-

[SolemnityOfDeath]

Скитах днес
и гледах празни небеса
в тях бурни валяха
от ядрото
на всяка сърцевина
- хиляди
прекършени телеса.
А над тях
- стихнала мъртва слана.

А по улиците
очи следяха всяка стъпка
обвити в сянка.
Смърт шепнела, казват
но не я видях;
не усетих нейната осанка
мъртъв гледайки
това, което
е за живи в благодат.

Устните разтворих
тогава, сам-самин
подех нова дума
унила, прекърши се тя.
Любовта й дарих
(ненамерена отново)
сетне обгърнах я в дим
и живот й вдъхнах в стих
що мъртвите събужда.

Празен този зов
за небесата си остана
и ядрото
продължи бясно да вали.
Раздрах с нокти
мракът и направих го на рана
вълкът остана сам да скимти
и отведнъж единствен останал
из улици започнах пак своята имрама.