на един бъдещ етап - и изличи християнската цивилизация. Това не ги тревожи. Те искат християнството да го няма.
В сегашния Европарламент има и две други групи. Първата от тях - на британските консерватори и реформатори, също негласно поддържащи членството на Турция в ЕС. Като фактическият 51-ви щат на САЩ, Британия никога няма да предприеме политика, която противоречи на геополитическия интерес на Вашингтон. С Турция я свързват вековни съюзнически отношения. Британската национална партия и Британската партия за независимост са против, но и двете са твърде слаби, за да се противопоставят ефективно на мюсюлманската конкиста.
В ЕП има и група от независими евродепутати, в огромната си част - националисти, изпратени в ЕП именно за да спрат този фатален процес, които обаче са все още малобройни и недостатъчно единни. Може би на следващите избори за европарламент през 2014 година съотношението на силите ще се промени, но дотогава Турция ще е отворила още повече глави и процесът на присъединяване ще върви към своя край.
Остава ЕНП, която според сайта на лидера й Вилфрид Мартенс има една генерална цел - "да направим Европа федерална държава". Тъкмо тази цел, която Британия не споделя, както и "европейската перспектива" на Турция доведоха до отцепването на групата на британските консерватори от ЕНП. ЕНП иска обединение в ширина и дълбочина - все по-тясна интеграция до превръщането на Европа в единна държава заедно с Турция, Албания, Босна, Украйна и Грузия в нея. Британците искат разрастване на ширина, в географски смисъл, но не и в дълбочина. Те не са против ЕС да приеме цяла западна Азия, ако иска, но да спре централизацията и прехвърлянето на суверенитет от националните правителства към Брюксел.
Последните обиколки на Ердоган и Давутоглу из европейските столици подсказват, че процесът на деление на ЕНП може да продължи. И колкото по-бързо, толкова по-добре за България.
През април т.г. Ердоган беше в Париж, за да присъства на закриването на "Турския сезон във Франция" - 9 месечен културен фестивал, включващ 600 прояви в 120 града. След толкова много кебапи, гювечи, гьобеци, въртящи се дервиши и панорамни снимки на унищожената при османското нашествие християнска култура на Анадола от древността до XIV-XV век, французите не дадоха никакви признаци на омекване. На закриването турският министър-председател им припомни, че между двете страни има вековни дружески връзки. "Ако Турция влезе в ЕС, Европа ще стане най-важният проект за мир в историята нa света!", заяви Ердоган (Euractive, 8 април 2010 г.) Медиите на Стария континент обаче решиха да подчертаят отсъствието на френския президент Саркози от пищното тържество. "Въпросът за членството на Турция в ЕС не е включено в програмата на разговорите между двамата", оповести в. "Фигаро", в интервю за който
Ердоган изрази съжаление, че президент е станал Саркози, а не някой от протежетата на Жак Ширак,
който подкрепял европейските амбиции на Анкара. "Само лидерът е сменен, иначе партията е същата. Затова не разбирам защо позицията се промени. Надявам се визитата ми да помогне да намерим решение. Г-н Саркози досега нито веднъж не е посетил Турция. Говори, че е идвал в юношеството си. Трябва да дойде да я види сега!", оплака се Ердоган.
След 45-минутна среща с френския президент турчинът излезе от Елисейския дворец, без да направи изявление и веднага се прибра в родината си. Пресслужбата на Саркози съобщи на следващия ден, че френският президент може да посети Турция в началото на 2011 г., два месеца след като Франция поеме ротационното председателство на Г-20. Тоест, Саркози не желае да разглежда Турция в контекста на Европа, а само като членка на Г-20. Шест месеца по-късно, през октомври, Ердоган предприе ново турне, което отново имаше ефекта на танцуващ слон в стъкларски магазин.
