PDA

View Full Version : Спешно...



m4rk095
11-16-2010, 13:10
интерпретативно съчинение на тема: ,, илиада - поема за гнева и примирието '' помогнете Моля

sexa_na_kompleksa
11-16-2010, 17:50
Виж това:

http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/58-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8/578-%D0%93%D0%BD%D1%8F%D0%B2-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D 0%B5-%D0%B2-%E2%80%9C%D0%98%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B0%E2%8 0%9D

gery4
11-17-2010, 16:53
ВОЙНАТА И МИРЪТ В ПОЕМАТА „ИЛИАДА”
ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВН И СЪЧИНЕНИЯ ОТ
I КРЪГ НА ОЛИМПИАДАТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА - 2002 г.

Старогръцката литература определя нравствената тематика в по-нататъшното развитие на литературата. Произведението на Омир „Илиада” отразява развитието на елинската култура в продължение на векове.
Темата за бойната и мира е обект на художествена интерпретация в „Илиада”. В Омировата творба непрекъснато се редуват сцени на бойна и мир, на хармония и дисхармония. Те са неразривно свързани.
Поемата „Илиада” започва с възпяване на „гибелния гняв” на гръцкия предводител и воин Ахил. Накърненото му достойнство и войнска чест са потъпкани и „Ахил богоравен” не може да се примири с това. Неговият гняв и ярост се удвояват, когато пратениците на „мощния цар Агамемнон” идват, за да отведат любимата му Бризеида. След тази разтърсваща сцена Омир описва отношенията между Ахил и неговата майка - морската богиня Тетида. Така древногръцкият рапсод очертава контраста между сцените на гняв и обич. Майката дарява чедото си с топлота и обич. Тетида успокоява сина си Ахил. Със своята майчинска любов и привързаност тя му внушава спокойствие и душевен мир.
Художествен израз на контраста между войната и мира са сцените от човешкия живот, изваяни върху щита на Ахил. Древногръцкият творец изобразява два града. В единия се прави сватба и има големи празненства, а другият град е под обсада. Чрез контраста Омир подчертава, че мирът не може да съществува без война и обратното. Това мнение е било споделяно от всички гърци, от целия античен свят. За елинската култура войната е била като неотделима част от живота им. Те са я приемали за нещо естествено.
На щита на Ахил също е изобразена сцена, която показва овчари, пасящи своите стада в планината. Тази картина отново внушава спокойствие и душевен мир. Но изведнъж от гората излизат лъвове, които нападат стадото. Сцената на хармония и спокойствие е нарушена. Тук Омир отново противопоставя хармония и дисхармония, война и мир. Той показва, че едното не може да съществува без другото, че те са неразривно свързани.
Друг момент на противопоставяне в „Илиада” е сцената на сбогуването между троянския воин Хектор и жена му Андромаха. Преди Хектор е убивал безпощадно ахейците на бойното поле. В сърцето му няма милост, а само гняв и омраза. Но при вида на жена си Андромаха и малкия си син Астианакс, той се превръща в любящ съпруг и баща. В сърцето му вече няма място за омраза и ярост, а само за обич и привързаност Към семейството му. Пред нас се разкрива един друг Хектор, който ние не познаваме – не безмилостният воин, а един човек, изпълнен с любов към семейството си. Омир цели именно това - да покаже, че във всеки човек има добро и лошо, омраза и любов. Хектор след малко ще излезе на бойното поле и ще започне да воюва, но в този момент душата му е в мир.
В „Илиада” непрекъснато са съпоставяни войната и мирът. Самото произведение започва с гняв и озлобление. Въпреки че Троянската война завършва с разрушаването и опожаряването на Троя, Омир избира друг финал за произведението си. Ахил смирява яростта и озлоблението си и връща тялото на Хектор на баща му. Омировата творба започва с гняв и завършва с примирение. Отново са противопоставени войната и мирът.
Произведението „Илиада” е изградено на базата на сравнението и контраста. В него се преплитат сцени на хармония и дисхармония, на душевен мир и „гибелен гняв”. Мирът и войната са представени като едно цяло. Колко би бил скучен нашият живот без изпитанията и проблемите, през които ежедневно трябва да преминаваме, а колко би бил тъжен, ако ги нямаше моментите на радост и щастие. Докато светът съществува, ще има и добро, и лошо; и мир, и война, защото всеки човек носи в себе си по малко от двете.