RockstarR
11-14-2010, 21:48
//на кратко прочетете последните 2 абзаца//
.. такамм всичко започна преди малко повече от година- на 15ти септември,когато се запознахме. Той е много симпатично и забавно момче. Заедно сме в един клас и се сприателихме. С времето /към края на учебната година/ започнах да усъзнавам, че го харесвам, но не смеех да му го кажа. Той се държеше мило с мен и когато виждаше че съм тъжна винаги успяваше да ме накара да се усмихна..
С випуска ходихме на лагер за една седмица. Бяхме врата срещу врата. Когато се се събирахме по стаите лежахме на едно легло. Почти постоянно беше около мен, а когато го нямаше го търсех с поглед. Какви ли не глупостии не правихме. Последната вечер се разхождахме из градчето.. няколко часа го държах за гайката на дънките без да го пускам ;дд..пихме от един фреш..ходихме на плажа..смяхме се..във влака ми помагаше с багажа и седях във него..
Когато се върнахме..след рождения му ден един мой слуичер остана в него.. няколко дни не се виждахме.. и след едно съзтезание по баскетбол аз му взех тениската..вечерта се разбрахме да си ги разменим, защото ще бъде изван града ии нз кога щял да ми даде слуичера..когатоо ми го даде целия миришеше на неговия парфиум ((h).. след тва отт ебавка на ебавка аз му подарих моя снимка в рамка.. той явно не вярваше че ще го направя, щотт когато ме видя беше като дете на сутринта след Коледа ;дд..той ми посочи небето и ми показа една звезда и ми каза да се сешам за него.. тогава бях готова да му кажа, но нямаше как не бяхме сами ии ме беше срам..
.. и такамм по съществоо.. След всичкии тези истории аз не можах да събера смелост да му призная какво изпитвам към него.. а и не бях сигурна дали той има същите чувства към мен.. и някак сии започнах да подтискам всичко това.. и приех мисълта че няма смисал,, зашото вероятно той не ме харесв..преди последния рожден ден на който присъствахме и двамата трябваше да излезем 7,,8 човека за общ подарък. но той се държеше странно.. някак си малко на една страна.. набелязахме няколко неща и за последното трябваше да излезем отново.. но излязохме аз и той.. и пак се държеше норнално..даже по-така ;дд.. На самия рожден ден беше малко по-мълчалив от обикновенно.. азз пийнах малко повече.. и не ми беше добре.. Когато рождения ден свърши аз си тръгнах пеш, понеже беше късно той и още едно момче ме изпратиха въпреки, че вобще не им беше на път..
Стигнахме до ъгала на моята улица и просто стояхме там..не помня да сме си говорели нещо кой знае колко съществено.. но не беше онова неловко мълчание.. гадеше ми се((от алкохола), но просто усещах, че трябва, че искам да остана там.. след малко другото момче си тръгна ии останахме двамата.. просто си седяхме ии никой нищо не казваше.. ии по едно време той ми каза "..харесвам те".. тогава аз онемяхх.. той продължи.. каза, че ме харесва защото съм луда кат него и т.н...когато се опита да ме целуне аз не му дадох не защото не исках, а защото ми се гадеше ии не исках да се излагам..преди да си тръгна го прегърнах .. усетих сърцето му как биеше, имах чувството, че ще изкочи..
Това стана 3,,4 дена преди 15ти септември тази година.. тези 4 дена от сутрин до вечер само за това мислех.. не можехх да ямм .. не можех да спя мислех само за това.. На 15ти той ме гледаше плахо, чакаше аз да започна, а аз чаках него..така и не се разбрахме..пращах му sms и той на мен,, във входящи имам над 100 от него..виждам когато ме поглежда от време на време.. и когато погледите ни се срешнат, той отмества своя и толкова..ако аз съм на едно място в стаята,, той не е..приятелка си писала с него ии той и казал, че спомените от лагера .. че всичко това му липсва,, че искал всичко да не е така както е сега...са се държи тъпо и ме игнорира.. Яд ме е на мене си, че преебах нещата.. ДАЙТЕ НЯКАКВИ СЪВЕТИ..
