View Full Version : Не мога и не искам да порастна.
ShtrudeL
11-15-2010, 13:55
Мхм. Моите изблици. Вече честно казано не ми пука дали ме мислите за депресирано човече,защото знам,че е така,но знам и че не съм,заа това whateva. Колкото повече ми повтарят колко сериозно е всичко около мен и колко сериозно и отговорно трябва да постъпвам толкова повече се плаша...ужасно,ама ужасно много без да драматизирам,та чак ми се плаче. На всичкото отгоре чувствам всички около мен за по-големи,които могат да ме защитят,да ме гушнат,или пък да ми се скарат. Чувтвам се ужасно мъничка и по дяволите си ми харесва ужасно много,но не понасям и не издържам натиска на всички,които очакват да съм сериозна.
Не знам какво съм,не знам какво искам и не ми пука,че не знам,защото се чувствам като детее,а на тях не им пука и ох! Плаче ми се. ; ( Чувствам дори преподавателите си като възрастни хора/баби/дядовци и като те погледнат с един строг поглед и очакват да си порастнал,сериозен човек ми става супер кофти все едно съм направила нещо лошо...
Не искам да пиша повече...
оф оф ф ; ((
Ами когато е сблъскаш с живота ще спреш да филосфстваш...
Честито бъдещо отрезвяване.
Serseri91
11-15-2010, 14:06
По ми се вярва да си силно емоционална, отколкото това, което си написала :)
ShtrudeL
11-15-2010, 14:09
...
Не искам да съм отговорна за нищо.
Не искам да попълвам документи и да се подписвам на гадни места.
Не мога да плащам сметки и да се разкарвам по различни сгради,гишета,етц.
Страх ме е от болници и хора в бели престилки (а съм заобиколена от такива)
Не искам и дете да имам като се замисля сериозно,защото ще ме е страх да отида да ме прегледат. + това няма да мога да го гледам,защото мен си не мога да гледам.
Гледам на околните си като на големи и пораснали на нивото на майка ми,нищо че не са.
Май сериозно не искам да се грижа за свое човешко същество до края на живота си. ТОлкова е ангажиращо,отговорно и плашещо. Искам да живея. Живее ми се. Но без да ми се бъркат буквано в здравето. Трябва да ходя на разни прегледи,а умирам от страх. Панически страх. Днес се разревах и имам чувството,че като вляза в кабинета ще изляза след 5-та минута и ще забравя/зарежа всичко.
И аз преди седмица си мислих подобни неща и стана кофти.Сетих се колко е по-лесно да си дете иии...дори онези случи,когато паднеш и тичаш при мама да те гушне. 8-) После си казах,че вече отивам на мястото на каката/лелята/майката,но няма да мога да се върна към 'детето' дори и да искам.Вече аз трябва да съм тази,от която малкото същество очаква прегръдка или успокоение и т.н.До няква степен е малко кофти,когато виждаш как растеж и колко бързо минава времето,но при всяко едно положение си има и хубава страна на нещата....
Дори и като погледна преди колко време се регистрирах и на колко години съм сега ,бързичко стават нещата.
ShtrudeL
11-15-2010, 14:13
18
Първосигнално,щях да кажа,че е само това,но наистина и аз не знам.
; (
И..не ме е страх,че ще стана голям човек,защото не искам и няма да стана. Гадно ми е,че се чувствам малка,а всички около мен големи и е смазващо.
Brooklyn
11-15-2010, 14:17
Ами когато е сблъскаш с живота ще спреш да филосфстваш...
Честито бъдещо отрезвяване.най-точното мнение за 10 страници напред майна :)
и аз съм така или поне бях така ,исках да съм малолетния идиот които каквито и глупости да прави майка му ще го извади я от дирекцията я от мвр-то ,продължих с този начин на мислене и след пълнолетие ,присъдата ми е факт че от лекомислие файда няма , и за всичко си отговаряш колкото и да не ти се иска : )
никои не живее като по клиповете по МТВ ,в тази държава живота те натиска да си отговорен ,щеш нещеш ще израстеш не защото ти така искаш ,а щото такива са обстоятелствата
и все пак помисли над този афоризъм
лекото отношение към живота го прави тежък
ShtrudeL
11-15-2010, 14:21
18
Първосигнално,щях да кажа,че е само това,но наистина и аз не знам.
; (
И..не ме е страх,че ще стана голям човек,защото не искам и няма да стана. Гадно ми е,че се чувствам малка,а всички около мен големи и е смазващо.
Миличко,рано или късно ще ти се наложи.Пълнолетна си,излизаш с момчета,идват ти студенстските години,после работа,семейство... Но както казах- ако искаш можеш да запазиш детското в себе си,има хора които до живот са си дечковци по душа,важно е акълът да ти отговаря на годините.
Човеко...Пълнолетна съм по лична карта,имам си човече от поочти 3 години,вече съм в студентските години и не ми се мисли как ще работя и как ще имам нерви да ставам всяка сутрин в 8,да ходя на работа,да се прибера и това да се повтаря всеки ден. Това,което уча не е за мен и е страшно отговорно и еднообразно. Наистина се чувствам не на място,но съм прекалено страхлива,за да се откажа.
