View Full Version : Живота ми е ужасен
Знам че е супер жалко да пиша такива мизерий, но искам да споделя с някой.
Искам да започна с липсата ми на приятели-
На практика имам приятели, но не знам защо са ми такива, и не знам как да се държа с тях...
Даже не знам дали не са ми приятели а познати, защото рядко има с кой да излезна от вкъщи, мотая се с тях в даскало и това е...
Всеки ден, ВСЕКИ ДЕН си мисля как да се държа, как да не ги отблъсна, как да говоря, и това направо ме побърква...Пука ми прекалено много от тяхното мнение...Представете си всеки ден само да мислиш как да се държиш на другия ден...И това стана на скоро...Никоя година не съм имал този проблем(никога не съм мислил толкова как да се държа)...Сега каквото и да си мисля (че трябва да ме боли к*ра какво мислят зе мен,че трябва да съм мъжкар, че те трябва да се мъчат да са ми приятели, а не аз на тях и т.н.) на другия ден когато ги видя съм същото жалко копеле...
Направо не се понасям вече...
Проблема може би е , че най-големия ми страх е да нямам приятели...
Както и да е, това беше на кратко...
Другото е , че ме е страх че ще стана някаква low-life отрепка...
Скоро баща ми (наще са разведени,живея с майка ми) ми каза че съм бил пълен тъпанар, и е нямало надежда за мен...Не съм се държал гадно с него или нещо, просто ми го каза...
Наговори ми още 100 неща, но не ми се мисли за това...
И от тогава имам чуството че всички роднини ме мразят, но той е единствения който ми го казва...
Имам чуството че съм срама на семейството...
Въпреки че нито взимам наркотици,нито се държа зле с тях, но въпреки това нищо което правя не е достатъчно добро за тях..
Не мога да говоря за нищо от това с наще, защото сигурно пак ще изкарат разговора на конско...
Направо искам да умра...Не бих се самоубил, защото искам да си докажа че не съм толкова слаб, но и май на никой няма да му пука...
Само ще се преструват.
Искам да направя нещо в тоя живот, въпреки че никой май не мисли че ще мога...
Имам и още 1000 комплекси, но както и да е...
Чуствам се ужасно че пиша това, но имам нужда са споделя с някой...
Благодаря ако някой е чел до края...
Консултирай се с психолог.
От мен - съдбата обича смелите. Ескпериментирай. Недей само да си повтаряш че не трябва да ти пука от мнението на тоя и оня, но и го приложи. Бъди естествен;
За проблема със самочувствието, не зная как да започнеш да се харесваш повече, но си има терапевтични подходи.
Това, което ме шокира, е отношението на баща ти към теб.
Лошото е, че когато някой близък (човек от семейството) ни нарани с подобни думи, ние сме склонни да си слагаме такъв етикет и да приемаме думите му като самата истина за нас. Тоест ти си залепяш това качество, което роднина ти е казал. Обяснено ми е от психолог, така работи психиката. Така че за ниското ти самочувствие вероятно голяма роля игрaят родителите ти, които те обиждат и ти приемаш думите им за чиста монета, което е нормално всъщност, но ти вреди на самочувствието и на самия теб.
Опитай се да разбереш, че тези думи са неверни, и също, че когато някой ти се подразни, той не го прави, защото има нещо лично против теб, а защото е подразнен от моментната ти постъпка. Не приемай лично нещата, за да не те изяждат отвътре.
И съветът с психолога остава. Ако искаш пиши на лично :]
да, прочетох го
мисля че е въпрос на настроение, в смисъл че сам си го втълпяваш..
не мисли за това и всичко ще е ок
и аз в последно време съм си ограничил контактите с хората около мене
бтв коя зодия си?
gandalfepi4
11-14-2010, 16:17
брат, прочетох го докрая и трябва да ти кажа че ТИ СИ НАЙ-ГОТИНИЯ ПИЧ КОЙТО ПОЗНАВАМ!
бахти готиния си, честно, кълна се. написаното показва силен човек с корав нрав който не позволява на обстоятелствата да го смачкат и който показва страхотен потенциал и амбиция. толкова искрено се кефя и завиждам на хора които са в кофти, кофти ситуации но не се отказват, не позволяват на отчаянието да ги повали и напук на всичко продължават да се борят. нормален човек до сега да се е гръмнал 100 пъти но не и ти нали? толкова сила и воля има в тебе, страхотен си!
