sweetybebi
11-17-2010, 10:55
Трябва ми трансформиращ преразказ на 5-та глава от Немили-недраги от името на Бръчков.
l0verch0y
11-17-2010, 11:06
Две недели минаха.Македонски изчезна нанякъде. Само аз,Хаджият и Попчето останахме, защото Странджата се разболя тежко и легна на легло.Всичко запустя,съдовете останаха немити,хаос цареше в кръчмата тогава. Хаджият отиде да търси пари пари назаем от някакъв чорбаджия и повече не го видяхме. Попчето дълго време го чака, но след като не се завърна, той тръгна да си търси късмета. Останах само аз при Странджата. Не можах да го оставя сам, бях му благодарен, че ни хранеше и подслоняваше в мразовитите зимни дни. Тогава той имаше нужда от моята подкрепа и присъствие. От ден на ден той добиваше мъртвешки вид. Постоянно кашлеше и не можеше да опита никаква храна. Често ми говореше за великите си битки в Стара планина. Сякаш му олекваще от спомените за тях. Странджата знаеше ,че му остава малко време, но го мъчеше това ,че чака смъртта си във Влашко, а не на битките в Стара планина. Вече говореше по-рядко и повече страдаше.
Един ден ми благодари за това,че останах при него когато има най-голяма нужда от подкрепа. Беше спокоен още,че българин ще му затвори очите. Стисна ми ръката. Поиска да ми подари нещо за спомен, ала рече че няма нищо. Странджата ми каза да отворя малкото ковчеже до него. В една връзка бяха увити меки неща. Разтворих кърпата и що да видя? Там бе мемоарът, издаден на 1867 година от революционния комитет и къс от старо знаме. Цял потръпнах при вида на този велик документ. Странджата се повдигна от леглото, взе ги от ръцете ми и ги целуна. Остави го на мене за спомен. След два дни умря. Затворих му очите, продадох вещите от кръчмата та платих за погребението му. Единствен аз го изпратих в последния му път.
Дано съм помогнал :-)
SmilezZz
11-17-2010, 11:14
“Немили-недраги”,V глава
Трансформиращ преразказ
Две недели се минаха.Македонски изчезна някъде,без да се обади..За пръв път,откакто оставих бащиния си дом,почувствах неприятност към новата си "кариера".Два-три дена се хранех от Странджата,както и Хаджият и Попчето,но Странджата го повали болестта и аз,Хаджият и Попчето останахме гладни.Огнището загасна и чашите лежаха покрити с прах и немити по лавиците.Хаджият отиде да иска пари от някой богаташ,но така и не се върна.Попчето го чака два дена в кръчмата и тръгна да търси щастие.
Останах само аз. Реших да гледам Странджата,не можех да го оставя без нравствено подкрепление.Той само кашляше и пъшкаше упорито и нищо не вкусваше.Лицето му от ден на ден добиваше смъртна бледност,очите му хлътнаха,а раните по бузите му потъмняха.Той виждаше моята преданост и няколко сълзи течаха от очите му.Странджата често приказваше за мен и за битките в Стара планина – от тези спомени му поолекваше.Той чакаше смъртта като своя гостенка.Понякога споменаваше нещо за роднините и пак подкачаше за хъшуванията си.Аз го слушах с благоговение и приемах всяка негова дума като свят завет,а болестта му напредваше безжалостно.
Един ден Странджата ми благодари,че не съм го оставил.Аз му казах да не се вълнува,да бъде спокоен,а той продължаваше да ми благодари.Също му казах,че ще си остане герой,че България няма да забрави своите храбри синове.Странджата се просълзи,протегна ръце си и хвана моята-беше му сладко да слуша тези думи,когато надеждата го оставяше.След това ме попита с какво да ми се отплати и каза,че няма нищо освен едни паници,които не струват нищо,Аз му казах,че за спомен ми стига само неговия пример,но той каза,че има връзка в дъното на сандъка-една връзка от времето на турена,В сандъка били скрити две много скъпи неща.Каза ми да ида да извадя нещата от сандъка - аз станах,отворих ковчега и взех да вадя нещата,които съдържаше.От дъното извадих връзка,увита с някои меки неща.Развързах кърпата и измъкнах една хартия,която беше мемоарът,издаден от Революционния комитет,и дрипа,която беше къс от вето знаме,на което беше останало само “или смърт”.Аз целия потреперах,Странджата ми ги показа и ги целуна,после ми каза да ги взема и да го помня,че е умрял за България.. И ми каза - "Да умра за родината си"...
След два дена умря.Аз му затворих очите.Продадох съдовете и стъклата,за да платя за погребението.Сам аз го погребах