След срещата му с Бойко Борисов в България избухна темата за референдум, с който да спрем експанзията на анадолския ислям. В емоционалната атмосфера на обществения дебат паднаха маските и стана ясно, че управляващата партия ГЕРБ е поела задкулисни ангажименти, каквито в предизборната й програма не съществуваха. Все повече хора разбират, че кабинетът "Борисов" води външната политика на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС - факт, който за огромна част от герберския електорат обезсмисля изборите на 5 юли 2009 г. От това Анкара не спечели нищо. Сега вече знаем кой на какви позиции стои.
От София Ердоган се занесе в Берлин, където за втори път призова германските мохамедани да не се интегрират. За разлика от българския министър-председател,
германският канцлер не се поколеба да извърти един плесник на наглия ислямист
и да го отпрати по живо по здраво.
Според информациите на ДПА и други агенции от 9 октомври, по време на съвместна пресконференция с госта домакините са отправили призив турците в Германия да научат немски език и да се интегрират в германското общество. На което Ердоган отговорил: "Асимилацията е промяна в ценностите на хората. Понякога тя означава промяна на религията и културата, а такова поведение е престъпление срещу човечеството. На мен не ми е възможно да променя мнението си за асимилацията".
Преди 2 години в Кьолн той каза същото - че интеграцията е асимилация, а тя пък е "престъпление срещу човечеството!" Въпреки това никой не трясна вратата пред Анкара - отварянето на преговорни глави продължи.
Подобни думи в устата на един лидер, който буквално преди месеци обеща на кюрдите в Турция да ги "издави в собствената им кръв" (след като държавата му е избила над 30 хиляди цивилни кюрди и разорала 3000 кюрдски села), от Лондон заплаши шепата арменци в Турция, че ще ги депортира (както по времето на младотурския режим преди 100 години, когато загинаха 1.5 милиона арменци), който държи в незаконна окупация територия на ЕС - Северен Кипър и стиска в желязха хватка медиите в своята страна, звучат не просто нагло, а зловещо. С това берлинските изпълнения на Ердоган не свършват. Той прикани Берлин "да се докаже пред турския народ", като ускори присъединителния процес и да даде "положителен пример на останалите европейски страни, като либерализира визовия режим с Турция". В отговор Меркел заяви: "Ще помислим за това, сега има голям проблем с Кипър-северната част на острова е окупирана, а на това трябва да се сложи край". Дъщерята на източногерманския пастор обеща на своя гост да му помогне, като посети Кипър и направи каквото е по силите й за разрешаване на проблема на Анкара. А той е, че Турция не признава една държава-членка на ЕС, Република Кипър, и не иска да изтегли своята армия от северната част на острова.
Седмица след това канцлерът Меркел заяви, че мултикултурализмът в Германия се е провалил и че нейното правителство ще работи за утвърждаване на доминиращата роля на германската култура - изявление, което хвърля в нервна криза Вашингтон (виж 14-та страница). Германският президент Кристиян Вулф заяви в Анкара, че германските турци трябва да се интегрират и като първа стъпка - да научат гладко немски език.
Вероятно в Анкара някой си мисли, че това е начинът - с изнудване, шантаж и заплахата, че ако не приемат Турция в ЕС, европейците ще си спечелят непрекъснати мюсюлмански бунтове, метежи и отделяне на анклави. Засега резултатите от този похват са печални.
Общото между изброените лидери - Саркози, Меркел, Борисов и Ердоган е, че и четиримата са членове на Европейската народна партия. А ЕНП управлява 13 държави-членки на ЕС (виж карето). Останалите са под шапката на ПЕС, АЛДЕ и коалиции между трите големи интернационала, което означава, че няма да се противопоставят на влизането на Турция в ЕС. За да я вкарат през задната врата, институциите на Брюксел направиха няколко грубо недемократични и неотговарящи на международното право, на европейския интерес стъпки.
Първо, те размразиха един напълно безперспективен проект за газопровод - "Набуко", за да придадат тежест на "сътрудничеството на Турция". Един вид - ако не я приемем, тя ще откаже да пусне тръбата през своята територия. Което не издържа никаква критика - Анкара е най-заинтересованата да продава газа на цени, определени от нея, което ще стане, ако "Набуко" бъде реализиран.