ей такива индивиди ме вдъхновяват когато ми е гадно и ми трябва някаква мотивация да продължа напред. искам да ти кажа че си БЛАГОСЛОВЕН да си от единиците, които биха продължавали да се борят въпреки всичко! мога да те сравнявам с Леонид преспокойно, брато, честно.
държа да знаеш че си ми личен герой, някой който е оставил отпечатък върху живота ми и ме прави по-добър. мисля че заслужаваш аплодисменти, в момента ти пляскам, специално за теб. не те лъжа, знам че е глупаво, знам че никой не чува но мамка му ЗАСЛУЖАВАШ ГО!!
БЛАГОДАРЯ ТИ! благодаря ти че те има, благодаря ти че си толкова силен, добър и готин човек!
SunSetBeach
11-14-2010, 18:31
Трябва да си много силен,за да,минеш през всичко това.Може би сега ти се иска да се предадеш,но не го прави.Вземи живота в ръцете си и не се притеснявай толкова много от мнението на хората.Всеки човек си е уникален посвоему. Ако искаш пиши на лично съобщение,може да се опознаем и по скайп :):):) и все пак:мисля като gandalfepi4
шапка ти свалям,че си толкова силен!!! :):)
Whoopdedoo
11-14-2010, 18:31
бтв коя зодия си?
голямо значение има зодията...
Виж кво, хората по света, които могат да ти бъдат приятели не са само тия от квартала/училището, нали го знаеш тва
И да ги отблъснеш ще дойдат нови, хората идват и си отиват, истинските хора, на които ще им пука за теб няма да те изоставят заради някъв гаф, който направиш спрямо тях или примерно ако не знаеш как да се държиш с тях
Не знам кво толкова се притесняваш
Другото, което е... живота ти никак не е "ужасен", щото нали знаеш, колкото и банално да звучи, има хора дето нямат дом, семейство и приятели, за тях тва може да важи, но за тинейджър, който има дом, приятели (на които наистина не им пука как ще се държиш, щото ако са ти истински приятели, ще те разберат и ще те харесват какъвто си) и куп други неща, малко пресилено звучи, не мислиш ли?
Верно, посъветвай се с психолог или пък поговори с някой твой близък приятел, който мислиш, че ще те разбере и ще ти помогне по някакъв начин.
gandalfepi4
съгласен съм с теб :)
Lovefist
11-14-2010, 19:18
Живота е кучка брат. Малко са хората на които животът им е песен. Търпиш и толкова. Чакаш момента когато всичко ще си дойде на мястото, а той неизбежно ще дойде...
Schizophrenic
11-14-2010, 19:26
Направо виждам себе си във твоето описание. Всичко което го описваш го има и при мен.
Просто намери нещо което да ти разнообразява живота. Например аз се запалих по футбола и така намерих приложение на времето си през уикендите, а понякога и през седмицата.
Също се опитай да си инициативен, т.е имаш много познати в даскало, ами избери си една компанийка от 3-4 човека, и почни да движиш по-усилено с тях, предлагай им да се събирате извън училище и така :)
Вярвай, давай, и ще получиш.
проблеми винаги има , въпроса е как гледаш на нещата
Ако питаш мен твърде много ти пука за мнението за приятелите ти, един вид, че са нещо повече от теб, а това ме води на мисълта, че самочувстието ти куца, може и да греша. 8-)
EarthShaker
11-15-2010, 06:57
Животът е подлог в изречението. Следователно трябва да е с пълен член.
По темата : не мога да ти помогна, ти се закопаваш сам в лайната.
Подкрепям идеята за психолога.
Ако си прочетеш мнението ще забележиш, че нито веднъж не си обвинил някой друг освен себе си за положението си. Разбира се, естествено е човек да е самокритичен. В твоя случай обаче преминава границите на нормалното...
Баща ти винаги ли се е държал така с теб? Отнасял се е с теб като с един вид по-долен от него човек? Мислиш ли, че не обвиняваш себе си, за това, че ви е напуснал? И че всеки друг ще напуска живота ти, като него, ако не се държиш както трябва? :-o Затова да влагаш такива усилия да не разочароваш приятелите си? Може и да звучи нелепо сега, но това е аналогията, която ми идва на ум.