.. такамм всичко започна преди малко повече от година- на 15ти септември,когато се запознахме. Той е много симпатично и забавно момче. Заедно сме в един клас и се сприателихме. С времето /към края на учебната година/ започнах да усъзнавам, че го харесвам, но не смеех да му го кажа. Той се държеше мило с мен и когато виждаше че съм тъжна винаги успяваше да ме накара да се усмихна..
С випуска ходихме на лагер за една седмица. Бяхме врата срещу врата. Когато се се събирахме по стаите лежахме на едно легло. Почти постоянно беше около мен, а когато го нямаше го търсех с поглед. Какви ли не глупостии не правихме. Последната вечер се разхождахме из градчето.. няколко часа го държах за гайката на дънките без да го пускам ;дд..пихме от един фреш..ходихме на плажа..смяхме се..във влака ми помагаше с багажа и седях във него..
Когато се върнахме..след рождения му ден един мой слуичер остана в него.. няколко дни не се виждахме.. и след едно съзтезание по баскетбол аз му взех тениската..вечерта се разбрахме да си ги разменим, защото ще бъде изван града ии нз кога щял да ми даде слуичера..когатоо ми го даде целия миришеше на неговия парфиум ((h).. след тва отт ебавка на ебавка аз му подарих моя снимка в рамка.. той явно не вярваше че ще го направя, щотт когато ме видя беше като дете на сутринта след Коледа ;дд..той ми посочи небето и ми показа една звезда и ми каза да се сешам за него.. тогава бях готова да му кажа, но нямаше как не бяхме сами ии ме беше срам..
.. и такамм по съществоо.. След всичкии тези истории аз не можах да събера смелост да му призная какво изпитвам към него.. а и не бях сигурна дали той има същите чувства към мен.. и някак сии започнах да подтискам всичко това.. и приех мисълта че няма смисал,, зашото вероятно той не ме харесв..преди последния рожден ден на който присъствахме и двамата трябваше да излезем 7,,8 човека за общ подарък. но той се държеше странно.. някак си малко на една страна.. набелязахме няколко неща и за последното трябваше да излезем отново.. но излязохме аз и той.. и пак се държеше норнално..даже по-така ;дд.. На самия рожден ден беше малко по-мълчалив от обикновенно.. азз пийнах малко повече.. и не ми беше добре.. Когато рождения ден свърши аз си тръгнах пеш, понеже беше късно той и още едно момче ме изпратиха въпреки, че вобще не им беше на път..
Стигнахме до ъгала на моята улица и просто стояхме там..не помня да сме си говорели нещо кой знае колко съществено.. но не беше онова неловко мълчание.. гадеше ми се((от алкохола), но просто усещах, че трябва, че искам да остана там.. след малко другото момче си тръгна ии останахме двамата.. просто си седяхме ии никой нищо не казваше.. ии по едно време той ми каза "..харесвам те".. тогава аз онемяхх.. той продължи.. каза, че ме харесва защото съм луда кат него и т.н...когато се опита да ме целуне аз не му дадох не защото не исках, а защото ми се гадеше ии не исках да се излагам..преди да си тръгна го прегърнах .. усетих сърцето му как биеше, имах чувството, че ще изкочи..
Това стана 3,,4 дена преди 15ти септември тази година.. тези 4 дена от сутрин до вечер само за това мислех.. не можехх да ямм .. не можех да спя мислех само за това.. На 15ти той ме гледаше плахо, чакаше аз да започна, а аз чаках него..така и не се разбрахме..пращах му sms и той на мен,, във входящи имам над 100 от него..виждам когато ме поглежда от време на време.. и когато погледите ни се срешнат, той отмества своя и толкова..ако аз съм на едно място в стаята,, той не е..приятелка си писала с него ии той и казал, че спомените от лагера .. че всичко това му липсва,, че искал всичко да не е така както е сега...са се държи тъпо и ме игнорира.. Яд ме е на мене си, че преебах нещата.. ДАЙТЕ НЯКАКВИ СЪВЕТИ..