Второ, като условия за влизането на Турция в ЕС се поставят искания от типа: 1) да прекрати окупацията на Северен Кипър; 2) да изплати обезщетенията на България за геноцида над тракийските бежанци по Ангорския договор; 3) да признае арменския геноцид.
Но Турция е длъжна да изпълни тези условия по силата на международните правила и норми, дори и ако Европейският съюз не съществуваше! Защо изпълнението им трябва да се представя като компромис от страна на Анкара?
Трето, лидерите на ЕС преиздадоха конституцията на ЕС под името Лисабонски договор, за да премахнат клаузата, според която една отделно взета страна можеше да спре членството на Анкара с референдум. Сега това трябва да направят една трета от държавите, т.е. 9 държави-членки. И това не е невъзможно - ако получат шанс да кажат думата си, "против" ще гласуват България, Кипър, Гърция, Франция, Германия, Австрия, Холандия, Румъния и Малта. А може би много повече. Европейците трудно ще забравят как през януари 2009 г. тълпи от мюсюлмани обсадиха най-величествените християнски храмове в Европа , например Миланската катедрала и с крясъци "Аллах-ху акбар!" се проснаха в молитва. На Площада на революцията в Брюксел развяха знаме с шахадата (ислямския символ на вярата "Няма бог освен Аллах и Мохамед е негов пратеник"), изкачиха се на статуята на Майката-Родина (алегория на Белгия) и я забулиха с това знаме като с фередже. Протестите им бяха организирани от Организацията Ислямска Конференция срещу войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа. И това се прави още преди Турция, като най-многобройната държава в ЕС, да е заела ключови позиции в Европарламента и Съвета на ЕС, преди да е поела управлението на европейски градове, което ще стане автоматично с влизането й в съюза. Тогава Турция ще решава и друг, изключително важен за Западна Европа въпрос - политиката към Израел. Какво би станало, ако тази година, когато изпрати своята турско-саудитска флотилия срещу блокадата на Газа, Турция беше член на ЕС? Ердоган заяви, че Хамас са негови "братя".
Анкара иска да влезе в ЕС не само без да прекрати окупацията на Северен Кипър, но и без да напуска организацията "Ислямска конференция"! През януари т.г.
Ердоган получи наградата на името на саудитския Крал Фейсал - "За служба на исляма".
Това е ислямският аналог на европейските Нобелови награди. "За служба на исляма" съответства на Нобеловата награда за мир.
Пита се какво могат да отговорят лидерите на ЕНП на тези въпроси.
Ясен отговор няма.
Барозу, който започна преговорите с Турция, преди месец заяви в Колумбийския университет, че Турция не може да влезе в ЕС. Но не взема решение да прекрати преговорния процес и той си продължава. Херман ван Ромпой заяви през 2004 г., че Турция е азиатска страна, която няма място в ЕС". След като стана президент на ЕС, промени позицията си на противоположната.
През 1998 г. Вилфрид Мартенс заяви: Турция не може да стане член на ЕС, нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план." През 2004 г. същият човек каза: "Нямам нищо против в Евроконституцията да се спомене Бог, но да не се казва кой е той, защото подкрепям членството на Турция в ЕС."
В последното си интервю от 16 юни т. г. за Euractiv твърди, че "позицията на ЕНП за членството на Турция в ЕС е привилегировано сътрудничество". На сайта си е записал, че мюсюлманските страни могат спокойно да кандидатстват за членство в ЕС, имайки предвид Босна и Албания. Разбрахте ли какво мисли Мартенс? Аз не. Но разбирам защо в мемоарите си Маргарет Тачър го нарича "малодушен" (wimp) и даже "слаб и безгръбначен".
Очевидно всичко ще зависи от новия председател на ЕНП. Господин Мартенс, който от 10 години се изживява като кукловод на българската десница, е на 75 години.