Ако очакванията на родителите ти за теб са били твърде високи, и не си успявал да ги задоволиш, редовно са те карали да се чувстваш като отрепка- недостатъчно добър за тях, най-вероятно си израснал с тази мисъл, че си някакъв по-некачествен човек и нищо чудно, че приемаш останалите за нещо повече от теб и се бориш толкова за вниманието им...
Трябва да осъзнаеш, че не си точно такъв, какъвто родителите ти те виждат. И от там може би комплексите ти ще избледнеят...
да, прочетох го
мисля че е въпрос на настроение, в смисъл че сам си го втълпяваш..
не мисли за това и всичко ще е ок
и аз в последно време съм си ограничил контактите с хората около мене
бтв коя зодия си?
До някаква степен знам че си го втълпявам, но това не променя нищо...
Не е въпрос на настроение защото е непрекъснато така...
Аз не съм ограничил контактите с хора, но имам чуството че всички искат да не им говоря въобще...
Не може да мине един ден без да попитам някой, дали не иска да се махна ако го дразня...
Това ме подтиска повече защото се чуствам още по-жалък...
И за зодията-Везни съм,каквото и значение да има.
брат, прочетох го докрая и трябва да ти кажа че ТИ СИ НАЙ-ГОТИНИЯ ПИЧ КОЙТО ПОЗНАВАМ!
бахти готиния си, честно, кълна се. написаното показва силен човек с корав нрав който не позволява на обстоятелствата да го смачкат и който показва страхотен потенциал и амбиция. толкова искрено се кефя и завиждам на хора които са в кофти, кофти ситуации но не се отказват, не позволяват на отчаянието да ги повали и напук на всичко продължават да се борят. нормален човек до сега да се е гръмнал 100 пъти но не и ти нали? толкова сила и воля има в тебе, страхотен си!
ей такива индивиди ме вдъхновяват когато ми е гадно и ми трябва някаква мотивация да продължа напред. искам да ти кажа че си БЛАГОСЛОВЕН да си от единиците, които биха продължавали да се борят въпреки всичко! мога да те сравнявам с Леонид преспокойно, брато, честно.
държа да знаеш че си ми личен герой, някой който е оставил отпечатък върху живота ми и ме прави по-добър. мисля че заслужаваш аплодисменти, в момента ти пляскам, специално за теб. не те лъжа, знам че е глупаво, знам че никой не чува но мамка му ЗАСЛУЖАВАШ ГО!!
БЛАГОДАРЯ ТИ! благодаря ти че те има, благодаря ти че си толкова силен, добър и готин човек!
Мерси че си изписал толкова за мен, но не мога да приемам комплименти, или въобще някой да каже нещо хубаво за мен.
Ясно ми е че го казваш за да се почуствам по-добре, и го оценявам, но ти не ме познаваш...
Трябва да си много силен,за да,минеш през всичко това.Може би сега ти се иска да се предадеш,но не го прави.Вземи живота в ръцете си и не се притеснявай толкова много от мнението на хората.Всеки човек си е уникален посвоему. Ако искаш пиши на лично съобщение,може да се опознаем и по скайп :):):) и все пак:мисля като gandalfepi4
шапка ти свалям,че си толкова силен!!! :):)
Ами не съм силен явно щом пиша това, тук...
А за опознаването-Бих искал, но ме е страх че няма да ме харесаш като човек...
Въпреки че не те познавам...
И мерси много за отговора ти
бтв коя зодия си?
голямо значение има зодията...
Виж кво, хората по света, които могат да ти бъдат приятели не са само тия от квартала/училището, нали го знаеш тва
И да ги отблъснеш ще дойдат нови, хората идват и си отиват, истинските хора, на които ще им пука за теб няма да те изоставят заради някъв гаф, който направиш спрямо тях или примерно ако не знаеш как да се държиш с тях
Не знам кво толкова се притесняваш
Другото, което е... живота ти никак не е "ужасен", щото нали знаеш, колкото и банално да звучи, има хора дето нямат дом, семейство и приятели, за тях тва може да важи, но за тинейджър, който има дом, приятели (на които наистина не им пука как ще се държиш, щото ако са ти истински приятели, ще те разберат и ще те харесват какъвто си) и куп други неща, малко пресилено звучи, не мислиш ли?
Верно, посъветвай се с психолог или пък поговори с някой твой близък приятел, който мислиш, че ще те разбере и ще ти помогне по някакъв начин.
Еми така е.
Много си прав/а.
