View Full Version : Бях твърде добър и изгубих приятелите си ?
SK0RP10N
11-16-2010, 16:45
Здравейте :)
Момче, на 18 години съм и се чудя, какво става около мен.
Всичко започна видимо за мен преди около година - усетих, че някак хората, които смятам за приятели се отдръпват лека по лека от мен, търсейки ме все по-рядко и то когато имат нужда от нещо - помощ, пари на заем, вещ на зае (вчера например дадох наргилето си на заем на един стар познат (който знам, че няма да краде), ама днес ми трябва.Пиша му аз в скайп и той не отговаря.Влизам в чужд скайп профил - на едно момиче, чиято парола знаех, писах му от там и нали съм се представил като момиче - веднага ми отговори).
Никога не съм обиждал хората около мен, винаги съм се стремял да им помагам с каквото мога, дори и в неизгодно за мен положение и време, защитавал съм ги.
Тази година в моя град бяха дошли 4-5 момчета от Германия.Тъй като говоря немски, всички познати ме търсеха нон-стоп, за да превеждам и аз естествено го правех, радвайки се, че някой ме е потърсил.Но уви, въпросните германци си тръгнаха и отново всички се разпиляха от мен.
Едно момче, което ми беше съсед, е колкото мен и го имах за приятел.Бедно е, затова когато ме е помолел, давал съм му пари, купувал съм му храна, цигари (аз не пуша, но не пречи да му купя на него), черпел съм го в кафенета, но това се оказа поредното малко човеченце, което ми заби нож в гърба - говореше (а може би все още го прави) зад гърба ми, викаше ме когато има нужда от помощ или просто компания, с когото да излезе и никога не съм му отказвал.
Но какво става - аз се разкарвам от единия край на града с него до другия, защото той има нужда, а като го помоля да дойде с мен до нон-стопа, колкото да си приказваме, до нас - не иска, мързи го.Така веднъж ми бе станало супер-зле в началото на лятото.Помолих го да иде да ми купи до едно заведение, на 50 метра от нас, вода, с мои пари, той отказа под предлог, че го мързи.Добре, че бе едно момче - хероинов наркоман, който отиде и ми купи водата и ми я донесе веднага.
Така и другите постъпват с мен, явно защото съм добряк.
Дори старите ми приятели (познаваме се сигурно вече около 15 години) са започнали да се събират с него (бившия съсед, не наркомана) и да ме заебават мен.Събират се у тях и никой не ме търси или ми отговарят набързо в скайп само ако аз ги потърся (не за нещо конкретно, а просто да си драснем 2-3 реда, кой - как е).
Кажете ми, как да бъда не лош, а просто по-малко добър и да не обръщам внимание на другите.Да бъде леко егоистичен и да си гледам първо моя кеф, независимо, че това е против принципите ми.
Благодаря много на всички, които са погледнали със сериозно око на проблема ми, както и на тези, които са си направили труда да прочетат цялата изписана от мен "поема" :)
anonymous708973
11-16-2010, 16:52
При мен е нещо подобно. Съученичките ми ме търсят само когато им трябвам. Но никога не са там, когато те ми трябват. :)
И когато започнах да отказвам и да казвам каквото мисля... "Мноо си нервна, закво се връзваш" :?
vagarious
11-16-2010, 17:08
И когато започнах да отказвам и да казвам каквото мисля... "Мноо си нервна, закво се връзваш" :?
Да,да,да...точно.Аз напоследък започнах да си казвам каквото мисля, отказвам и да видиш какво внимание ми обръщат и тръгват да говорят с мен, а не да спорят или да не обръщат внимание.Един вид, вече не се отнасят с надсмеша едва ли не към мен.
Не знам как става номера и не мога да ти дам конкретни "напътствия", НО най-важното е просто да се научиш да не мислиш за това, да не разсъждаваш чак толкова върху нещата.Примерно някой ти е отказал едно кафе с теб, защото еди си кво си - еми ок, остави случилото се да премине и не отдавай значение.Така малко по малко ще свикнеш и ще видиш, че наистина е по-лесно.Казвам го от опит. :)
SchoolSucks
11-16-2010, 17:16
Ами нормално е. Виждаш ми се крайно пасивен във всякакво отношение. Не умееш да отказваш и така докато не ти се качат на главата. Не умееш да търсиш хората, чакаш да те потърсят и естествено ще е за някаква услуга, която също няма да откажеш да им свършиш. Постепенно хората си свикват, че си някакъв мекошав и ще си те ползват както и когато си искат. Направо трябва да те е срам, още малко и на дори следващия, който те потърси и ебане в гъза няма да му откажеш... :? Научи се да отказваш, за да може да те взимат на сериозно. Не забравяй и за старите си приятели. Имам чувството, че си страшно пасивен и чакаш все да те потърсят и да се сетят сами за теб. Търси ги и ти, за да не те забравят. Какво като те познават от 15 години, ако ти не показваш особен интерес да им звъниш, но се стараеш да правиш готино впечатление на всички останали новоизникнали "приятели" - наркомани и прочее...
anonymous708973
11-16-2010, 18:02
И когато започнах да отказвам и да казвам каквото мисля... "Мноо си нервна, закво се връзваш" :?