Не мога да съм сама и без подкрепа. Ако съм сама ще съм като изгубена. Вече загубих баща ми и вярвам,че ако беше тук сега щеше да е по-различно. Много по-различно в израстването ми. Той май беше единствения човек,който ме амбицираше като ми се скараше. Сега като ми се карат се чувствам кофти и се отказвам. Не ми пука за тези,които ми се карат и защо ми се карат,а това не е хубаво.
Стига толкова. Оф...
ShtrudeL
11-15-2010, 14:25
Мхм. И аз така си казвах на думички. Толкова е лесно.
Наистина се извинявам,че ви занимавам с личността си. На който не му се чете да ми подмине темата.
TheManTheLegend
11-15-2010, 14:50
Не гледай минусите а положителните неща. Ако имаш добри приятели които да те подкрепят, също така и приятел... живота ти няма да изглежда толкова тежък. Не може цял живот да разчиташ на майка си :(
ShtrudeL
11-15-2010, 15:02
Ъъ..не разчитам само на нея...ест не искам да съм залепена за нея...просто не се чувствам голяма и това ме плаши,когато съм сред големи...кофти ми е...но пък и ми е хубаво че се чувствам като дете...уютно ми е...топло...няма значение...
EarthShaker
11-15-2010, 17:59
мнението ми за теб, базирано САМО върху писанията ти в тази и още 1 подобна тема:
супер разлигавената история.
Искаш да ти е цял живот лесно и приятно (детството) и не искаш да ти е трудно. Колко егоистично.
Не искаш да живееш еднообразен живот, не искаш да учиш това, което учиш. Ами да не съм те накарал аз да запишеш медицина? Ти щом от 18 години си погълната от идея за рутина и ревеш всеки ден, какво остава за 30тата ти годишнина? Живота ти си го правиш, не аз, не някой от форума. ТИ.
Супер несериозно отношение към собствения си живот имаш. Разбирам загубата на баща ти, но нима трябва някой да ти набива с клин амбициите, мечтите, постъпките и всичко.
Я се стягай малко, бахти безволието.
Pwnmaster
11-15-2010, 18:52
Точно и ясно.
Pliok0019
11-15-2010, 19:08
С всеки изминал ден се радвам, че майка ми не е като онея нерално амбициозни майки, които карат децата си да сбъднат мечтите, за които не са имали смелостта да се борят.
Дано успееш да се противопоставиш.
MakeMeLaugh
11-15-2010, 19:25
Леле, ти от сега, ако си така депресирана... хахах, споко!
Няма страшно!
Ти сама решаваш дали да си правиш страшно или хубаво с твоите действия и постъпки, и решения.
Просто, ако досега си била зависима от другите и си разчитала на техните действия и решения, и съответно си имала и хубави , и лоши моменти в зависимост от текущото състояние на другите, обкръжаващи теб. Дали приятелил дали семейство и т.йн. Помисли хубаво и ще разбереш мисълта. Просто си свикнала някой да се грижи за теб.
Цялата работа с порастването е и очакването от другите в теб е вече постепенно сама да се грижиш за себе си, лека-полека.
Тук работата е не е, че следва нещо страшно, а че нещата се постигат по-трудно, в зависимост какво искаш и за какво се бориш. Страшно няма. Ти избираш дали да ти е гадно и страшно или да се целеустремиш към нещо хубаво и мило, мечтано от теб. Направиш ли го - започваш да се бориш да го постигнеш. Дали ще е нещо с работата, семейството, приятелите и т.н. Вече сама трябва да предприемаш инициативата, да не разчиташ толкова на другите.
Според мен се държат малко по-строго с теб, пък ти си по-емоционална и се самозатваряш още. Един вид не ти дават емоционален трамплин в израстващото ти мислене и не ти смилат информацията, а директно ти я поднасят барабар с негативите налице. Което за теб е подтискащо. Реално не са толкова лоши и страшни нещата, само недей се плаши или подтискай. Много е важно да си знаеш силните и слабите страни, да си анализираш ситуациите преди да предприемаш действия - какви ползи ти носят в случая ситуациите, какво би загубила и какво би спечелила. Примерно: ако се колебаеш къде да кандидатстваш (за близкото ти бъдеще мисля примери), или пък каква работа да започнеш или коя от всичките. Или пък с коя компания да движиш, или с кгоо да тръгнеш и така. Аз примерно така правя - ако имам даден проблем, който трябва да реша и е сложен гледам да се отпусна колкото мога и да го разгледам от всички гледни точки - какви ползи имам, какви загуби щше имам ако предприема действия, какви са ми силните страни и в какво съм добър, следователно с кое решение за действие бих се справил по-добре, съответното решение какво ми осигурява в бъдеще и нкрая като претеглиш плюсовете и минусите вземаш решението, което има повече плюсве и изгода за теб. Това се очаква от теб. Това е да си порастнал. Да мислиш повечко преди да действаш. Да знаеш кое е по-добро за теб и ЗАЩО го правиш. Просто вече да не чакаш на другите да вземат реения и действие вместо теб.