Аз хленча тука за някви глупости, а има хора които умират от глад.
Живота е кучка брат. Малко са хората на които животът им е песен. Търпиш и толкова. Чакаш момента когато всичко ще си дойде на мястото, а той неизбежно ще дойде...
Еми тва си го повтарям от 1 година хаха...
ако всеки който няма истински приятели тръгне да мисли за самоубийство,то нема да остане жив човек майна
и друг път в такива теми съм писал и пак ще напиша - да ти имам проблемите,ако искаш да си ги размениме мойте с твойте...
проблемът ти е по-скоро в главата,верно земи да правиш нещо,вместо да се притесняваш дали приятелите,които не ти били приятели,ама мн ти пукало за тяхното мнение,кво щели да си помислят.
излез да пиеш,сбий се,отиди на мач...
Еми излизам,пия,бия се (често с познати което пак е голям проблем..Направо е ужасно всъщност...) не ходя на мачове хаха...
И да прав си, нямам кой знае какви проблеми май, ама не мога да се почуствам добре за 2 мин без да се смачкам с някви мисли какъв съм тъпак...
А за боя-
Като някой се шегува нещо с мен(не нещо лично,и единствено с цел шега...така да се каже приятелска) започвам да си повтарям че съм смотаняк ( както каза баща ми хах) и ако не направя нещо(да му се озъбя,или да скоча на бой направо) се побърквам от тази мисъл...
Ако питаш мен твърде много ти пука за мнението за приятелите ти, един вид, че са нещо повече от теб, а това ме води на мисълта, че самочувстието ти куца, може и да греша. 8-)
Не ми куца.То направо липсва.
Подкрепям идеята за психолога.
Ако си прочетеш мнението ще забележиш, че нито веднъж не си обвинил някой друг освен себе си за положението си. Разбира се, естествено е човек да е самокритичен. В твоя случай обаче преминава границите на нормалното...
Баща ти винаги ли се е държал така с теб? Отнасял се е с теб като с един вид по-долен от него човек? Мислиш ли, че не обвиняваш себе си, за това, че ви е напуснал? И че всеки друг ще напуска живота ти, като него, ако не се държиш както трябва? :-o Затова да влагаш такива усилия да не разочароваш приятелите си? Може и да звучи нелепо сега, но това е аналогията, която ми идва на ум.
Ако очакванията на родителите ти за теб са били твърде високи, и не си успявал да ги задоволиш, редовно са те карали да се чувстваш като отрепка- недостатъчно добър за тях, най-вероятно си израснал с тази мисъл, че си някакъв по-некачествен човек и нищо чудно, че приемаш останалите за нещо повече от теб и се бориш толкова за вниманието им...
Трябва да осъзнаеш, че не си точно такъв, какъвто родителите ти те виждат. И от там може би комплексите ти ще избледнеят...
Не се обвинявам че ни е напуснал,и не винаги се е държал така с мен..
По едно време се държи приятелски с мен, и ми става супер готино, че се разбирам с баща ми, и че явно ме харесва като човек, и изведнъж като ми изръси тея неща се побърках още повече...
Каза ми че съм бил пълен смотаняк, че трябвало да се метна от някой мост,че съм бил тъпак, че аз съм му бил наказанието че е тормозил ''смотаняци'' като мен като по млад, и много други...
И да, винаги съм се смятал за по "долен" човек от наще, и въобще половината население
Мерси много на всички които ми написаха отговор!
Не си виновн, че баща ти е утрепка..
+1 за психолога..
gandalfepi4
11-15-2010, 12:14
пич, ти май си депресар знаеш ли? далече съм от това да бъда експерт, но ми се струва че имаш такива симптоми. я кажи проблеми със съня, апетита, нервите (да се дразниш много), некви депресарски мисли че живота не си струва да се живее имаш ли?
ако има такива глупости се поразтърси малко за професионална помощ, пробвай се сам да потърсиш инфо. по принцип не е добре сам да започнеш да се правиш на Фройд и да се самодиагностицираш, но поне ще добиеш представа дали е сериозно положението или просто имаш такива тежки мисли(и горе-долу става, поне за някаква генерална представа - аз примерно като погледнах едни жидео дневници в ютюб успях да позная болестта на една приятелка преди да я закарат на психолог даже и некви такива, изобщо не е 100% сигурно и не трябва да си играеш но за някаква съвсем генерална представа и ориентация е добре)
не ми се ще да се метнеш от някъде или нещо такова. пишеш че не си тръгнал но сравнително често хората в това положение им хрумват такива тъпи мисли. и спри да казваш на хората че ако те познаваха нямаше да те харесват. много от нас не са харесвани, много пък си мислят че са но не са.