Магдалена Ташева, вестник "Атака'
За САЩ силните отношения с Турция са преградата срещу бъдещата свръхсила Европа. Вашингтон притиска Европа да приеме Турция. Ако Турция стане член на ЕС, Европа никога вече няма да може да се консолидира. Турците са горд народ - те никога няма да позволят Европа да стане толкова силна фигура, че да им диктува политиката. Третата сила е Русия. Америка иска Турция да застане срещу Русия. Tова е причината, заради която Вашингтон се нуждае от Анкара".
Този анализ на Джордж Фридман, основателят на американската разузнавателна агенция Стратфор, който в. "Атака" публикува на 1 май 2009 г., дава отговор на събитията, които в последния месец разтърсиха и България, и останалата част от Евросъюза, за запалка на които послужи втората за тази година обиколка на турския премиер Ердоган из разни европейски столици.
Те показват, че борбата срещу интегрирането на ислямска Турция в християнския свят навлиза в гореща фаза. И тази борба ще се води между проевропейското и проамериканското крило в един интернационал, който в момента държи цялата власт в европейските институции - т.нар. Европейска народна партия (ЕНП). Тя е създадена през 1976 г., за да постави под силно централизиран контрол успешните европейски християндемократически партии така, че да потуши основният мотивиращ двигател в тяхната политика - националния интерес. Както ЕНП, така и подобните намножили се интернационали - Либералният (който в Европарламента е представен от групата ALDE), Социалистическият (представен в ЕП от Партията на европейските социалисти, съкр. ПЕС) ползват успешния модел на Комунистическия интернационал, който за има-няма 50 години постави половин Европа и северната част на Азия под управлението на шепа анонимни, безотговорни, неизбрани, нелегитимни функционери.
Разстановката на силите не е в наша полза, а в полза на Турция. ALDE и ПЕС поддържат безусловно вливането на 72 милиона турски мюсюлмани в Европа.
Остава ЕНП, която обаче е разделена на проамериканско и проевропейско крило. Първото е предвождано от нейния председател Вилфрид Мартенс. Във второто влизат лидерите на най-мощните държави в ЕС - френският президент Саркози, германският канцлер Ангела Меркел. Влиза и целият 450 милионен народ на Европа. Само че него никой, изглежда, няма да го пита. Има всички основания да мислим, че Турция ще бъде вкарана през задната врата, като до последния момент европейците ще бъдат обработвани по рецептата за сваряване на живи жаби. И един ден ще ни съобщят, че Анкара е изпълнила всички условия и пречки няма.
"Quo vadis, Domine?!" (Къде отиваш, Господи?) - извикал Свети Петър, когато напускал Рим, за да се спаси от гоненията при Нерон.
Къде отиваш, Европа? Европа се управлява от преобладаващо атеистични, масонски и подобните им кръгове, в които уютен заслон са намерили бивши маоисти, комунисти, представящи се за "хуманисти", а и немалко сексуално-олевели типове. Те искат християнството да го няма. Единственото, което може да спре тази катастрофа, е, според Лисабонския договор, една трета от държавите-членки на ЕС да кажат "не". Това може да стане само с референдуми.
Някои хора в България хранят илюзията, че Саркози и Меркел ще спрат Турция. Дребни сметки като "Нека те да станат лошите, а ние да си запазим благоволението на ислямистите в Анкара" витаят в много глави на българската политическа сцена. Те се лъжат. Или по-скоро искат да залъжат нас.
След няколко години Саркози и Меркел могат и да не бъдат преизбрани. Ако на власт във Франция и Германия дойдат леви или либерални политици, Турция ще влезе в ЕС с ускорени темпове.
Трябва да е ясно едно - лидерите на паневропейските партии, от които това зависи - шефът на ПЕС Поул Нируп Расмусен и председателят на нейната парламентарна група в ЕП Мартин Шулц, шефът на ЕНП Вилфрид Мартенс и председателят на групата й в ЕП Жозеф Доул, либералът Ги Верховстад - всички те съвсем ясно съзнават, че нахлуването на 72 милиона турски мюсюлмани в ЕС ще унищожи по-малките нации като България и Кипър и ще маргинализира, а на един бъдещ етап - и изличи християнската цивилизация. Това не ги тревожи. Те искат християнството да го няма.