Нещо друго - не знам дали те плкаши и бъдещето, но ако е така - може би е щото искаш да направиш план на всичко или просто те плаши мисълта, че трябва да планираш всичко сама занапред и че нещата са много и т.н. Поставяй си малки цели - твоите малки връхчета, които да покоряваш и да трупаш опит. Примерно наумяваш си, че искаш да кандидатсваш еди-къде си и че обучението ти ще е редовно примерно. И толкова - не бързай да чертаеш повече или по-малко. И сега започваш да мислиш какво обичаш да правиш, в какво си добра и какво не, кое смяташ че можеш да доразвиеш. Не бързай да се мъчиш да си представиш каво каква ще работиш и т.н. предварително. Просто премисли твоята личност. СЛед това разучи коя специалност отговаря на критериите ти, после къде я има, и след това започваш съответните уроци. И започваш да се бориш да го постигнеш. После като усшееш чувството е много хубаво, твоята малка но важна победа. И така. Последва си наумяваш друго, или пък дойде някаква пречка и пак на този принцип се справяш с нея. Важното е да си последователна и постоянна. Не прави нещо, което не ти е интересно - първо, че ще те депресира, второ няма да го направиш по-добре от някой, който има нужното качество. Е не това не важи, че изпити, дето не са ти приятни (те са част от плана и борбата ти кък нещо хубаво ибрано от теб), друго имам предвид, дано ме разбра. Това е да си голям и да се грижиш за себе си. Не е нещо друго или нещо мега страшно. Много често се случва, че хората, които ти втълпяват, че нещо е страшно, гадно и трудно да е породен от това, че те самите не са се справили добре или не са доволни и вднага го причисляват към гадните неща. Ето примерно имам роднини, дето винаги мрънкат против другите, все другите са им криви, или че живота бил гаден - еми така са са си го направили. Такива решения са вземали, чакали са на другите все, а не са мислили и действали самите те. Истината е, че имаш ли амбиции, знаеш ли си способностите, искаш ли нещо истински го постигаш по един или по друг начин, сам или с помощ.
Общо взето, много неща навхърлях, дано схвана повечето, дойде ми музата да пиша. ама и ти не си задала конкретен въпрос за разискване в темата, а само, че си уплашена.
Не се страхувай. По-скоро вече ще е малко по-трудно и ангажиращо.
Не помня на колко си, но не очаквай да знаеш всичко за себе си на тази възраст. Тепърва ще ти се промени мисленето. Може би още не си си чула вътрешноят глас, понеже е заглушен от приказките и внушенията ти от околните. Ще се позбистри, ще се опознаеш след време, ще знаеш вече какво искаш и какво ти е интересно, как да го постигаш.
Аз смятам че ти лично имаш нужда както ти предложих да заминеш редовно да учиш в друг град, малко да се откъснеш, да покомуникираш с хора, да започнеш да се вслушваш повече в себе си на спокойствие., колкот и страшно да ти се вижда това. Но ще те промени, не към по-лошо, по-скоро ще те ориентира. Ще си дадеш време за себе си, и няма да те грабне живота веднага :)
ShtrudeL
11-15-2010, 20:00
Мерси = ( (hug)
Все си казвам,че има хора с много по-големи и страшни проблеми от мен и че не трябва да ми е тъжно...понякога става,но не знам защо сега е така...Просто се чудя и си мисля на къде отивам...и се страхувам,че отивам на там, на където отиват много нещастни хора..Просто не искам живота ми да е скучен и да работя нещо с досада само заради пари. Както и да е...не ми се говори вече май...Ще ми стане по-гадно.
Тая седмица се очаква да ми е ужасна заради всичките му там прегледи, от които страшно мн ме е страх...ужасно много...тва е просто супер огромна психическа бариера...и наистина мисля,че няма да издържа и ще оставя всичко...май само заради това ми е гадно (почти)
Мерси много наистина за дългия пост (прочетох го целия) ...звучи добре и хубаво,макар че не е особено лесно..
MakeMeLaugh
11-15-2010, 20:11
Не е лесно е различно от страшно.
За да не отидеш по пътя на нещастните - трябва да мислиш и да вземаш решения, които биха ти допаднали и смяташ че си силна или че можеш да бъдеш силна в тях, а не защото така трябва или заради някой.
Проблемите за нещастието сами си ги правят хората. Ти няма да си правиш проблеми. Ще имаш проблеми за решаване, които са по пътя на осъщестяването на накоя твоя цел или решение, но тогава ще имаш стимул да ги решиш.
Не се сдухвай за нещо, което ще ти се случи или ти се случва - по-скоро търси начин как да се избавиш.
Много ме дразни това мислене - има някой проблем и започва, ама ако беше еди какво си щеше да е по-добре, ама ако беше еди-как си, ама ако това сега не беше така бла-бла, ама що пак на мене.... вместо да мисли как в момента да се пребори по-най бързия начин с дразнителя и да продължи напред, те се вайкат и биват поглъщани от други проблеми.
Всеки изпада в дупки, няма начин, важното е да откриеш пътечката за изкачване догоре по удобен и лесен начин за теб, а не да чакаш някой да те извади или да го правиш по неправилен или непосилен начин за теб.
Стига се вайка за всяко нещо като за начало. Обмисляй всяка ситуация какви страни ти носи и как да ги ползваш. И как да ги избягваш в бъдеще. Решавай проблемите един по един, като започнеш от най-лесния дразнител, не накуп. Поосъзнай се. Ако не спреш да се вайкаш ще изпаднеш надолу още повече.