стоя си на мнението и мисля че важи и за другите които ме подкрепиха, струваш си. ако лъжондриш нещо работата е друга, но образа който си описал за момента ми е напълно ОК.
пич, ти май си депресар знаеш ли? далече съм от това да бъда експерт, но ми се струва че имаш такива симптоми. я кажи проблеми със съня, апетита, нервите (да се дразниш много), некви депресарски мисли че живота не си струва да се живее имаш ли?
ако има такива глупости се поразтърси малко за професионална помощ, пробвай се сам да потърсиш инфо. по принцип не е добре сам да започнеш да се правиш на Фройд и да се самодиагностицираш, но поне ще добиеш представа дали е сериозно положението или просто имаш такива тежки мисли(и горе-долу става, поне за някаква генерална представа - аз примерно като погледнах едни жидео дневници в ютюб успях да позная болестта на една приятелка преди да я закарат на психолог даже и некви такива, изобщо не е 100% сигурно и не трябва да си играеш но за някаква съвсем генерална представа и ориентация е добре)
не ми се ще да се метнеш от някъде или нещо такова. пишеш че не си тръгнал но сравнително често хората в това положение им хрумват такива тъпи мисли. и спри да казваш на хората че ако те познаваха нямаше да те харесват. много от нас не са харесвани, много пък си мислят че са но не са.
стоя си на мнението и мисля че важи и за другите които ме подкрепиха, струваш си. ако лъжондриш нещо работата е друга, но образа който си описал за момента ми е напълно ОК.
Нямам проблеми със съня, нито с апетита...
Само с нервите хах...
За самоубийството-
Ако се ''метна'' от някъде, си доказвам че съм слаб, а това общо взето правя цял живот...
Не искам да съм слаб...
А за "лъжондренето" , не съм трол .
gandalfepi4
11-15-2010, 12:44
http://www.threadbombing.com/data/media/13/75378-TrollFace.png
Хах мерси...
Еми щом съм трол-Dont feed me...
Нали всичко което казах си го измислих...
Brooklyn
11-15-2010, 14:31
много мислиш над нещата брат и до такава степен си преценяш действията че винаги се отказваш и на практика те се губят
бъди по спонтанен и първичен ,така се получават хубавите неща ,а не с хиляда импровизации на ум как да станат ,така се губи тръпката
за да ти звънкат ,да ходиш по партита и купончета с различна маса хора тряа си емоционален непридвидим ,иначе ставаш няква бройка дето и да те викнат и да не те викнат все тая ,ти имаш само присъствие
ама по-добре такъв като тебе тактичен и премислящ ,отколкото празна глава дето не знае как да се държи и се излага
или не е по-добре ,не знам и аз :D
много мислиш над нещата брат и до такава степен си преценяш действията че винаги се отказваш и на практика те се губят
бъди по спонтанен и първичен ,така се получават хубавите неща ,а не с хиляда импровизации на ум как да станат ,така се губи тръпката
за да ти звънкат ,да ходиш по партита и купончета с различна маса хора тряа си емоционален непридвидим ,иначе ставаш няква бройка дето и да те викнат и да не те викнат все тая ,ти имаш само присъствие
ама по-добре такъв като тебе тактичен и премислящ ,отколкото празна глава дето не знае как да се държи и се излага
или не е по-добре ,не знам и аз :D
Ми бях се замислил за това...
Ама като съм спонтанен (напоследък ) се върша някви тъпотий,забавлявам околните, ама ме мислят за тъпак...
А аз не съм...
Май не съм,вече се съмнявам.
Както и да е..
Мерси на всички които си направиха труда да прочетат поста ми, и да ми отговорят.
Ще помоля админа да изтрие темата, или да я заключи защото почнаха да ме мислят за трол, а и ставам жалък.
SunSetBeach
11-15-2010, 17:37
Трябва да си много силен,за да,минеш през всичко това.Може би сега ти се иска да се предадеш,но не го прави.Вземи живота в ръцете си и не се притеснявай толкова много от мнението на хората.Всеки човек си е уникален посвоему. Ако искаш пиши на лично съобщение,може да се опознаем и по скайп :):):) и все пак:мисля като gandalfepi4
шапка ти свалям,че си толкова силен!!! :):)
Ами не съм силен явно щом пиша това, тук...
А за опознаването-Бих искал, но ме е страх че няма да ме харесаш като човек...
Въпреки че не те познавам...
И мерси много за отговора ти
Ето пак-какво като не те те харесам като човек.Първо това не е сигурно и не си втълпявай предварително,че няма да те харесат,точно това те прави толкова несигурен! :)
Greennight
11-15-2010, 17:46
Животът е гаден и после умираш.
gandalfepi4
11-15-2010, 18:05
Хах мерси...
Еми щом съм трол-Dont feed me...
Нали всичко което казах си го измислих...
споко бе, не те мисля за трол :D
Търси мотивите за поведението си. Ще ти е трудно да се бориш срещу ниската си самооценка, ако не знаеш от какво е породена. Бащата, в случая, едва ли е единственият фактор.
Друго, което можеш да направиш за себе си, е да "поставиш" своите думи в устата на някоя авторитетна за теб личност, за да видиш как изглежда в твоите очи. Eдва ли толкова нелепо, колко ти смяташ, че изглеждаш.
Вероятно пусната тема е един своеобразен зов за помощ, но няма кой да ти вдъхне самоувереност или да ти даде общовалидна рецепта.
Не се оставяй по течението, чакайки големите събития, защото няма да дойдат по стечение на обстоятелствата. Не очаквай солидарност от околните, защото тя не се дарява от съжаление. Горе главата и успех!
Brooklyn
11-16-2010, 20:16
Животът е гаден и после умираш.след тва мнение мисля темата за приключена :D
кратко ,точно и ясно
Brooklyn
11-16-2010, 20:31
^ пусни го оше веднъж :D
ако попива пича ,ше си извади дадени изводи и ще се опита да промени това което е видимо че трябва
достатъчно помощ имаше гледам с цитати и мнения на място придружаващи естеството на темата ,аз ако съм ше се замисля
cherinka
11-16-2010, 20:48
сигурно е гадно да мислиш, че животът ти е отвратителен и ужасен 8-)
не ти/ви завиждам
и все пак - да ви имам и нагласите...
В подобна ситуация съм, но гледам да не се предавам толкова бързо
CookieMonster
11-19-2010, 14:57
Пич, в същото положение съм.. Макар че съм момиче де.. :D Чувствам се по същия начин, защото знам че приятелите ми не са "истински" и във всеки момент, с всяка изречена дума от мен мога да ги отблъсна от себе си. Имаше една мисъл по-нагоре - животът е гаден, а после умираш. Напълно вярна, колкото и да е гадна.
П.С. И аз съм везни.. Везните винаги се колебаят кое решение да вземат - съдба. :D
Ако питаш мен твърде много ти пука за мнението за приятелите ти, един вид, че са нещо повече от теб, а това ме води на мисълта, че самочувстието ти куца, може и да греша. 8-)
Не ми куца.То направо липсва.
Може да си го повдигнеш малко като започнеш да ходиш на фитнес например.
Ssummerjam
11-20-2010, 18:51
Пълен си с комплекси, имаш нужда да поговориш с психолог. Животът ти си е съвсем нормален, на всеки рано или късно се случва да се чувства сам. Има хора, чиито живот наистина не е за завиждане. Имаш семейство, което те обича, колкото и да не ти се вярва. Колкото до думите на баща ти - за някои родители това е метод на възпитание. Смачкват самочувствието на децата си, като по този начин смятат, че ги амбицират да се променят към по-добро и да успяват. Въпреки това, което е казал, той те обича. > Бъди благодарен за това, което имаш.
crazyfrog
11-21-2010, 11:08
Ами не съм силен явно щом пиша това, тук...
А за опознаването-Бих искал, но ме е страх че няма да ме харесаш като човек...
Въпреки че не те познавам...
И мерси много за отговора ти[/quote]
Ето пак-какво като не те те харесам като човек.Първо това не е сигурно и не си втълпявай предварително,че няма да те харесат,точно това те прави толкова несигурен! :) [/quote]
Съгласна съм с нея-не трябва да ти пъка какво мислят другите!!!МАкар 4е и на мен повечето случаи ми пука-се боря с това :):):)