Трябва ми ЛИС на тема : 'Трагедията на ренесансовата личност в света на елсинор'.ПИШЕТЕ И ОТГОВАРЯЙТЕ ДО ВЕЧЕРТА ,МОЛЯ ВИ.ЕСЕТО МИ ТРЯБВА ЗА УТРЕ...........
Трагизмът на ренесансовата личност в Елcинор
Хамлет е най-дискутираната драма, както в Шекспировото творчество, така и в цялата световна литература. Образът на главния герой-Хамлет, въплащава идеала на Шекспир за ренесансова личност и същевременно разкрива трагизма на хуманността в светът на злото.
Сюжетът не е оригинален, а взаимства от прочутата историческа хроника на Саксо Граматик „Cronica Danorum “, но докато в нея логическия акцент се поставя върху акта на отмъщението, то „Хамлет” е трагедия на колебанието.
На застиналата йерархична система на моралните ценности, характерни за Средновековието, Хамлет противопоставя ренесансовия си хуманизъм, в който доминира идеята за човешкото катo съсредоточие на света. Тъкмо поради това героят скърби не само за погубения крал и баща, no преди всичко-за човека.Колебанията и съмненията на принца са непонятни от гледище на средновековното разбиране за синовен и съсловен дълг. Но Хамлет е ренесанов хуманист от епохата на Шекспир, сблъскал се с трагичната неосъществимост на най-светлите човешки идеали и отвратен до дъното на душата си от управляващите човешкото общество подлост, корупция и насилие. Тъкмо в това обективно противоречие се крие отговорът на въпроса за нерешителността на героя. Той разбира, че формалният акт на отмъщението не е в състояние да възтанови загубената хармония. Възлово място в спора за нерешителността на Хамлет заема епизодът, в който героят се отказва да прониже каещия се Клавдий.Като ренесансов хуманист на Хамлет му е трудно да прониже обезоръжен човек в гърба.Той се стреми не към отмъщение, а към възмездие. Възправен на границата на две културно-исторически епохи, героят с трагична яснота разбира, че с един акт на отмъщение и възмездие не е в състояние на възвърне на света погубената хармония.Героят преживява особено, кризистно състояние. Първоначалната причина за това „ново отношение” на Хамлет към заобикалящия го свят е неочакваната смърт на баща му и ненавременната женитба на майка му с неговия чичо. Именно тези скръбни събития стават причина за преосмисляне на всички установени ценности. В този план се откроява и въпросът за „ лудостта” на Хамлет. Мнимата му лудост позволява на трагическия шут да говори и действа безнаказано. Лудостта на Хамлет му позволява да бъде „играещ човек”, като представя другия човек в себе си.По този начин се надсмива и изразява омерзанието си от цялата придворна клика. Мнимата му лудост не блгоприятства изпълнението на неговия синовен дълг, но му дава възможност да изрази презрението си към заобикалящия го свят на престъпници, подлеци и бездушни хора. Преструвайки се на луд, Хамлет си присвоява и своеобразно право на безнаказаност.Поведението на героя го освобождава от дворцовия етикет и му дава възможност да каже истината в очите на окръжаващите го лицемери. Първият удар върху любовта на Хамлет е нанесен от собствената му майка. Той искрено негодува от бързия брак на Гертруда с чичо му „О, слабост, твойто име е жена!” Разочарованието на героя не е от Офелия , а от жената въобще. В първите прояви на „лудостта” на Хамлет, наивната Офелия не е в състояние да схване драмата на любимия си и да му помогне. Тя е смутена и озадачена от странното му поведение и остава на страната на „здравия разум”, при Полонй, Клавдий и Гертруда. С нейната неопитност и послушание тя се превръща в инструмент на придворните интриги срещу Хамлет. Офелия се оказва безсилна да проумее психологичската драма на любимия си и това изпълва Хамлет с ненужно ожесточение към нея е сцената с представлението. Доминираща черта в образа на Клавдий е двуличието, което му позволява да поддържа популярната представа за себе си като щедър владетел и добър човек, грижещ се за своите поданици и близки. Обаче зад маската на добродушния владетел се таи вечно терзаният от угризение братоубиец, които се бои от придобития чрез престъпление престол. Полоний е въплъщение на традициониия „ здрав разум „ на мъдростта и марионетка в ръцете на хитрия Клавдий. Хамлет презира Полоний, защото вярва, че той е помогнал на чичо му да узурпира трона . Но съветите, които Полоний дава на Лаерт, го разкриват в друга светлина и свидетелстват , че Полоний е притежавал качества на държавник. Гертруда е може би най-загадчният образ в цялата трагедия. Шекспир я представя предимно през погледа на найния син и не може да се разбере дали тя е само лекомислена вдовица, забравила твърде скоро покойния си съпруг, прелюбодейка и съучастница в престъплението на Клавдий, или умна владетгелка, която иска да запази трона на своя син.
Духовните търсения на Хамлет, съмненията и страданията го извеждат извън рамките на Ренесанса. Той е герой на всички времена. Трагедията му логично се предопределя от неравностойността на силите, сам срещу всички. Но има и успех, единствен застава срещу мъртвото, застинало време в Елсинор и успява да го застави да тече по друг начин.
Сигнатура: