SolemnityOfDeath
11-21-2010, 21:12
Откакто умрях
в този свят
видял само бензин
видял само нефт
само катран
за всяка душа
и път, път постлан
с отровна мараня.
От този миг
аз скитам.
И в гърлото
заражда се тътен
и излива се
в яростен поток
и не въздух дишам
а парлив смог.
Чуй, ние сме
тези, които
ни забравиха.
Хвърлиха ни
сетне ни зариха
мъртви ни клеймиха
ала пепелта
мъртвите вече не хваща.
Чуй!
За всяка скръб
ще се заплаща
за всяка скръб
стоманен блести
нашият гръб
и в гняв той вие
със звука
на реброто на света.
И нефтът ще сринем
ще го влеем в кръвта
черни
най-черни
по-черни от мрака сам
с дъжда ще се смием
и бог да пази боговете
щом на смърт станем лика.
Защото откакто умряхме
значението напусна
своята плът.
И проклети да бъдем
проклет да е светът
катран бе живота
катран ще бъде
докато дишаме ярост
и загубеният ни път.
в този свят
видял само бензин
видял само нефт
само катран
за всяка душа
и път, път постлан
с отровна мараня.
От този миг
аз скитам.
И в гърлото
заражда се тътен
и излива се
в яростен поток
и не въздух дишам
а парлив смог.
Чуй, ние сме
тези, които
ни забравиха.
Хвърлиха ни
сетне ни зариха
мъртви ни клеймиха
ала пепелта
мъртвите вече не хваща.
Чуй!
За всяка скръб
ще се заплаща
за всяка скръб
стоманен блести
нашият гръб
и в гняв той вие
със звука
на реброто на света.
И нефтът ще сринем
ще го влеем в кръвта
черни
най-черни
по-черни от мрака сам
с дъжда ще се смием
и бог да пази боговете
щом на смърт станем лика.
Защото откакто умряхме
значението напусна
своята плът.
И проклети да бъдем
проклет да е светът
катран бе живота
катран ще бъде
докато дишаме ярост
и загубеният ни път.