Luscious_Heart
11-21-2010, 19:30
С приятеля ми сме заедно за повторно (1 месец мина от събирането). Първоначално бяхме заедно преди 2 месеца, но го зарязах брутално (мразя се за това, наистина)... Причината - не бях преживяла една много кофти любовна история в моя живот. Осъзнавам грешката си... Когато го оставих, той разпитвал момичетата в общата ни компания дали бих му дала втори шанс, много ме харесвал, питал ги какво мисля за него и т.н. Няколко пъти ми пишеше СМС-и, звънеше ми, искаше да се видим и т.н., но аз все отказвах... Дори в един от СМС-ите си към него му казах, че съм категорична, че не искам да имаме нищо общо.
Ала така стана, че от едно излизане с общата компания почнахме да се срещаме отново (сред тях)... Той непрекъснато се опитваше да ме прегърне, да доближи ръката си до мен, да ме вдигне на ръце или нещо такова, но аз го отблъсквах; толкова бях отвратителна.
Седмица след това обаче почнахме да се сближаваме като приятели... Научих бая неща за него, просто прозрях съвсем различен и страхотен чувствителен човек, скрит в черупката от хладнина и видима безчувственост. Стигна се до секс, след който той ми каза: "Кажи сега, защо го правиш? Какво изпитваш към мен? Привличане, нали?" Аз потвърдих (наистина има сексуална химия). И той каза, че при него е същото - много се привличал от мен и т.н.
Тогава направих нещо много глупаво - тъй като реших, че е късно да си го върна за връзка, му предложих да бъдем приятели с привилегии, докато някой от нас не намери "точния човек в любовта".
И продължихме да си се чуваме по телефона за по 3-4 часа на вечер (!), опознавахме се и си споделяхме.
След секса не се виждахме и чувахме около седмица, докато накрая реших да намеря време за него... Излязохме и беше много щастлив, прегръщаше ме, целуваше ме, бяхме сред много хора (гледахме тренировката на приятели). Същата вечер ми прозвъни, преди да заспим и двамата. Но звучеше много странно, дишаше тежко, гласът му беше променен. Притеснена, сто пъти го питах дали е болен или нещо такова. Той каза, че не е това. Разпитвах го и поисках да знам дали аз съм причината за нещо... Тогава той най-накрая с усилия се разкри: "Не си ти причината, изобщо. Аз съм виновен, но не мога да ти кажа да ти кажа това, защото сигурно ще си развалим приятелството, което е много ценно за мен." И след малко думи от моя страна добави: "Проблемът е, че не мога да се въздържам от чувствата си към теб. Ако те имам само като приятелка за привилегии, ще ме боли. Най-добре да приключим с всичко това, защото сега, като ти го казах, сигурно развалих цялата работа."
Не помня какво му казах след това, но седмица по-късно в открит разговор го попитах дали все още мисли онези неща и след потвърждението му, му казах, че съм готова за връзка с него (наистина искам!). Казах му, че не го принуждавам, а просто оставям нещата в негови ръце. Той прие.
Всичко беше наред, докато снощи не ми сподели, че видял бивше гадже в ресторант. Историята им продължила 5 месеца, но преди почти 2 години се разделили и повече не се видели. Описа я като идеалната: "Бяхме като брат и сестра, беше мой характер, споделяхме си всичко. Запознах се с нея, защото ме привлече излъчването й на добро, срамежливо и скромно момиче. Никога не сме се карали. След раздялата съжалявах, че съм я оставил. Причината беше, че тези 5 месеца нещата много се задълбочиха. Много хубави спомени. Най-дълго нея съм чакал за секс през живота си и си струваше." Оттогава нямат контакт, а в ресторанта дори не се поздравили.
Тогава усетих заплахата. Добро, срамежливо и скромно момиче. Не съм такава, не мога да се насиля и да бъда. Напротив, всеки ме описва като дръзка, контактнаКакво прави тогава при мен? Сърцето ми се късаше, събрах абсолютно всички сили, за да не се издам, че плачех. Аз го раних, връща ми се явно, но... защо единственият човек, с когото нещата наистина вървяха почти идеално, и то след подобна драма (моите глупости) ме води до това?! Защо така изведнъж започнах да се съпоставям с момичето, което дори не познавам лично?! Защо реших, че не знача нищо за него?