В сегашния Европарламент има и две други групи. Първата от тях - на британските консерватори и реформатори, също негласно поддържащи членството на Турция в ЕС. Като фактическият 51-ви щат на САЩ, Британия никога няма да предприеме политика, която противоречи на геополитическия интерес на Вашингтон. С Турция я свързват вековни съюзнически отношения. Британската национална партия и Британската партия за независимост са против, но и двете са твърде слаби, за да се противопоставят ефективно на мюсюлманската конкиста.
В ЕП има и група от независими евродепутати, в огромната си част - националисти, изпратени в ЕП именно за да спрат този фатален процес, които обаче са все още малобройни и недостатъчно единни. Може би на следващите избори за европарламент през 2014 година съотношението на силите ще се промени, но дотогава Турция ще е отворила още повече глави и процесът на присъединяване ще върви към своя край.
Остава ЕНП, която според сайта на лидера й Вилфрид Мартенс има една генерална цел - "да направим Европа федерална държава". Тъкмо тази цел, която Британия не споделя, както и "европейската перспектива" на Турция доведоха до отцепването на групата на британските консерватори от ЕНП. ЕНП иска обединение в ширина и дълбочина - все по-тясна интеграция до превръщането на Европа в единна държава заедно с Турция, Албания, Босна, Украйна и Грузия в нея. Британците искат разрастване на ширина, в географски смисъл, но не и в дълбочина. Те не са против ЕС да приеме цяла западна Азия, ако иска, но да спре централизацията и прехвърлянето на суверенитет от националните правителства към Брюксел.
Последните обиколки на Ердоган и Давутоглу из европейските столици подсказват, че процесът на деление на ЕНП може да продължи. И колкото по-бързо, толкова по-добре за България.
През април т.г. Ердоган беше в Париж, за да присъства на закриването на "Турския сезон във Франция" - 9 месечен културен фестивал, включващ 600 прояви в 120 града. След толкова много кебапи, гювечи, гьобеци, въртящи се дервиши и панорамни снимки на унищожената при османското нашествие християнска култура на Анадола от древността до XIV-XV век, французите не дадоха никакви признаци на омекване. На закриването турският министър-председател им припомни, че между двете страни има вековни дружески връзки. "Ако Турция влезе в ЕС, Европа ще стане най-важният проект за мир в историята нa света!", заяви Ердоган (Euractive, 8 април 2010 г.) Медиите на Стария континент обаче решиха да подчертаят отсъствието на френския президент Саркози от пищното тържество. "Въпросът за членството на Турция в ЕС не е включено в програмата на разговорите между двамата", оповести в. "Фигаро", в интервю за който
Ердоган изрази съжаление, че президент е станал Саркози, а не някой от протежетата на Жак Ширак,
който подкрепял европейските амбиции на Анкара. "Само лидерът е сменен, иначе партията е същата. Затова не разбирам защо позицията се промени. Надявам се визитата ми да помогне да намерим решение. Г-н Саркози досега нито веднъж не е посетил Турция. Говори, че е идвал в юношеството си. Трябва да дойде да я види сега!", оплака се Ердоган.
След 45-минутна среща с френския президент турчинът излезе от Елисейския дворец, без да направи изявление и веднага се прибра в родината си. Пресслужбата на Саркози съобщи на следващия ден, че френският президент може да посети Турция в началото на 2011 г., два месеца след като Франция поеме ротационното председателство на Г-20. Тоест, Саркози не желае да разглежда Турция в контекста на Европа, а само като членка на Г-20. Шест месеца по-късно, през октомври, Ердоган предприе ново турне, което отново имаше ефекта на танцуващ слон в стъкларски магазин.
