doudou92
11-12-2010, 08:46
Здравейте на всички,
Бих искала и аз да споделя с вас моят проблем,та ако може да получа съвет от ваша страна...
В началото на миналата година забелязах едно момче,което страшно много ми допадна. С течение на времето това 'допадане' премина в 'харесване' а сега година след това мога да кажа че съм влюбена.
Когато минех по коридорите погледите ни винаги се засичаха,а понякога имаше и малки усмивки. ще си кажете - съвсем като децата.. да,може би сте прави,но само да знаете как чаках с нетърпение моментите когато знаех,че 'случайно' ще го засека пред стая номер X .. Веднъж Той ме заговори - не беше нищо особено,кратък разговор от рода на 'здравей,как си' а същият ден ме изчака след училище и ме изпрати до нас. Говорихме си много,даже се бяхме уговорили да отидем на кино.. До тук добре. Прибрах се повече от щастлива в къщи с нетърпение чакаща следващият ден. Но когато на сутринта отидох на училище, там ме посрещна разярено момиче представящо се за неговата приятелка. Аз в началото не повях и понеже тя ми вдигна скандал и отговарях доста дръзко. Час след това Го видях, Той ме повика на страна и ме помоли за извинение и ми обясни,че е по-добре повече да не си говорим.. Няма да ви разказвам колко болно ми стана в този момент... Не след дълго те се разделиха,но понеже моето училище организира стажове ние двамата повече не се засичахме. Но аз не спирах да мисля за него.. Ето тази година отново започнах макар и рядко да се виждаме по коридорите. Погледите отново ги имаше, този път даже и малко по-продължителни.. Чудя се какво да правя, да ида ли да го заговоря или не? Приятели ме съветват да отида и да му напомня директно за уговорката ни за кино,но не искам да изглеждам тъпо в неговите очи,а може би така сте се получи.. Ох, не знам.. Толкова ми се иска най-накрая да го имам..
Моля ви дайте ми съвет какво бихте направили на мое място..
Бих искала и аз да споделя с вас моят проблем,та ако може да получа съвет от ваша страна...
В началото на миналата година забелязах едно момче,което страшно много ми допадна. С течение на времето това 'допадане' премина в 'харесване' а сега година след това мога да кажа че съм влюбена.
Когато минех по коридорите погледите ни винаги се засичаха,а понякога имаше и малки усмивки. ще си кажете - съвсем като децата.. да,може би сте прави,но само да знаете как чаках с нетърпение моментите когато знаех,че 'случайно' ще го засека пред стая номер X .. Веднъж Той ме заговори - не беше нищо особено,кратък разговор от рода на 'здравей,как си' а същият ден ме изчака след училище и ме изпрати до нас. Говорихме си много,даже се бяхме уговорили да отидем на кино.. До тук добре. Прибрах се повече от щастлива в къщи с нетърпение чакаща следващият ден. Но когато на сутринта отидох на училище, там ме посрещна разярено момиче представящо се за неговата приятелка. Аз в началото не повях и понеже тя ми вдигна скандал и отговарях доста дръзко. Час след това Го видях, Той ме повика на страна и ме помоли за извинение и ми обясни,че е по-добре повече да не си говорим.. Няма да ви разказвам колко болно ми стана в този момент... Не след дълго те се разделиха,но понеже моето училище организира стажове ние двамата повече не се засичахме. Но аз не спирах да мисля за него.. Ето тази година отново започнах макар и рядко да се виждаме по коридорите. Погледите отново ги имаше, този път даже и малко по-продължителни.. Чудя се какво да правя, да ида ли да го заговоря или не? Приятели ме съветват да отида и да му напомня директно за уговорката ни за кино,но не искам да изглеждам тъпо в неговите очи,а може би така сте се получи.. Ох, не знам.. Толкова ми се иска най-накрая да го имам..
Моля ви дайте ми съвет какво бихте направили на мое място..