Да,да,да...точно.Аз напоследък започнах да си казвам каквото мисля, отказвам и да видиш какво внимание ми обръщат и тръгват да говорят с мен, а не да спорят или да не обръщат внимание.Един вид, вече не се отнасят с надсмеша едва ли не към мен.
Не знам как става номера и не мога да ти дам конкретни "напътствия", НО най-важното е просто да се научиш да не мислиш за това, да не разсъждаваш чак толкова върху нещата.Примерно някой ти е отказал едно кафе с теб, защото еди си кво си - еми ок, остави случилото се да премине и не отдавай значение.Така малко по малко ще свикнеш и ще видиш, че наистина е по-лесно.Казвам го от опит. :)
При мен ситуацията е друга. Не знаят кога имаме контролно, какво да учим или нещо такова - веднага звънят на мен, въпреки че не е като да съм нааай-примерната в класа. Обаче на кафе не се сещам да ме поканят. Аз винаги съм си казвала какво мисля, обаче е доста нетипично мнение за тийнейджър и те веднага: Оооф, Ина...
Като бюро информация съм им...
Reaper93
11-16-2010, 19:33
Същото е и при мене, от както си парнах леко окото и седеше по-затворено от другото(сега се пооправи малко), постепенно спряха да ме търсят..Сега повечето като ги викна някъде да излезем, все са заети, имат работа, тренировки и т.н.
Само с един пич движим тенисче пред блока, и един съсед дет кат го викна и той е зает(ама някой път излиза), а ако той ме викне и аз му кажа, че не мога не ми пише 1 седмица....
Баси тея са големи използва4и :-o
SK0RP10N
11-16-2010, 19:46
Ами всъщност търся хората и то редовно, всеки ден.
Някои ми отговарят, други не винаги, но дори и да търся някого ежедневно, после пак не ме търсят, докато не се сетят, че имат нужда от нещо.
И все пак винаги съм имал граници за нещата, за които да помагам.
Този, въпросния, дето ми поиска наргилето и дето преди ми бе отказал да ми купи вода, когато ми бе зле, веднъж искаше от мен да крадна спрей от една железария.Замисълът бе той да забаламоса продавача с въпроси, докато аз крада спрея.Разбира се, отказах, защото имам морал :x
GossipGirl89
11-16-2010, 21:00
Аз съм общо взето същата - прекалено добра и наивна и винаги ми се качват на главата. Но наскоро осъзнах, че трябва да се спре всичко това и реших сама да изолирам всички, които уж ми се водят приятели, а същност са само едни прости лицемери. Като го направих и им казах на повечето какво мисля почнаха да ме изкарват всякаква и да ме критикуват. Трябва да свикнеш с мисълта, че хората са гадни. В днешно време вече всеки си гледа собствения интерес и никой не го е*е за другия. Никой не оценява това, което си направил за него и не смята за редно да ти върне жеста. Затова трябва да се научиш да бъдеш малко егоист в някои ситуации. Просто спри да поставяш нуждите и желанията на околните пред своите собствени. Гледай на теб да ти е добре, пък те да се оправят както знаят. Знам, че звучи малко гадно и против принципите и морала ти, но за съжаление е так. Когато виждаш, че не те оценяват, а гледат само да те използват просто им казвай НЕ. Трудно е, но няколко пъти като го направиш и ще почнат да си имат 1 на ум за тебе, че не могат да ти се качват на главата и да си правят каквото поискат. Кофти е само това, че все ти отказват излизания, но ще го преживееш. Вярвам че все ще се намери някой с който да пиеш по кафе. :)
webmast3rche
11-16-2010, 21:45
Аз съм общо взето същата - прекалено добра и наивна и винаги ми се качват на главата. Но наскоро осъзнах, че трябва да се спре всичко това и реших сама да изолирам всички, които уж ми се водят приятели, а същност са само едни прости лицемери. Като го направих и им казах на повечето какво мисля почнаха да ме изкарват всякаква и да ме критикуват. Трябва да свикнеш с мисълта, че хората са гадни. В днешно време вече всеки си гледа собствения интерес и никой не го е*е за другия. Никой не оценява това, което си направил за него и не смята за редно да ти върне жеста. Затова трябва да се научиш да бъдеш малко егоист в някои ситуации. Просто спри да поставяш нуждите и желанията на околните пред своите собствени. Гледай на теб да ти е добре, пък те да се оправят както знаят. Знам, че звучи малко гадно и против принципите и морала ти, но за съжаление е так. Когато виждаш, че не те оценяват, а гледат само да те използват просто им казвай НЕ. Трудно е, но няколко пъти като го направиш и ще почнат да си имат 1 на ум за тебе, че не могат да ти се качват на главата и да си правят каквото поискат. Кофти е само това, че все ти отказват излизания, но ще го преживееш. Вярвам че все ще се намери някой с който да пиеш по кафе. :)
Общо взето това е истината ... :) за съжаление
И когато започнах да отказвам и да казвам каквото мисля... "Мноо си нервна, закво се връзваш" :?