Намери си хоби нещо което да ти отнема повечко време, имаш нужда. И стига слуша акълите на другите постоянно, пречат ти.
guinessgirl
11-15-2010, 20:11
аз мисля,че имаш сериозен психически проблем.. :shock:
EarthShaker
11-15-2010, 20:31
...и се страхувам,че отивам на там, на където отиват много нещастни хора..Просто не искам живота ми...
едно е да искаш/не искаш. съвсем друго е да правиш, вършиш, действаш, живвеш.
Deadlock
11-15-2010, 20:32
гинесгърл, ако случайно някой има сериозен психологически проблем, да го констатираме и да се пулим? йеее
щруделче,
казали са ти вече нещата, които си мисля.
та стискам ти палци, защото си симпатично същество :)
ще си намериш мястото..
..и да ни усмихнеш с една щастлива тема, като се случи, окей? :Д
realantisocial
11-16-2010, 06:54
GET A JOB GET A WIFE
GET A HOUSE ENJOY YOUR LIFE
BUY A CAR TAKE A LOAN
INTEREST UP WHILE YOU GO DOWN
RADIO, COLOUR TV
SATISFACTION 'S GUARANTEED
GET IN LINE JOIN THE CROWD
DON'T COMPLAIN
THEY KICK YOU OUT
AM I JUST A LONER OR A RESTLESS MIND
LIFE'S GOT TO BE SOME MORE THAN JUST A
WAY TO PASS THE TIME
IS THERE SOMETHING WAITING
WILL I EVER FIND
LIFE'S GOT TO BE SOME MORE THAN JUST A
WAY TO PASS THE TIME
GO TO SCHOOL GET EDUCATED
PEOPLE SAY ONE DAY YOU'LL MAKE IT
YEARS GO BY
HAIR GETS GRAY
ALL THOSE DREAMS FADE AWAY
CHILD GETS BOY, BOY GETS MAN
MAN GETS CHILDREN; STORY ENDS
IT'S A PITY, IT'S SO SAD
ONE WAY TICKET NO WAY BACK
guinessgirl
11-16-2010, 07:44
deadlock, ако някой случайно има психологичен проблем,е добре да се обърне към специалист,сещаш ли се?
Deadlock
11-16-2010, 10:16
окей. 'специалистите' звучат като някакъв идеален спасителен вариант само за хората, които не са опирали до тях.. ама това е друга тема.
важното е, че накъдето и да се обърне, е хубаво да не я гледат шокирано тип 'ти не си добре'. :)
Pwnmaster
11-16-2010, 13:10
Много хубав текст, Анти :)
За съжаление, такъв е животът...
StolenBliss
11-16-2010, 13:34
Аз още откакто станах на 12 исках пак да съм на 4-5 да има кой да ме завива като си легна, да излизам да играя без да мисля за нещо, да лъжа баба ми, че спя следобед а да ставам и да гледам телевизия...Ама тва нещо няма да се върне. В момента в който си казваш 'искам да съм отново малко дете' означава, че вече си пораснала. Просто те е страх да го приемеш. И аз сега съм на 18, но пък чакам с нетърпение да почна някъде на работа и да си оправя живота, щото много лайна изядох досега. Не знам нищо за живота ти и не мога да ти кажа нищо по-конкретно. Но някакси се абстрахирай от тва чувство, като видиш някой да се чувстваш супер малка, тва е някъв комплекс. На 18 не е задължително да се грижиш за абс всичко (освен ако не са такива обстоятелстава, но пак казвам, не знам) карай го полека и се остави живота да те води през по-голямата част от времето, без странични и потискащи мисли..Научих се, че много често само ние сме способни да си помогнем на себе си. Всичко е в главата..
PinkFloydSound
11-16-2010, 15:32
Оф, я се стягай. Проблемът ти... не е проблем всъщност, ти го правиш такъв. Нямаш си идея колко по-страшни и гадни неща има от това – от личен опит ти казвам. Имаш потенциал, тъй че се стягай.
ShtrudeL
11-16-2010, 16:03
Нямаш си идея колко по-страшни и гадни неща има от това
Знам...Знам,че това моето е нищо в сравнение с много по-лошите неща,но какво да направя като съм страхлива...фсс
SchoolSucks
11-16-2010, 16:47
Еми не може цял живот да си клатиш краката по кафетата с приятелки. Идват и отговорностите, но ти поне си жена и може да си намериш богат мъж и да не работиш.
тя миминко е нископлатена и си живее живота. Кво се тормозиш да си високоплатен.
Наслаждаването на детството няма нищо общо с 'капитализма' майна.. иначе се наслаждаваш, хайманосваш по улиците..годините текат, завършваш гимназия без да си поставил някаква цел, която да преследваш.. приемат те за горски, щото и ти не знаеш какво искаш да станеш.. а и да знаеш, вече е късно да те приемат.. и в един момент излизаш от вас на 25, бачкатор за 50лв на ден или по-зле -> живота те е смачкал, псуваш по Борисов и тия преди него че нямаш пари и почваш да правиш схеми, далавери.. и накрая свършват или в комуната, или зад решетките.....ама за сметка на това си се насладил на детството си.
тя миминко е нископлатена и си живее живота. Кво се тормозиш да си високоплатен.
Я пробвай пак?
тя миминко е нископлатена и си живее живота. Кво се тормозиш да си високоплатен
Geezus, оставете ме да си троля.
Щрудела страда от проблемите на всеки тийнейджър, а именно - мисли си, че животът и е важен.
Теръре, нещо изкривено го описа хахах, не си прав ще знаеш. С хайманосване и нищоправене, нито ще се свършиш по-различно от това, което описах, нито ще излезеш от депресията, налегнала нашето човече.
уош-е, що тролваш неправилните хора, малко ли други го заслужават)
Бунт срещу системата в неподходящ момент.
Аз се изказах по темата. Не смятам, че многословията по някакъв начин ще рзкрият същината на проблема, защото тя се корени в грешно разбиране на нещата. от гледна точка на щрудела.
Колкото и думи да се изпишат само бъдещето ще я вкара в лоното на живота.
shadow4e
11-16-2010, 18:26
На всички се налага да поемат един ден отговорност за действията си.
А 50 лв на ден кога са ниска заплата. Колко хиляди си мечтаят за заплата от 1200 на месец не е истина. Средната заплата в България е 606 лв за 2009. Това, че ти изкарваш повече, не означава да подценяваш останалите, които работят за по-малко. :-o /Не виждам себе си в това число, знаеш, че аз още не съм била на типичната постоянна работа, /поне 40 часа седмично/ така че не знам какво ще е при мен, но виждам какво е около мен./
Л., не е въпроса в това колко изкарваш, а в това как живееш. Още по-малко пък подценявам някой. Общи работници понякога изкарват повече пари от професори във ВУЗ-ове. Е, това прави ли ги по-достойни за уважение, или какво? Дилърите и те изкарват повече, мутрите и те. Грешно е степента на принадлежност в обществото, нивото на 'успялост' ако щеш да се измерва в кинти.
Образованието винаги е било основен критерий за всичко. Под образование нямам предвид 'висшист'.. имам предвид образованите хора - интелигентни, начетени, видели възможно повече неща.. Защото простакът, дори и богат е лесно манипулируем и си остава една пешка.
SolemnityOfDeath
11-16-2010, 18:47
Според мен просто трябва да поработиш някъде за известно време. Помага и отрезвява малко.
WhiteBird
11-16-2010, 22:35
Отиди на психолог да ти пооправи малко начина на мислене.Вземи си някакво животинче,хем да има в кой да се гушкаш (и то да се гушка в тебе 8-) ) хем да поемеш малко грижи...днес за животинчето,утре за самата тебе...До сега явно всичко ти е поднасяно на готово.Мама,тати - и цялата рода те гледат като писано яйчице,грижат се за тебе,обичкат си те,и те гледат като принцеска..и една сутрин "ПЛЬЬООООК"...Изпльокват те сама в живота - и принцеската няма слуги,които да и операт,да и наготвят,да и дадат джобни...и принцеската реве и се тръшка..Вземи се малко в ръце...щото днеска ще си на 18,и докато се усетиш живота ще ти поднесе истинските проблеми,които идват на тези години,и тогава като няма на кой да плачеш..Погрижи се малко за себе си...
ЖИВЕЙ!!!Къде е онзи глас от вътре който бушува..Намери си повече приятели, (сред които може да е бъдещия ти съпруг,знае ли се...) ... намери си някакво хоби,например рисуване...(ако обичаш да рисуваш) например седиш на някаква пейка в парка и си рисуваш...и си мечтаеш ... правиш си планове за живота...например цел...ти имаш ли цел в живота?Освен да се върнеш към детството...абе ти решаваш какво да си правиш с живота...но го ПРАВИ СЕГА защото живота е кратък :grin:
ShtrudeL
11-17-2010, 03:05
...Последния коментар ме разби. хаха...хахаха...усмихна мее..мерс = )
хахаха
В понеделника се бях отнесла в едно упражнение. И точно си мислех как и университета ми е като училището. Нали, с разликата че доста повечко ми пълнят гъза, с малко повече егоцентрици, които ме задължават да уважавам това, че са си затворили живота в една лаборатория за някаква си титла. Пак ги има всичките интриги, пак са адските клюки и измишльотини, пак е смях, за някои и сълзи... И въпреки че бала ми беше преди няк'ви си 6 месеца, но ми изглежда като в предишен живот аз се чувствам по същия начин както тогава (преди да завърша). Гледам да съм в крак с учебния материал и се ослушвам за забавления. И точно тогава осъзнах зак'во казват, че студентските години са най - хубавите. А в началото постоянно мрънках, че е различно, че ми липсват приятелите от преди, че е страшно и не знам си какво. Разликата сигурно е, че аз си харесвам специалността де. Та... с толкова хиляди глупости исках да кажа, че не знам защо се чувстваш толкова различно и уплашена и прочее. За мен всичко си е същото както преди. Чувствам се както се чувствах и на 15 и на 16, и на 17... Може пък да имаш нужда от малко повече контакти сред колегите.
