Sorsha
11-17-2010, 15:32
EDIT: Видео за книгата http://www.youtube.com/watch?v=Wlm6V8IBd-E
Здравейте :) Поствам откъси от една книга, фентъзи жанр, ще се радвам да чуя какво мислите :) Книгата участва в едно състезание. Моля ви, ако ви харесва книгата, помогнете да стане РЕАЛНОСТ като гласувате в bukvite(dot)bg/poem(dot)php?docid=82111#
Благодаря много за подкрепата Наистина Всеки глас е много важен!
ОТКЪСИ (на случаен принцип)
***
През нощта дори Седмият огън заспиваше, така че сънищата завладяваха всички кули и стаи на Замъка.
...Бяха необичайно дълбоки. Като магия.
Никой не знае какво точно е сънят и къде отиваш, докато спиш.
Защо забравяш някой сън, а друг си спомняш?
Ала сънеите не забравяха сънищата си. Те живееха два живота. Сънят им често бе по – бурен от реалното съществуване, на земята.
Нито един от тези два живота на Арис би могъл да се нарече скучен. За него това просто бяха различни светове, които той обитаваше...
***
– Ти предпочиташ щастливите приказки? – предположи той. В очите му отново се мерна онзи сънейски отблясък, мистериозното сияние.
– Разбира се! – категорично отвърна тя – А ти да не харесваш тъжните?
– Не обичам приказки. – съобщи той.
– Освен това, никога не ми е допадало принцесата да умира. –обясни тя.
– Тази история е доста реалистична.
– Не ми харесва...
– А какво ти допада в приказките?
– О... Просто обичам хубавите приказки. – сви рамене Елир.
– Например? – продължи да любопитства той.
– Тези, които имат щастлив край... Истинската любов възтържествува…
– „Истинската любов”?... – той я погледна изпитателно – И какво е тя според теб?
– Защо…ме питаш такива неща? –учуди се тя – Истинската любов за мен е... самият живот. – обобщи набързо. Не можеше да се изрази по– ясно.
***
– И как ще ме спреш?.. Аз имам безкрайно време тук... Но за теб не може да се каже същото. – отвърна Арис – Без този амулет бързо ще отслабнеш, особено ако никой не вярва в теб... Сигурно никой не подозира дори, че съществуваш?.. Единствено огърлицата те поддържа жив, нали? Каква е нейната тайна?..
„Не зная!” – призна съществото.
– Не знаеш? – иронично попита архимагьосникът.
„Никой не ми е споделял защо тя ми дава сили.”
– Жалко. – съобщи монотонно Арис – Исках да ми кажеш това и щях да ти я върна... Но сега доста ме затрудняваш.
„Можеш да си пожелаеш много други неща.”
– Хм. Може би трябва да ми изпълниш три желания, както правят духовете от приказките?
„Само едно.” – възмутено отвърна пазителят.
– Или може би трябва да са пет, тъй като ти си по – силен от всички духове във всички приказки, нали така? – размишляваше сънеът.
„А може би трябва да те запозная с някои мои приятели, които ще те ориентират в избора на единственото ти желание!” – усмихна се духът.
***
– Знаеш ли, обаче, да ти кажа... принципно аз никъде не ходя с черни магьосници… – изтърси тя внезапно и допълни – …Поради три причини… Забравих точно какви бяха.
***
– Вчера – царица, а днес – пленница… Май не ти върви. – отбеляза Ехида.
– Да! Нещастен след нещастен ден! – съгласи се напълно Астреа.
***
– Може ли да мина?.. – той я докосна по гърба. Тя цялата подскочи. Не бе усетила никой да се приближава наоколо! Така се шокира, че чак краката ѝ омекнаха. Надникна виновно с едното око изпод качулката си. Срещна лицето на непознат черен магьосник. Наблюдаваше я с остър и проницателен поглед, който бързо и лесно се запомняше.
– По – добре се маскирай като нещо друго. – посъветва я Арис добронамерено. После я информира – Няма черни магьосници – жени. – и незнайно защо се подсмихна. Въпреки това, трудно би могло да се каже, че изглежда дружелюбен. Поведението му беше странно.
Файрината се почувства толкова неудобно, че не можа да отговори нищо. Пък и не бе в природата ѝ да заговаря черни магьосници, докато се намира незаконно в Замъка им. Затова се отдръпна неловко от пътя му. Той влезе в залата, след което затвори вратата. Напълно спокойният му тембър и загадъчният проницателен поглед (характерни за черните магьосници и особено много за сънеите) я накараха първо да притихне, а после да възнегодува остро:
„Хм... Откъде пък е толкова сигурен? Може да съм някой магьосник, който нарочно се е направил да изглежда като жена!” – тя се усмихна широко на откритието си.
***
„Не ме компрометирай! – извика листото – ДВОЙКА!”
– Моля? – стресна се тя.
„Пиша ти двойка! Двойка по обноски!” – отсече то.
– Какво?! От къде на къде?
„От горе надолу, разбира се! Трябва ли да ти го обяснявам?.. Първо се завърта горната част на двойката... Би станала много грозна, ако е наобратно...”