След срещата му с Бойко Борисов в България избухна темата за референдум, с който да спрем експанзията на анадолския ислям. В емоционалната атмосфера на обществения дебат паднаха маските и стана ясно, че управляващата партия ГЕРБ е поела задкулисни ангажименти, каквито в предизборната й програма не съществуваха. Все повече хора разбират, че кабинетът "Борисов" води външната политика на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС - факт, който за огромна част от герберския електорат обезсмисля изборите на 5 юли 2009 г. От това Анкара не спечели нищо. Сега вече знаем кой на какви позиции стои.
От София Ердоган се занесе в Берлин, където за втори път призова германските мохамедани да не се интегрират. За разлика от българския министър-председател,
германският канцлер не се поколеба да извърти един плесник на наглия ислямист
и да го отпрати по живо по здраво.
Според информациите на ДПА и други агенции от 9 октомври, по време на съвместна пресконференция с госта домакините са отправили призив турците в Германия да научат немски език и да се интегрират в германското общество. На което Ердоган отговорил: "Асимилацията е промяна в ценностите на хората. Понякога тя означава промяна на религията и културата, а такова поведение е престъпление срещу човечеството. На мен не ми е възможно да променя мнението си за асимилацията".
Преди 2 години в Кьолн той каза същото - че интеграцията е асимилация, а тя пък е "престъпление срещу човечеството!" Въпреки това никой не трясна вратата пред Анкара - отварянето на преговорни глави продължи.
Подобни думи в устата на един лидер, който буквално преди месеци обеща на кюрдите в Турция да ги "издави в собствената им кръв" (след като държавата му е избила над 30 хиляди цивилни кюрди и разорала 3000 кюрдски села), от Лондон заплаши шепата арменци в Турция, че ще ги депортира (както по времето на младотурския режим преди 100 години, когато загинаха 1.5 милиона арменци), който държи в незаконна окупация територия на ЕС - Северен Кипър и стиска в желязха хватка медиите в своята страна, звучат не просто нагло, а зловещо. С това берлинските изпълнения на Ердоган не свършват. Той прикани Берлин "да се докаже пред турския народ", като ускори присъединителния процес и да даде "положителен пример на останалите европейски страни, като либерализира визовия режим с Турция". В отговор Меркел заяви: "Ще помислим за това, сега има голям проблем с Кипър-северната част на острова е окупирана, а на това трябва да се сложи край". Дъщерята на източногерманския пастор обеща на своя гост да му помогне, като посети Кипър и направи каквото е по силите й за разрешаване на проблема на Анкара. А той е, че Турция не признава една държава-членка на ЕС, Република Кипър, и не иска да изтегли своята армия от северната част на острова.
Седмица след това канцлерът Меркел заяви, че мултикултурализмът в Германия се е провалил и че нейното правителство ще работи за утвърждаване на доминиращата роля на германската култура - изявление, което хвърля в нервна криза Вашингтон (виж 14-та страница). Германският президент Кристиян Вулф заяви в Анкара, че германските турци трябва да се интегрират и като първа стъпка - да научат гладко немски език.
Вероятно в Анкара някой си мисли, че това е начинът - с изнудване, шантаж и заплахата, че ако не приемат Турция в ЕС, европейците ще си спечелят непрекъснати мюсюлмански бунтове, метежи и отделяне на анклави. Засега резултатите от този похват са печални.
Общото между изброените лидери - Саркози, Меркел, Борисов и Ердоган е, че и четиримата са членове на Европейската народна партия. А ЕНП управлява 13 държави-членки на ЕС (виж карето). Останалите са под шапката на ПЕС, АЛДЕ и коалиции между трите големи интернационала, което означава, че няма да се противопоставят на влизането на Турция в ЕС. За да я вкарат през задната врата, институциите на Брюксел направиха няколко грубо недемократични и неотговарящи на международното право, на европейския интерес стъпки.
Първо, те размразиха един напълно безперспективен проект за газопровод - "Набуко", за да придадат тежест на "сътрудничеството на Турция". Един вид - ако не я приемем, тя ще откаже да пусне тръбата през своята територия. Което не издържа никаква критика - Анкара е най-заинтересованата да продава газа на цени, определени от нея, което ще стане, ако "Набуко" бъде реализиран.
