stanimir4etooo
11-20-2010, 05:10
Някой може ли да ми помогне за едно есе:
Есето като аргументативен текст ''Свобода и робство в моя свят'' ?
Мястото на темата не е тук !
Мястото на темата не е тук !
+1! Объркал си раздела, приятел! :? Освен това не очаквай ние да ти напишем домашното, имаш мозък за това - друг въпрос е, ако не го ползваш! :? :x
Paramour
11-20-2010, 11:59
Явно много обичаш есетата :lol:
Темата не е от най-трудните. Помисли малко, все нещо ще ти хрумне.
А и имаш google 8-)
Помисли над това как сме били преди под робство и сега как сме,някои хора мислят,че още сме под робство но под днешното управление,а те имат свободата да решават съдбата ни нещо такова :)
izlishna
11-20-2010, 15:59
Свободата и робството в моя свят
Откакто свят светува въпросът за свободата и робството е в основата на човешките отношения във всички епохи и общества. Този въпрос е стоял простичко в древността, заключвайки в себе си много повече физическото усещане за свобода и робство, отколкото духовния простор и подчинение. Оковите на робството са се измервали с физическото изтощение и физическата принадлежност, но духът е бил свободен в много по-голяма степен в сравнение с по-късните общества.
Понятията свобода и робство така еволюират през годините, че в наши дни вече ги идентифицираме с твърде различни неща. Вече не подрънкват окови и никой не подарява дните си за парче хляб. Но окованите души звънят много по-страшно.
Смята се, че един от основните житейски постулати е това, че всеки човек е свободен. Свободен да избира. Да подрежда желанията си. Да оцвети мечтите си. Да аранжира живота си. Да извърви пътя си. Една вездесъща и неизменна свобода. Една такава свобода, за която съмненията са непролижими. Свобода – аксиома.
Дали я имаме, обаче? Оказва се, че малцина се чувстват така свободни. Обществените норми, моралните догми, общовъзприетите схващания, модните тенденции, поведенческите модели и духовната пустош са оковите на съвременното робство. Най-съществената му отличителна черта е, че се случва по наша воля!
Сами ставаме зависими от общественото мнение. Ако дръзнеш да му се изплъзнеш, веднага ще те сръфа. Сами си поставяме редица ограничения. Някой някога е казал, че така трябва и никому дори не хрумва да попита “Защо?”
Като папагали повтаряме наложени модели. Заради страха, че по-различното ще бъде осмяно и наритано. Сами ставаме част от стадното мислене. Никой не смее да открехне своята индивидуалност. Различният е опасен за стадото. Духовната пустота е фетиш. Колкото по-празно, толкова по-празно.....
Такива се измеренията на съвременното робство. За жалост равносметката е, че днес сме по-роби от робите в древния Рим. И ако тогава един Спартак и едно възстание са били достатъчни, за да разклатят системата, днес Спартак трябва да възкръсне у всеки един, за да събуди духа и естествения ни стремеж за свобода. Защото човешката същност е в силата да бъдеш свободен. Да браниш своя простор и да цениш хоризонтите на другите. Защото който лети не пречи никому. Да следваш мечтите си и да уважаваш мечтите на другите. Всеки е тук, понеже има защо.
Някъде от далечни времена до днес се носи едно послание “Никога няма да стигнеш, затова се наслаждавай на пътуването...” Скритият смисъл на тези думи е свободата да бъдеш себе си. Да се самоуважаваш, да се самоотстояваш и да бъдеш силен да постигаш мечтите си. Защото с тях обогатяваш Вселената. А тя отвръща с широка, необятна свобода да продължиш.....
В Google има много статии.. поразрови се..