Болка

[headhunters]

Здравейте. Не знам дали има полза да пиша, но така ми е по добре като споделям с някого от колкото да го държа в себе си.
Всичко започна като на шега.. запознахме се миналото лято и то на най- неочакваното място .. в някакъв сайт в нета само защото съм голям инат и вместо да си легна стоях 20мин още ей така на пук нз защо даже и така стана че се запознах с нея.. исках и скайп. Писахме си около 2 месеца и един ден реших да се чуем по тела, защото ми направи впечатление свястно момиче .. много трудно се намират вече такива. Като и чух гласа се почуствах нз сякаш чувам най-сладкия глас на света. След време се стигна до там че дори решихме да се видим ии така най-неочаквано и тръгнахме. Има обаче една подробност че тя беше от Пловдив. Въпреки това и тя и аз искахме да продължим да се виждаме и така стана нещо по сериозно ... започнах някак неочаквано да я обичам истински и силно. Всичко беше прекрасно тия 7 месеца .. може би момиче за което дори не бях мечтал.. ПРЕКРАСНО момиче. И както си бях както се казва в облаците влюбен до уши... един ден ми се обади и ми каза че като отида трябва да говорим за нещо.Когато отидох дори и личеше че е плакала и я попитах какво има и тя ми каза че вече не ме чуствала толкова близък, че не иска да ме наранява и че ме обича много но нямало смисъл, защото тя се била променила вече и било по-добре и за двамата да скъсаме. Естествено че не бях съгласен и й говорих че не сме се разбирали така да се отказваме без да се борим, винаги са нужни двама .. че колкото и да абсурдно да й се струва е първата която обичам истински и първата която е била истински до мен. Направих всичко възможно за да НЕ скъсаме.. припомнях и всички моменти заедно, всички места където сме били .. но тя просто беше решила вече. Нямаше какво повече да направя за да я разубедя .. 1-2 месеца след като скъсахме правих какви ли не неща да си я върна и не защото няма други момичета.. просто защото много рядко се намират такива и аз не спрях да я обичам въпреки че ми каза край не можах просто. Дори още си я искам.. нз защо така и изгаснаха чуствата нито сме се карали сериозно нещо нито пък съм бил прекалено нахален... цялата връзка която имах с нея може да се опише най-малко като УНИКАЛНА. Пиша всичко това защото още ме боли и не знам защо не ми минава, защо не мога да спра да я обичам.. какво ли не опитах за да я забравя поне за малко и не става. Който мисли да пише глупави коментари по-добре да не пише. Като казах глупави коментари имам предвид от рода на '' кво ни интересува нас '' или пък '' ще има и други '' и т.н . Има и още много подробности около нас но няма смисъл да продължавам да ги пиша.

[righteous]

Значи не иска да се виждате повече , защото си бил нахален ?
:)

[Valento]

Каквото и да ти кажем ние от форума , не знаем какво чувстваш ти , защото всяка болка от загуба е различна..поне тя обясни ли ти защо иска да се разделите , даде ли ти една причина за да иска това,опитай се да поговориш с нея за това ....

[Guio92]

Не я забравяй и не спирай да я обичаш...просто намери друга, за която да мислиш и да обичаш повече :wink:

[puppy2]

Имам същия проблем почти с момичето с което ходя година и половина.Каза ми,че нямало смисъл и такива глупости.Незнам как да те посъветвам по простата причина че и на мене не ми е леко в момента и не мога да спра да мисля за нея.Единствения изход който аз не мога да направя просто е да си намериш друго момиче. :(

[headhunters]

Значи не иска да се виждате повече , защото си бил нахален ?
:)
Не. Не иска защото не ме чуствала вече като преди някак и били изстинали чуствата :(

[headhunters]

Каквото и да ти кажем ние от форума , не знаем какво чувстваш ти , защото всяка болка от загуба е различна..поне тя обясни ли ти защо иска да се разделите , даде ли ти една причина за да иска това,опитай се да поговориш с нея за това ....
Ми говорили сме много пъти на тая тема и все ми казва че просто не ме чуствала като преди че съм заслужава нещо много по-добро и т.н :( :( а пък това са глупости.

[ScarletBite]

Поздрав - http://www.youtube.com/watch?v=l9NocbhxSzc


Най-трудното е да приемеш, че всичко е свършило. Ти продължаваш да правиш опити да закърпиш връзката ви и не уважаваш нейното решение да я прекрати. Сигурна съм, че не правиш умишлено второто, но все пак...
Няма смисъл да пиша дълги речи как всичко ще се оправи, защото точно сега, в това състояние, няма как да го повярваш. Но така или иначе това "всичко" ще се нареди... с времето. Звучи и наистина е изтъркано, но е така, защото се употребява твърде често и е вечната, универсална истина.
Поплачи си и вместо да хленчиш, че вече сте заедно, благодари на Бог, че изобщо те е срещнал с нея!




Силните хора

"Силните хора се срещат, за да се разделят.
Времето от срещата до раздялата е, за да се обогатят взаимно.
Силните хора са една порода - сродни души.
Енергията между тях е много силна.
Заедно са мощна машина.
Природата разделя всичко силно.
Така е, за да могат да дадат сили на по - слабите.
Компенсиране на енергиите.
Нямаш власт над тази раздяла.
Просто продължаваш...
Тъжно е.
Но по - тъжно е, ако изобщо не си ги срещал.
Кой е казал, че Животът е песен /розов/ щастлив?
Такъв е - но само броени мигове, заради които си заслужава
цялото страдание на света.
Готов ли си да страдаш до последна капка кръв,
за един миг на истинско щастие?
Разбира се, че ДА!
Тогава приготви се да срещнеш други сродни души,
защото те са някъде по пътя ти.
Ще се появят точно, когато най - много се нуждаеш от тях.
Ще ги познаеш по искрената им усмивка.
А заговорите ли се, ще имаш усещането, че не само говорите
на един език, а сякаш се познавате от години.
Сродните ти души те карат да се чувстваш щастлив
със самия себе си - естествен, истински, спокоен, балансиран,
летящ свободно като птица.
Те ще ти вдъхнат вяра и сили - капка Живот.
Това са твоите най - верни приятели - настоящи или бъдещи.
Сродните ти души най - бързо те напускат и за тях най - много страдаш.
Страдание, свързано с липсата на някой, който те е приемал, какъвто си -
без никакви очаквания и претенции да се промениш.
Спокойствието, което ти носят сродните души, е блажено и дарено
с искреност и любов.
Нищо не можеш да направиш, за да ги задържиш до себе си.
Остава само спомена, че макар и за малко, си бил с тях ... и сте били щастливи.
Миг на истинско щастие, заради който си струва цялата болка и самота.

[headhunters]

Мс все пак че се занимаваш с мен :) .

[Ssummerjam]

Това за силните хора ми хареса. :)

[Justify]

Намерила си е друг,намери си и ти.

[arizona]

Ами и аз имах/м такъв проблем,бях с едно страхотно момче,но скъсахме....така от 1 и половина,си мисля за него :-o и ми става мъчно.Така,че тази болка е (сигурно)вечна след време по-малко ще те боли,намери си гадже,бъди повече време с френдове и болката ще се затъпи 8-)