joy9514
11-24-2010, 19:57
Здравейте! На 15 съм, 9 клас. Имам такъв проблем:
Миналата зима се запознах с едно момиче от съседния клас. Около месец го карахме само на „здравей-здрасти”, а после тя ми предложи да излезем. Така и стана. Беше яко, много я харесах. Направи ми впечатление, че е някак си... знавм ли, чиста и естествена, може би... капка фалш нямаше в държането и. Нещо повече, веднага открихме, че имаме общи интереси.
Цялата пролет беше едно яко разиграване. Ту се сближавахме, ту напротив... Разходки, чат до късно, изпращане с дълга мечешка прегръдка – типичните първи стъпки. Споделяхме си разни лични проблеми и всякаш се познавахме от 100 години.
Друг път пък настъпваше строго обратното. Беше тъжна, плачеше без причина и в следващия момент се смееше. Опитвах се да я успокоя (насаме естествено), ала с променлив успех...
А тук има още една тънкост – тя на практика няма приятели от новото училище. Има един стар и проверен от миналия клас (познават се от малки, от един квартал са, ходили са в една детска градина и един клас в ОУ, сега са в различни класове; много близки приятели са, НЕ гаджета). С него прекарва много време. Той ни е, така да кажем, общ приятел – споделяме някои интереси.
Лятото обаче нещата се подредиха така, че два месеца не се бяхме виждали. Като се срещнахме, чувствах такова отчуждаване, сякаш не беше тя. Ама по едно време изтърсих „Толкова ми липсваше...”, тя се хвърли да ме гушка и нещата като че отново се подредиха.
Не пропускам да и кажа колко е красива, колко хубава нова прическа има, как и отива това, което носи. Тя се кефи, само леко ме смущават коментарите тип: „Толкова си мил... обаче какво такова ми намираш? Виж колко по-красиви от мен има!” Знам, че навремето е отнасяла много подигравки, явно заради това е със занижена самооценка... дано само това да е.
Стига предистория. Същинският въпрос е: какво, какво да правя? Искам да сме нещо повече от приятели, ала как да действам? Директно ли да я питам, или...?
Миналата зима се запознах с едно момиче от съседния клас. Около месец го карахме само на „здравей-здрасти”, а после тя ми предложи да излезем. Така и стана. Беше яко, много я харесах. Направи ми впечатление, че е някак си... знавм ли, чиста и естествена, може би... капка фалш нямаше в държането и. Нещо повече, веднага открихме, че имаме общи интереси.
Цялата пролет беше едно яко разиграване. Ту се сближавахме, ту напротив... Разходки, чат до късно, изпращане с дълга мечешка прегръдка – типичните първи стъпки. Споделяхме си разни лични проблеми и всякаш се познавахме от 100 години.
Друг път пък настъпваше строго обратното. Беше тъжна, плачеше без причина и в следващия момент се смееше. Опитвах се да я успокоя (насаме естествено), ала с променлив успех...
А тук има още една тънкост – тя на практика няма приятели от новото училище. Има един стар и проверен от миналия клас (познават се от малки, от един квартал са, ходили са в една детска градина и един клас в ОУ, сега са в различни класове; много близки приятели са, НЕ гаджета). С него прекарва много време. Той ни е, така да кажем, общ приятел – споделяме някои интереси.
Лятото обаче нещата се подредиха така, че два месеца не се бяхме виждали. Като се срещнахме, чувствах такова отчуждаване, сякаш не беше тя. Ама по едно време изтърсих „Толкова ми липсваше...”, тя се хвърли да ме гушка и нещата като че отново се подредиха.
Не пропускам да и кажа колко е красива, колко хубава нова прическа има, как и отива това, което носи. Тя се кефи, само леко ме смущават коментарите тип: „Толкова си мил... обаче какво такова ми намираш? Виж колко по-красиви от мен има!” Знам, че навремето е отнасяла много подигравки, явно заради това е със занижена самооценка... дано само това да е.
Стига предистория. Същинският въпрос е: какво, какво да правя? Искам да сме нещо повече от приятели, ала как да действам? Директно ли да я питам, или...?