Живота е за да се живее, а не да седиш отстрани и да се притесняваш какво ще се случи. Никой не иска да порасне, остарее или животът му да се превърне в рутина, но Пипи Дългото чорапче е литературен персонаж и ще си остане такъв.
Мхм. (но Алиса е напълно осъществима и балансирано адекватна)
Онази фразичка за човека, голям колкото мечтите му, е, важи и за света, разпрострял се до ръбовете на фантазията.
И за да не изневеря на форумната си личност, ще отбележа, че би било хубаво, ако изпълниш живота си с нещо, което ти харесва. Имам предвид абсолютен доставчик на чиста позитивна енергия, ясно разграничена от разума/разумното. //защото медицината може да доставя удоволствие на хора, като бабиту, но нещо ми подсказва, че не попадаш в групата.
realantisocial
11-17-2010, 11:33
Живота е за да се живее, а не да седиш отстрани и да се притесняваш какво ще се случи. Никой не иска да порасне, остарее или животът му да се превърне в рутина, но Пипи Дългото чорапче е литературен персонаж и ще си остане такъв.
Мхм. (но Алиса е напълно осъществима и балансирано адекватна)
Онази фразичка за човека, голям колкото мечтите му, е, важи и за света, разпрострял се до ръбовете на фантазията.
Блблблб. При цялото ми уважение към "четящите-животни" //бел.авт. заемка от зоон-политикон, политическото животно/ така наричам тези, които конструират представата си за битието по чужда, художествена представа/ трябва да се направи забележката, че основни заблуди идват от художествената литература. Особено в началото на съзряването, когато на подсъзнателно равнище големи части от обществата започват да търсят идеалните персонажи, не само за себе си, като личности, но и в околните. Приказките за това са приказки, за да НЕ бъдат обществен конструкт.
Едно време са били приказките, сега са филмите, клиповете ... списъка е ненужно дълъг, но точно толкова, колкото е потребността на обществото, което го хапва за закуска.
Алиса в страната на чудесата, Пипи дългото чорапче, Емилия, Камелия, Азис и Митьо Крика са една и съща фикция :)
Хора като мен? На някакъв негативизъм ми замириса... 8-)
ShtrudeL
11-17-2010, 15:31
Колегите си ги обичам и не ме притеснява това. Стигнах до изводa,че ще завърша това (ако си взема всички изпити),но после няма да го работя,а ще се забия в някое фотоателие. ^_^ Сега останаха само прегледите и фобийте ми. И с тях реших,че ще изтърпя кръвта,гинеколога ще пропусна,пък другите предполагам няма да са страшни.
Ако искате да обсъждате Алиса <3 ще си оставя темицата. Ако не ви е интересно я заключвам. ^
Infinity
11-17-2010, 16:37
Не изчетох всички страници , но мога ли да те попитам какъв е смисъла да си губиш времето , като си толкова сигурна , че няма да се занимаваш с това , която учиш в момента ?? :-o
Блблблб. При цялото ми уважение към "четящите-животни" //бел.авт. заемка от зоон-политикон, политическото животно/ така наричам тези, които конструират представата си за битието по чужда, художествена представа/ трябва да се направи забележката, че основни заблуди идват от художествената литература. Особено в началото на съзряването, когато на подсъзнателно равнище големи части от обществата започват да търсят идеалните персонажи, не само за себе си, като личности, но и в околните. Приказките за това са приказки, за да НЕ бъдат обществен конструкт.
Едно време са били приказките, сега са филмите, клиповете ... списъка е ненужно дълъг, но точно толкова, колкото е потребността на обществото, което го хапва за закуска.
Алиса в страната на чудесата, Пипи дългото чорапче, Емилия, Камелия, Азис и Митьо Крика са една и съща фикция :)
в поста ми ставаше дума, че богатият вътрешен живот може да съществува хармонично с адекватно(струва ми се подходящ епитет) външно съществуване. и обратното. //нищо повече, да речем, че имам по-... мой поглед върху Щрудел.
babity, явно ти е запушен носът, не виждам необходимост да се (до)обяснявам;
realantisocial
11-17-2010, 18:50
Значи имаш своите основания :)
ShtrudeL
11-17-2010, 19:42
Не изчетох всички страници , но мога ли да те попитам какъв е смисъла да си губиш времето , като си толкова сигурна , че няма да се занимаваш с това , която учиш в момента ?? :-o
Не знам. Най-вероятно няма смисъл. Ще се постарая да ми е щастливо в близките 3 години и да ги изкарам. После ще си намеря евентуално работа...добре...може да работя това,което уча,но само за да започна от някъде и да изкарвам пари. После ще се преместя в някое фотоателие,за да ми е по-уютно и приятно и да изкарвам същите пари,за да сбъдвам малко по-малко мечтата си. Май това ще ме мотивира да мина през това,което не искам. <3
Така е.
Във фотоателието плащат в кюлчета злато.
EarthShaker
11-17-2010, 20:07
После ще си намеря евентуално работа...добре...може да работя това,което уча,но само за да започна от някъде и да изкарвам пари. После ще се преместя в някое фотоателие,за да ми е по-уютно и приятно и да изкарвам същите пари,за да сбъдвам малко по-малко мечтата си.