Казах му: "Виж какво, не искам да ти се изпречвам на пътя. Ако сърцето те тегли натам, давай, отиди. Свободен си да правиш каквото поискаш. И в двата случая нямам какво да губя. Направи правилното решение и ме уведоми, защото нямам намерение да си пилея времето." Казах го през сълзи, добре че бях на телефона.
Тогава се случи нещо много интересно. Изведнъж приятелят ми започна да диша супертежко, усетих разтреперване в гласа му, почти долових напрежението му; без да преувеличавам - беше на път да се разплаче. "Значи искаш да късаме?"
Аз казах: "Не, не искам. Ти си страхотен човек и много те ценя, но ако искаш да се върнеш при онова момиче, направи го. Няма да те спирам. Познаваш ме и знаеш, че ценя свободата изключително много, никога не съм те притискала или принуждавала за каквото и да е. КВо значение има че аз искам да съм с тебе, щом ти не го искаш?"
И тогава ми каза, че иска да е с мен. Каза, че историята с това момиче е минало и че ще си има просто хубавите спомени, а не че иска да се върне при нея... Дори не бил мислил за нея отдавна, ами чак като се засекли, си я припомнил. Нито фамилията й знае, нито координатите или даскалото - по думите му се вълнувал (когато били заедно) от самата нея, не от тези неща.
И аз пак не разбирам. Чувствам се виновна - сякаш преча... Не искам да съм натрапница, но имам чувството, че ще го изгубя. Чувствам се маловажна, обикновена, че никога няма да бъда специална за него, а вярвах, че съм... Показвал ми го е, дори ми е казвал буквално същото - че се ВЪЛНУВА ОТ САМАТА МЕН. На няколко пъти ми е казвал, че обожава характера ми, че търси точно такъв, че съм уникално красива и вътрешно, и външно. Но историята с момичето ми подкопа увереността и пак тая проклета параноя и ревност от миналото. Той е потаен (Козирог) и виждам, че прикрива емоции, наистина искам сам да поиска да се сближим повече и повече. Знам, че няма да съм нея (аз просто съм друг вид човек), но защо е с мен, за бога?!?!
Поне аз, когато приключвам с дадена любов (като предишната), не съм забелязала тя да има абсолютно никакво влияние в/у отношенията ми с моя любим, с когото съм. Защо тогава не мога да повярвам, че той е преживял своето минало?
Ала така стана, че от едно излизане с общата компания почнахме да се срещаме отново (сред тях)... Той непрекъснато се опитваше да ме прегърне, да доближи ръката си до мен, да ме вдигне на ръце или нещо такова, но аз го отблъсквах; толкова бях отвратителна.
Седмица след това обаче почнахме да се сближаваме като приятели... Научих бая неща за него, просто прозрях съвсем различен и страхотен чувствителен човек, скрит в черупката от хладнина и видима безчувственост. Стигна се до секс, след който той ми каза: "Кажи сега, защо го правиш? Какво изпитваш към мен? Привличане, нали?" Аз потвърдих (наистина има сексуална химия). И той каза, че при него е същото - много се привличал от мен и т.н.
Тогава направих нещо много глупаво - тъй като реших, че е късно да си го върна за връзка, му предложих да бъдем приятели с привилегии, докато някой от нас не намери "точния човек в любовта".
И продължихме да си се чуваме по телефона за по 3-4 часа на вечер (!), опознавахме се и си споделяхме.
След секса не се виждахме и чувахме около седмица, докато накрая реших да намеря време за него... Излязохме и беше много щастлив, прегръщаше ме, целуваше ме, бяхме сред много хора (гледахме тренировката на приятели). Същата вечер ми прозвъни, преди да заспим и двамата. Но звучеше много странно, дишаше тежко, гласът му беше променен. Притеснена, сто пъти го питах дали е болен или нещо такова. Той каза, че не е това. Разпитвах го и поисках да знам дали аз съм причината за нещо... Тогава той най-накрая с усилия се разкри: "Не си ти причината, изобщо. Аз съм виновен, но не мога да ти кажа да ти кажа това, защото сигурно ще си развалим приятелството, което е много ценно за мен." И след малко думи от моя страна добави: "Проблемът е, че не мога да се въздържам от чувствата си към теб. Ако те имам само като приятелка за привилегии, ще ме боли. Най-добре да приключим с всичко това, защото сега, като ти го казах, сигурно развалих цялата работа."
Не помня какво му казах след това, но седмица по-късно в открит разговор го попитах дали все още мисли онези неща и след потвърждението му, му казах, че съм готова за връзка с него (наистина искам!). Казах му, че не го принуждавам, а просто оставям нещата в негови ръце. Той прие.
Всичко беше наред, докато снощи не ми сподели, че видял бивше гадже в ресторант. Историята им продължила 5 месеца, но преди почти 2 години се разделили и повече не се видели. Описа я като идеалната: "Бяхме като брат и сестра, беше мой характер, споделяхме си всичко. Запознах се с нея, защото ме привлече излъчването й на добро, срамежливо и скромно момиче. Никога не сме се карали. След раздялата съжалявах, че съм я оставил. Причината беше, че тези 5 месеца нещата много се задълбочиха. Много хубави спомени. Най-дълго нея съм чакал за секс през живота си и си струваше." Оттогава нямат контакт, а в ресторанта дори не се поздравили.
Тогава усетих заплахата. Добро, срамежливо и скромно момиче. Не съм такава, не мога да се насиля и да бъда. Напротив, всеки ме описва като дръзка, контактнаКакво прави тогава при мен? Сърцето ми се късаше, събрах абсолютно всички сили, за да не се издам, че плачех. Аз го раних, връща ми се явно, но... защо единственият човек, с когото нещата наистина вървяха почти идеално, и то след подобна драма (моите глупости) ме води до това?! Защо така изведнъж започнах да се съпоставям с момичето, което дори не познавам лично?! Защо реших, че не знача нищо за него?
Казах му: "Виж какво, не искам да ти се изпречвам на пътя. Ако сърцето те тегли натам, давай, отиди. Свободен си да правиш каквото поискаш. И в двата случая нямам какво да губя. Направи правилното решение и ме уведоми, защото нямам намерение да си пилея времето." Казах го през сълзи, добре че бях на телефона.
Тогава се случи нещо много интересно. Изведнъж приятелят ми започна да диша супертежко, усетих разтреперване в гласа му, почти долових напрежението му; без да преувеличавам - беше на път да се разплаче. "Значи искаш да късаме?"
Аз казах: "Не, не искам. Ти си страхотен човек и много те ценя, но ако искаш да се върнеш при онова момиче, направи го. Няма да те спирам. Познаваш ме и знаеш, че ценя свободата изключително много, никога не съм те притискала или принуждавала за каквото и да е. КВо значение има че аз искам да съм с тебе, щом ти не го искаш?"
И тогава ми каза, че иска да е с мен. Каза, че историята с това момиче е минало и че ще си има просто хубавите спомени, а не че иска да се върне при нея... Дори не бил мислил за нея отдавна, ами чак като се засекли, си я припомнил. Нито фамилията й знае, нито координатите или даскалото - по думите му се вълнувал (когато били заедно) от самата нея, не от тези неща.
И аз пак не разбирам. Чувствам се виновна - сякаш преча... Не искам да съм натрапница, но имам чувството, че ще го изгубя. Чувствам се маловажна, обикновена, че никога няма да бъда специална за него, а вярвах, че съм... Показвал ми го е, дори ми е казвал буквално същото - че се ВЪЛНУВА ОТ САМАТА МЕН. На няколко пъти ми е казвал, че обожава характера ми, че търси точно такъв, че съм уникално красива и вътрешно, и външно. Но историята с момичето ми подкопа увереността и пак тая проклета параноя и ревност от миналото. Той е потаен (Козирог) и виждам, че прикрива емоции, наистина искам сам да поиска да се сближим повече и повече. Знам, че няма да съм нея (аз просто съм друг вид човек), но защо е с мен, за бога?!?!
Поне аз, когато приключвам с дадена любов (като предишната), не съм забелязала тя да има абсолютно никакво влияние в/у отношенията ми с моя любим, с когото съм. Защо тогава не мога да повярвам, че той е преживял своето минало?