Трябва ми интерпретативно съчинение на "Зимни вечери". На тема отречения свят на човека. Само че ако може по бързо че ми е спешно ! Благодаря предварително
crazygirl13
11-26-2010, 12:03
Интерпретативно съчинение върху елегията "Зимни вечери".
Родният дом-пристан за наранената човешка душа
Интерпретативно съчинение
Страданието в стиховете на Дебелянов е родено от сблъсъка между суровата действителност и високата нравственост.Елегията "Скрити вопли" е блестящ образец на този жанр в българската литература.Наситена с присъщото за поета носталгично настроение , тя е въздействаща и завладяваща заради изповедния тон на стиховете.
Стихотворението е елегия , която изразява дълбока тъга , разочарование и самота.Родното е описано с най-светли символни образи , а реалността е чужда и враждебна.Лирическият герой се чувства нещастен , пренебрегнат , липсва му топлината на родния дом и обичта на майката.Затова той мечтае за щастливото си завръщане в свят , изпълнен с безгрижие , спокойствие и безброй възможности , и за тишината , която съпътства дома.Но това завръщане е илюзия и блян.
Самотният , нещастен и лутащ се лирически герой на Димчо Дебелянов , отблъснат от враждебния и студен град , търси морална опора и сигурност.Падащата вечер приласкава скръбната му душа и разгръща "тихи пазви" , за да го утеши с майчина нежност.Повторението на епитета "тиха" създава внушение за жадуван покой , който е постижим само в спомена за миналото.Този мечтан свят е тих , спокоен , цялостен и хармоничен.Завръщането е дългоочаквано , но е възможно само в мислите на лирическия герой на Дебелянов , затова и радостта е плаха.Близкото значение и повторението на епитетите "плахи стъпки" и "радост плаха" , често използвани в инверсия , внушават спокойствие.Силно желаното завръщане е изразено чрез да-конструкция.В елегията така и не се разбира кой говори и от кого очаква утеха.Майката е спомената , но по-скоро като видение , мечта , а не като реален събеседник.Лирическият герой сякаш се крие зад ти-обръщение.
Когато прекрачва прага на къщата , лирическият герой на Дебелянов е вече у дома си.Цялата му мъка се поема от "безсилното рамо" на майката.Хармонията , спокойствието и щастието се завръщат чрез "нейната усмивка блага".Употребата на епитета "старата" е израз на почит , уважение и любов към майката."Старата икона" символизира вярата , затова и образът на майката е свят като икона - тя успокоява и дарява утеха.Лирическият герой смирено влиза в "стаята позната" , за да намери себе си , за да намери щастието и радостта.Образът на родния дом продобива особено значение - "пристан и заслона".Само чрез нчколко стиха се сливат образа на майката и на дома.Тези образи свързват лирическия герой с неговия род , без който е обречен на тъга.
Падащата вечер е преходното време между цветлината на деня и тъмнината на нощта , преходът между реалността и спомена , между действителността и мечтата.Дните са "безутешни" , а нощта е свободното , изпълнено със спомени и мечти , време.Затова и дните са пълни с "черна умора" , която потиска душата "кат бреме".Лирическият герой избира да се върне у дома "когато вечерта , смирено гасне" , защото нощта символизира покоя и спасението , за които копнее.
Споменът за миналото е единственият "пристан" за печалната душа на на лирическия герой на Димчо Дебелянов.Понякога в моменти на изпитания утехата може да бъде намерена в спомена за бащината къща.