Здравейте :) Поствам откъси от една книга, фентъзи жанр, ще се радвам да чуя какво мислите :) Книгата участва в едно състезание. Моля ви, ако ви харесва книгата, помогнете да стане РЕАЛНОСТ като гласувате в bukvite(dot)bg/poem(dot)php?docid=82111#
Благодаря много за подкрепата Наистина Всеки глас е много важен!
ОТКЪСИ (на случаен принцип)
***
През нощта дори Седмият огън заспиваше, така че сънищата завладяваха всички кули и стаи на Замъка.
...Бяха необичайно дълбоки. Като магия.
Никой не знае какво точно е сънят и къде отиваш, докато спиш.
Защо забравяш някой сън, а друг си спомняш?
Ала сънеите не забравяха сънищата си. Те живееха два живота. Сънят им често бе по – бурен от реалното съществуване, на земята.
Нито един от тези два живота на Арис би могъл да се нарече скучен. За него това просто бяха различни светове, които той обитаваше...
***
– Ти предпочиташ щастливите приказки? – предположи той. В очите му отново се мерна онзи сънейски отблясък, мистериозното сияние.
– Разбира се! – категорично отвърна тя – А ти да не харесваш тъжните?
– Не обичам приказки. – съобщи той.
– Освен това, никога не ми е допадало принцесата да умира. –обясни тя.
– Тази история е доста реалистична.
– Не ми харесва...
– А какво ти допада в приказките?
– О... Просто обичам хубавите приказки. – сви рамене Елир.
– Например? – продължи да любопитства той.
– Тези, които имат щастлив край... Истинската любов възтържествува…
– „Истинската любов”?... – той я погледна изпитателно – И какво е тя според теб?
– Защо…ме питаш такива неща? –учуди се тя – Истинската любов за мен е... самият живот. – обобщи набързо. Не можеше да се изрази по– ясно.
***
– И как ще ме спреш?.. Аз имам безкрайно време тук... Но за теб не може да се каже същото. – отвърна Арис – Без този амулет бързо ще отслабнеш, особено ако никой не вярва в теб... Сигурно никой не подозира дори, че съществуваш?.. Единствено огърлицата те поддържа жив, нали? Каква е нейната тайна?..
„Не зная!” – призна съществото.
– Не знаеш? – иронично попита архимагьосникът.
„Никой не ми е споделял защо тя ми дава сили.”
– Жалко. – съобщи монотонно Арис – Исках да ми кажеш това и щях да ти я върна... Но сега доста ме затрудняваш.
„Можеш да си пожелаеш много други неща.”
– Хм. Може би трябва да ми изпълниш три желания, както правят духовете от приказките?
„Само едно.” – възмутено отвърна пазителят.
– Или може би трябва да са пет, тъй като ти си по – силен от всички духове във всички приказки, нали така? – размишляваше сънеът.
„А може би трябва да те запозная с някои мои приятели, които ще те ориентират в избора на единственото ти желание!” – усмихна се духът.
***
– Знаеш ли, обаче, да ти кажа... принципно аз никъде не ходя с черни магьосници… – изтърси тя внезапно и допълни – …Поради три причини… Забравих точно какви бяха.
***
– Вчера – царица, а днес – пленница… Май не ти върви. – отбеляза Ехида.
– Да! Нещастен след нещастен ден! – съгласи се напълно Астреа.
***
– Може ли да мина?.. – той я докосна по гърба. Тя цялата подскочи. Не бе усетила никой да се приближава наоколо! Така се шокира, че чак краката ѝ омекнаха. Надникна виновно с едното око изпод качулката си. Срещна лицето на непознат черен магьосник. Наблюдаваше я с остър и проницателен поглед, който бързо и лесно се запомняше.
– По – добре се маскирай като нещо друго. – посъветва я Арис добронамерено. После я информира – Няма черни магьосници – жени. – и незнайно защо се подсмихна. Въпреки това, трудно би могло да се каже, че изглежда дружелюбен. Поведението му беше странно.
Файрината се почувства толкова неудобно, че не можа да отговори нищо. Пък и не бе в природата ѝ да заговаря черни магьосници, докато се намира незаконно в Замъка им. Затова се отдръпна неловко от пътя му. Той влезе в залата, след което затвори вратата. Напълно спокойният му тембър и загадъчният проницателен поглед (характерни за черните магьосници и особено много за сънеите) я накараха първо да притихне, а после да възнегодува остро:
„Хм... Откъде пък е толкова сигурен? Може да съм някой магьосник, който нарочно се е направил да изглежда като жена!” – тя се усмихна широко на откритието си.
***
„Не ме компрометирай! – извика листото – ДВОЙКА!”
– Моля? – стресна се тя.
„Пиша ти двойка! Двойка по обноски!” – отсече то.
– Какво?! От къде на къде?
„От горе надолу, разбира се! Трябва ли да ти го обяснявам?.. Първо се завърта горната част на двойката... Би станала много грозна, ако е наобратно...”