Да,да,да...точно.Аз напоследък започнах да си казвам каквото мисля, отказвам и да видиш какво внимание ми обръщат и тръгват да говорят с мен, а не да спорят или да не обръщат внимание.Един вид, вече не се отнасят с надсмеша едва ли не към мен.
Не знам как става номера и не мога да ти дам конкретни "напътствия", НО най-важното е просто да се научиш да не мислиш за това, да не разсъждаваш чак толкова върху нещата.Примерно някой ти е отказал едно кафе с теб, защото еди си кво си - еми ок, остави случилото се да премине и не отдавай значение.Така малко по малко ще свикнеш и ще видиш, че наистина е по-лесно.Казвам го от опит. :)
При мен ситуацията е друга. Не знаят кога имаме контролно, какво да учим или нещо такова - веднага звънят на мен, въпреки че не е като да съм нааай-примерната в класа. Обаче на кафе не се сещам да ме поканят. Аз винаги съм си казвала какво мисля, обаче е доста нетипично мнение за тийнейджър и те веднага: Оооф, Ина...
Като бюро информация съм им...
явно не им изнася мнението ти.. колко ми е познато това.. вече взех да отказвам, доста често с думите "опраяй се"... иначе и аз бях същия, искаха ми мнението и като го кажа - куураац! Никой не приема, щото не мисля като другите.. ем шанс, всеки е различен!
webmast3rche
11-24-2010, 02:00
:-o
Ssummerjam
11-24-2010, 11:30
При мен е нещо подобно. Съученичките ми ме търсят само когато им трябвам. Но никога не са там, когато те ми трябват. :)
И когато започнах да отказвам и да казвам каквото мисля... "Мноо си нервна, закво се връзваш" :? Ха, и при мен е така. Сещат се, че съществувам само когато им трябвам за нещо, но никога не са поискали да излезем, да поговорим на тема различна от училището, да направим нещо заедно... В началото ме дразнеше, но вече не отдавам такова значение.
iLovePussyJuice
11-24-2010, 12:34
''направи добро, изяж лайно''
за съжаление така е в тоя живот...
е е стига хранили... спроед мен и вие сте си виновни, защото щом хората са ви свикнали, че винаги ще им дадете, кажете, помогнете, те ще продължават да ви търсят. ако не можете да отказвате, никой не е виновен. естествено, че има и ужасни хора, които само търсят изгодата, но не са тоолкова, колкото ги изкарвате. просто понякога човек не се усеща. и на мен ми се е случило. впечетлението и мнението, което другите си създават, си е само наше дело. :)
и при мен се получи така, една уж "голяма приятелка" ме замени, за друга компания, в резултат сега съм съм студен и гаден човек, използвам когото и когато мога, свикнах да живея сама, имам тук таме хора с които споделям, но това е истината, на никой за никого не му пука, моя грешка е, че се привързвам към хората по-лесно, вече не е така, живота ме научи, да бъда такава, жалкото е, че късно се осъзнах, извод=Мачкай наред, за да не бъдеш мачкан! :)
iLovePussyJuice
11-25-2010, 01:49
е е стига хранили... спроед мен и вие сте си виновни, защото щом хората са ви свикнали, че винаги ще им дадете, кажете, помогнете, те ще продължават да ви търсят. ако не можете да отказвате, никой не е виновен. естествено, че има и ужасни хора, които само търсят изгодата, но не са тоолкова, колкото ги изкарвате. просто понякога човек не се усеща. и на мен ми се е случило. впечетлението и мнението, което другите си създават, си е само наше дело. :)абе и тва е така, ама с добротата на никой на главата няма да се качиш, докато обратното е ежедневие :)
и при мен се получи така, една уж "голяма приятелка" ме замени, за друга компания, в резултат сега съм съм студен и гаден човек, използвам когото и когато мога, свикнах да живея сама, имам тук таме хора с които споделям, но това е истината, на никой за никого не му пука, моя грешка е, че се привързвам към хората по-лесно, вече не е така, живота ме научи, да бъда такава, жалкото е, че късно се осъзнах, извод=Мачкай наред, за да не бъдеш мачкан! :)
мхм... същия случай :) ии да тка си е ... мачкай наред, за да не бъдеш мачкан! :)
yamaha911
11-25-2010, 22:14
Реалноста е че няма приятели има само общи интереси !!!
Тва го разбрах не отдавна може и да има ама са рядкос :? :-o
Реалноста е че няма приятели има само общи интереси !!!
Тва го разбрах не отдавна може и да има ама са рядкос :? :-o
начи аз съм късметлия :D таман 2ма истински приятеля имам..
Еми мога да препоръчам на всички с този проблем да си намерят приятели като тях. Или най-лесно " ОТ КАКТО МИ Е ПРЕЗ ОНАЗИ РАБОТА:)))МНОГО ДОБРЕ СИ ЖИВЕЯ " :)