Второ, като условия за влизането на Турция в ЕС се поставят искания от типа: 1) да прекрати окупацията на Северен Кипър; 2) да изплати обезщетенията на България за геноцида над тракийските бежанци по Ангорския договор; 3) да признае арменския геноцид.
Но Турция е длъжна да изпълни тези условия по силата на международните правила и норми, дори и ако Европейският съюз не съществуваше! Защо изпълнението им трябва да се представя като компромис от страна на Анкара?
Трето, лидерите на ЕС преиздадоха конституцията на ЕС под името Лисабонски договор, за да премахнат клаузата, според която една отделно взета страна можеше да спре членството на Анкара с референдум. Сега това трябва да направят една трета от държавите, т.е. 9 държави-членки. И това не е невъзможно - ако получат шанс да кажат думата си, "против" ще гласуват България, Кипър, Гърция, Франция, Германия, Австрия, Холандия, Румъния и Малта. А може би много повече. Европейците трудно ще забравят как през януари 2009 г. тълпи от мюсюлмани обсадиха най-величествените християнски храмове в Европа , например Миланската катедрала и с крясъци "Аллах-ху акбар!" се проснаха в молитва. На Площада на революцията в Брюксел развяха знаме с шахадата (ислямския символ на вярата "Няма бог освен Аллах и Мохамед е негов пратеник"), изкачиха се на статуята на Майката-Родина (алегория на Белгия) и я забулиха с това знаме като с фередже. Протестите им бяха организирани от Организацията Ислямска Конференция срещу войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа. И това се прави още преди Турция, като най-многобройната държава в ЕС, да е заела ключови позиции в Европарламента и Съвета на ЕС, преди да е поела управлението на европейски градове, което ще стане автоматично с влизането й в съюза. Тогава Турция ще решава и друг, изключително важен за Западна Европа въпрос - политиката към Израел. Какво би станало, ако тази година, когато изпрати своята турско-саудитска флотилия срещу блокадата на Газа, Турция беше член на ЕС? Ердоган заяви, че Хамас са негови "братя".
Анкара иска да влезе в ЕС не само без да прекрати окупацията на Северен Кипър, но и без да напуска организацията "Ислямска конференция"! През януари т.г.
Ердоган получи наградата на името на саудитския Крал Фейсал - "За служба на исляма".
Това е ислямският аналог на европейските Нобелови награди. "За служба на исляма" съответства на Нобеловата награда за мир.
Пита се какво могат да отговорят лидерите на ЕНП на тези въпроси.
Ясен отговор няма.
Барозу, който започна преговорите с Турция, преди месец заяви в Колумбийския университет, че Турция не може да влезе в ЕС. Но не взема решение да прекрати преговорния процес и той си продължава. Херман ван Ромпой заяви през 2004 г., че Турция е азиатска страна, която няма място в ЕС". След като стана президент на ЕС, промени позицията си на противоположната.
През 1998 г. Вилфрид Мартенс заяви: Турция не може да стане член на ЕС, нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план." През 2004 г. същият човек каза: "Нямам нищо против в Евроконституцията да се спомене Бог, но да не се казва кой е той, защото подкрепям членството на Турция в ЕС."
В последното си интервю от 16 юни т. г. за Euractiv твърди, че "позицията на ЕНП за членството на Турция в ЕС е привилегировано сътрудничество". На сайта си е записал, че мюсюлманските страни могат спокойно да кандидатстват за членство в ЕС, имайки предвид Босна и Албания. Разбрахте ли какво мисли Мартенс? Аз не. Но разбирам защо в мемоарите си Маргарет Тачър го нарича "малодушен" (wimp) и даже "слаб и безгръбначен".
Очевидно всичко ще зависи от новия председател на ЕНП. Господин Мартенс, който от 10 години се изживява като кукловод на българската десница, е на 75 години.
Магдалена Ташева, вестник "Атака'