всички знаем, че това няма да стане
8-)
защо ще учиш още 3 години? защо ще работиш още 1-2 години по специалността? за да можеш после да направиш, това което искаш :lol:
винаги, когато отложиш нещо за бъдещето (още повече за далечното такова) то изглежда много възможно и розово.
утопия.
Да ама не.
ShtrudeL
11-17-2010, 20:10
Сигурно. Но сега това ме успокоява мъничко. Ще се навивам и лъжа,докато не измисля по-гениална идея какво ще правя ако се откажа сега.
ShtrudeL
11-17-2010, 20:14
Така е.
Във фотоателието плащат в кюлчета злато.
Ще го приема като ходене в детска градина. Ще ми е хубаво. \предполагам\
realantisocial
11-17-2010, 20:14
Добре, че ще се омъжиш за богат мъж.
PinkFloydSound
11-17-2010, 20:16
Знаеш ли какво? Мисълта е най-силното оръжие на тоя свят. Повтаряй си ПОСТОЯННО наум "Аз вече съм голям човек и няма да имам проблеми с навлизането в света на големите" известно време. Просто си го повтаряй, като, разбира се, поне малко си вярваш. И най-накрая наистина ще си повярваш.. Друго решение няма.
realantisocial
11-17-2010, 20:17
Ти така ли си оправяш проблемите ? :D
PinkFloydSound
11-17-2010, 20:20
Факт е, че нейното не е проблем, просто си е набила филма, че е еди-каква-си. Сега трябва да си го "отбие".
А ти спри да се правиш на интересен във всяка тема, не си. Дори не знам защо ти отговарям. :lol:
ShtrudeL
11-17-2010, 20:26
*Няма да се омъжвам
Ще го уча,защото няма какво друго да правя. Другите специалности не ми харесват,а тези които ми харесват са скъпи и изискват допълнителни много,много разходи за съжаление с които не разполагам. А само със средно какво ще правя? Страшно много исках да е нещо свързано с изкуството. Здравеопазването е последното нещо,за което съм си мечтала.
Има вариант таази седмица като откажа едно изследване да ми направят проблем,че не може без него и и като ми кажат,че не ставам просто ще ме улеснят. хм хмм...май сега ми е по-спокойно мъничко...нищо,че ще ме хване параноята 200 пъти още,ноо ще се оправим.
ShtrudeL
11-17-2010, 20:30
Факт е, че нейното не е проблем, просто си е набила филма, че е еди-каква-си. Сега трябва да си го "отбие".
А ти спри да се правиш на интересен във всяка тема, не си. Дори не знам защо ти отговарям. :lol:
Мхм. Склонна съм да съм съгласна с всичко,което казвате. Наистина.
Аз не се разбирам,защо пък да не се оставя вие да ме разберете. ^_^
(hug)
Напоследък от страх съм толкова дружелюбно и толкова искам да гушкам всички около мен,че даже не ме дразнят с нищо.
бтв като ми казвате колко съм филмирано ме успокоявате май. ^_^
(hug) (В близките минути)
Infinity
11-18-2010, 08:05
Защо не започнеш някаква работа сега , с която да събереш тия пари , които ти трябват , за да учиш това , което искаш ?
:-o Просто ми се струва сууупер безсмислено три години да си губиш времето с това , с което ти самата каза , че най-малко искаш да се занимаваш. :(
kalpazanka
11-18-2010, 11:37
Интересно ми е защо изобщо си се хванала да го учиш и защо това нещо е било сред желанията ти в състезателния картон и при положение, че не искаш тази специалност,защо си я записала? :)
Не го приемай като заяждане/упрек. Ако искаш, драскай на лично.
Съветите ми ди голяма степен ще се припокрият с вече написаното- да заживееш отделно от мама и да започнеш да береш ядове за злободневни проблеми. Ако изнасянето е "мисия невъзможна", помисли за започване на работа /дори почасова/ и си вземи хамстер. :)
Ssummerjam
11-20-2010, 18:56
Хубаво е да запазиш детското в себе си, но не и да не носиш отговорност за постъпките си.
ShtrudeL
11-20-2010, 19:07
Казах вече...останалите специалности/университети не ми харесват,а това което ми харесва е скъпо.
Имам си две мишки вече,очаквам потомство.
За сега и в близките дни/седмица го реших. За по-далечно бъдеще не отговарям. Не може да не се занимавам с нещо красиво/творческо/душевно/етц.
WaterLilly
11-20-2010, 19:09
аз мисля,че имаш сериозен психически проблем.. :shock:
Не, просто е лигава. Но трябва да има и слабохарактерни егоистични хора в света, няма как.
ShtrudeL
11-20-2010, 19:24
Дефинирай "лигава" (по принцип) и "слабохарактерна".
Първото не съм,а второто ако бях сигурно щях да съм под някой мост много отдавна. Yeap. Ужасно страхливо съм,но не и слабохарактерно.
Ако това те прави по - весела и аз уча нещо което може би не желая -.- Но ще го изкарам до край ако мога 8-) А нз какво разбираш под това да пораснеш :D
Страхливият и слабохарактерният човек по много неща си приличат, а и не е нужно да си 100% слабохарактерна (т.е. самоубийца). Ама пак си достатъчно слабохарактерна, просто не до крайност.
И като не ти се учи медицина, просто не я учи.
