howiwish
11-15-2010, 07:10
Тъй... имам проблем с личната свобода. Навършвам пълнолетие скоро, а поисках просто да си отпразнувам рожденния ден навън за цяла нощ с няколко близки човека. Мотаене по центъра, заведениице, черпя ги там нещо и това е. Единственото ми искане беше просто да е за цяла нощ, но не се получава. Не съм си празнувала рожденния ден от шести клас сигурно, никога не е имало къде да го празнувам, не съм и държала особено. Просто исках малко свобода поне защото ставам пълнолетна... но не... не можело за цяла нощ...
в смисъл не исках кой знае какво, но родителите ми го превърнаха в огормен проблем, о, какво си позволявам...
Принципно рядко излизам, имам вечерен час, който се определя донякъде и от транспорта ми, но не само, защото родителите ми винаги знаят къде и с кого излизам, а прибера ли се в 10:30 понякога започва мрънкане че изобщо не ме виждат...
Не знам, побърквам се, срам ме е сред връстниците ми, изляза ли вечерта и съм единствената, на която и звънят и не само държат да знаят къде и с кого съм, но и да се прибера (другия ми проблем е, че прибирането ми трае сто часа, дори и да си тръгна сравнително рано). Очаквах поне, че ще имам някаква свобода заради това пълнолетие, но нямам нищо. Нямам право дори да си лягам когато искам :x
Имам чувството, че изживявам някакъв късен пубертет, защото хората обикновени си издействат тези свободи на 14-15, а аз поискам ли нещо започват монолозите за това колко незряло се държа и колко са глупави дребничките ми желания. Не издържам вече, накрая винаги се стига до скандали и тръшкане от моя страна и естествено пак аз изглеждам тъпо в цялата ситуация. Дори ме е срам да говоря за това пред други хора, защото е срамно човек на 18 да има толкова права, колкото и на 14...
в смисъл не исках кой знае какво, но родителите ми го превърнаха в огормен проблем, о, какво си позволявам...
Принципно рядко излизам, имам вечерен час, който се определя донякъде и от транспорта ми, но не само, защото родителите ми винаги знаят къде и с кого излизам, а прибера ли се в 10:30 понякога започва мрънкане че изобщо не ме виждат...
Не знам, побърквам се, срам ме е сред връстниците ми, изляза ли вечерта и съм единствената, на която и звънят и не само държат да знаят къде и с кого съм, но и да се прибера (другия ми проблем е, че прибирането ми трае сто часа, дори и да си тръгна сравнително рано). Очаквах поне, че ще имам някаква свобода заради това пълнолетие, но нямам нищо. Нямам право дори да си лягам когато искам :x
Имам чувството, че изживявам някакъв късен пубертет, защото хората обикновени си издействат тези свободи на 14-15, а аз поискам ли нещо започват монолозите за това колко незряло се държа и колко са глупави дребничките ми желания. Не издържам вече, накрая винаги се стига до скандали и тръшкане от моя страна и естествено пак аз изглеждам тъпо в цялата ситуация. Дори ме е срам да говоря за това пред други хора, защото е срамно човек на 18 да има толкова права, колкото и на 14...