Моята сестра за ужас на родата ми избра да работи, вместо да учи нещо, което не й харесва. На нея май нищо в унитата не й харесва, та така - не учи нищо в момента, а работи.
Всеки си прави избора в живота ;]
А не се оправдава, ако някой друг му е решил съдбата!
Lestat357
11-20-2010, 19:51
Добър вечер!
По-назад в темата ти, ме домързя да се включа, а и безсмислено-многословни мнения не липсваха така или иначе. Както и тролване нахалост. Ще го спестя това, заедно с анализа "какви са и точно проблемите на Миш/щрудел”.
Конкретно във връзка с последните две страници какво си мисля – зарежи това което си записала без да губиш повече излишно време! Щом не те радва още от първи курс, представи си какво ще е втори, трети..? А и медицината (каквато и да е), е доста трудна за учене по принцип, струва скъпо, което влиза леко в противоречие с някои твои думи (зависи къде я учиш предполагам), не е само наука, то си е призвание. За какво ти е просто да имаш една хартийка, ако не възнамеряваш да практикуваш? Дори една диплома по начална педагогика или туризъм би ти свършила в пъти повече работа, като резервен вариант, докато си.. забита в някое фотоателие. На 18 беше, ако не се лъжа, т.е., си тръгнала на училище с година по-рано от връстниците си? Още по-добре, нищо няма да изгубиш с една година прекъсване. Също и с две. Не е за препоръчване да бъдат повече.
Помисли добре, реши какво най-много ти се учи(!) и се насочи в тази посока. Ако е по-скъпо, изчисли колко точно. Къде най-близо я има тази специалност, каква е семестриалната такса, грубо какви са ти минималните месечни разходи. След това поговори по на дълго и нашироко с “родителското тяло”(при мен няма дори едно, голяма работа; все има някой, който да помага..обикновено; и малко да е, помощ е), презагледайте си бюджета и сметни колко най-много от него може да ти бъде изпращан всеки месец. Разликата между това и разходите ти за първите две години, се постарай да я изкараш. Как? Например в някое магазинче, като сервитьорка, като екскурзовод, като секретарка (не се изисква много, ама внимавай с обявите за тази позиция точно), въобще каквото намериш там, за което не е необходим особен ценз. В кафене също става. И започваш работа. БАУ? След това си ограничаваш яко седмичните разходи!;] Оттам и месечните, пестиш всяка стотинка. Имаш достатъчно добра мотивация. Ако ще учиш в България, дори за НБУ по-скъпите специалности, за под две години, трябва да си ги изкарала парите. Има вариант и за една + кредит. Нещо не ме радват тия кредити с какви лихви вървят, но в случая си заслужава. Всичко зависи от мес. Ви доходи. А и може малко да са намалили лихвите по студентските кредити вече, провери сама. Изчисляваш колкото се може по-точно за първите две години, не е нужно да е за всичките четири. Първо, че всичко се случва, второ - дотогава би следвало да са се появили доста нови ‘вратички’ как да продължиш напред през последните две, точно на база обкръжение и натрупан житейски опит. Няма как да бъде иначе, ще видиш. И никакви изнасяници от вкъщи и подобни, излишно е да го споменавам даже, мисля. Излишно хабене на ресурси към момента.;
Сигурно като го четеш всичко това си викаш ‘даа бе да, то защото е толкова лесно’, но не е никак невъзможно, довери ми се.
А колкото повече учиш, нещо което не те радва, колкото повече години губиш да отчиташ дейност (вкл. за пред собствената си съвест) с неща, които са ти далечни.., толкова по-зле. Защото, когато в един слънчев ден се окажеш на 26, примерно и все още студентка, предполагам няма да си особено доволна. Тогава усещането ще е маалко по-силно. Не се хващай за примера, 26 не са толкова много (спрямо моите години, примерно)), обаче след един определен момент и да си учила, и да не си по-рано, все по-малко ще ти се ходи на училище тип ‘прилежен ученик’, което е почти задължително за първите студентски години. Въпреки това, може и да запиша второ някога (решил съм го отдавна), но при съвсем друга форма, а и моята история е малко по-друга. Това не е важно де.
Имаш точно достатъчно време в момента, използвай го разумно. Предстои да намалява прогресивно. Първите година-две съвсем неусетно.
Успех!
П.П.: Епитетите ще ги спестя, независимо привкуса на някои твои мнения, не само в тази тема, ги считам за крайно неуместни към човек, който не познавам лично. Бих посъветвал същото и останалите, които ще пишат напред в темата.
guinessgirl
11-21-2010, 10:55
защо говориш за себе си в трето лице? :-o
ти си ебати странния човек и действията ти са лишени от всякакъв смисъл... защо просто не прекъснеш медицината,след като не те кефи и не събираш кинти да учиш тва,което искаш или просто да започнеш да се занимаваш с него?
Защо е толкова наложително да се държиш като лелка ?
iLovePussyJuice
11-21-2010, 20:02
лигла. :-o друго не знам к'во може да се каже xD
един ден ще се срещнеш с истински проблеми и ще се оправиш :)
Serseri91
11-21-2010, 20:33
http://www.americanarttherapyassociation.org/images/newsite8.16.10/film.jpg