PDA

View Full Version : По-лошо от това да си сам е да си сам с някого



SuNsEt
11-27-2010, 15:45
Повечето въпроси са за самотните или тези,които дори и да са с някой не го обичат ами просто го харесват

Какво мислите относно тази фраза?Ако не можете да сте с човека,когото обичате ще бъдете ли с този,когото ви обича?По-лошо ли е да си сам с някого,от колкото сам със самия себе си?

Според мен някои хора просто не обичат да бъдат сами.Имат нуждата да бъдат обичани и да се почувстват желани дори и когато не обичат този с когото са.Други пък са били наранени и по този начин се опитват да излекуват раните си ...може би като се залъгват,че така е по-добре.

Вярвате ли,че можете да се справите сами срещу живота,без половинката до себе си?

Аз имам нуждата да бъда с някой,който живее същия живот като моя или поне знае какво е да живееш в моя свят.Да разбира наистина,когато му кажа,че имам проблем а не да ми казва "Аха еми нз ше се оправиш :* "

Имате ли нуждата да разкажете на някой след дългия и труден ден всичко и да се отпуснете в обятията му?Просто ей така да споделите,но не на кой да е ами на човека,когото обичате?А когато осъзнаете,че няма кого да обичате става ли ви тъжно?

Luscious_Heart
11-27-2010, 15:52
По принцип съм от по-влюбчивите хора. Откакто се помня, винаги е имало някого, когото да харесвам. Дори да е тръпка, дори да е малоумният ми съсед, все ще се привлека от нещо и ще си мечтая за него.
Човекът, когото съм обичала през живота си, живее твърде надалеко. Аз го обичах заради самия него, но не съм била никога емоционално зависима - не съм казвала "Не мога без теб", по простата причина че МОГА без него. Не се нуждая от него. Но го обичам и това е. Виждам го един път в годината и всеки път чувствата се пробуждат... Малко е тъпо и необяснимо, но пък е красиво. 8-)

Без сегашния си приятел мога. Той не ми дава нищо, което не си давам сама. Е, дава ми страхотния секс, нежността, черпи ме... Но това мога да го намеря и навсякъде другаде. А за увереност и самочувствие, за емоции и живота си разчитам единствено на себе си.

a1a2b3v
11-27-2010, 15:53
Ммм някак си няма го смисъла да си си някого, просто ей така да не си сам така нараняваш другия... Понякога се чудя що за животни сме ние хората и как може да сме такива егоисти и да мислим само за себе си... :?

SuNsEt
11-27-2010, 16:00
Ами по тази логика чувствате ли се егоисти,когато обичате някой?Виждате,че той не се нуждае от помощ,но искате да му помогнете заради самите вас,дори не толкова заради него.

valdesbg
11-27-2010, 16:59
По добре е да си с някой, който те обича отколкото да си сам. Човек е създаден да живее с някого. Човека не е единак.

Любовта си е любов, независимо дали е породена от истина или лъжа. И ако наистина не мога да се влюбя във въпросния човек.. ще се постарая поне да не развалям илюзията, която прави този човек щастлив.

По добре да си жив и спокоен. И да, егоистично е. Какво от това?

moneycomeme
11-27-2010, 17:07
valdesbg....мислиш доста интересно.... :)

SuNsEt
11-27-2010, 17:24
^Аз съм на същото мнение,а защо рядко се срещат хора,които да мислят така?Или може би повечето го знаят,но не си го признават.Както на въпроса "изневерявали ли сте"-повечето отговарят "не",но истината е че всеки отнас по един или друг начин е изневерявал.Въпроса е дали е било физически или психически.

valdesbg
11-27-2010, 17:33
Тъй като намеси изневярата.... държа да отбележа че моя отговор е съвсем искрено "Не съм изневерявал" Нито физически, нито психически :)

А иначе да обичаш е най-висшата форма на егоизъм. Та нали така си доставяш огромно щастие и комфорт на душата и вътрешния ти свят. Разбира се това се случва и у другия човек, когато усеща че е обичан. И така нещата се балансират, когато той/тя те обича :)

А защо всички разглеждаме егоизма само от негативната му страна? Та нали това е най-висшето доказателство че цениш своя живот заслужаваш това, което ти е подарено - правото да съществуваш.

А и по този начин запазваш и всички хора около теб, които биха скърбели заради евентуалната възможност да те загубят. Което пък е успокоение за тези, които не приемат егоизма.

130995
11-27-2010, 17:57
По-добре сама вместо да съм с някой който не обичам...

ThePowerOfLove
11-27-2010, 17:58
Аз бях 6 месеца с човек, когото не обичах. Той ме обичаше. Но се отказах, защото когато тръпката я няма от едната страна, няма как да се получи..

SuNsEt
11-27-2010, 18:08
В този ред на мисли кога човек осъзнава,че всъщност е сам със егоизма си?Истина е че човек е социално животно,но какво остава за другия,който таи надежди за по-напред,докато самотният просто се наслаждава на спокойствието?Наистина,как во става щом видиш,че всичко вече е отишло далеч,а ти си останал назад?Какво се обяснява,когато нямаш чувства,а само потребност от това да си просто с някого?Защото в един момент човек разбира,че колкото и да му е спокойно така,не може да продължава вечно.
До къде може да се стигне?

Rhoads
11-27-2010, 18:40
още сте малки да разсъждавате толко сложни неща
дайте по така:
здравей,как си?превъртях serious sam the first encounter (и втоя момент тя почва д ви прави свирки : - ) )

ElectricFuneral
11-27-2010, 18:40
Квъ е тая любов дайте ми йебанйееее!

radeberger
11-27-2010, 18:54
На всеки му харесва да е харесван. [/b] 8-)

Вярвате ли,че можете да се справите сами срещу живота,без половинката до себе си? Да, даже в момента е така.

Имате ли нуждата да разкажете на някой след дългия и труден ден всичко и да се отпуснете в обятията му?Не смятам, че да обичаш някой значи задължително да му споделяш всичко. Аз избягвам да споделям неща, които ще натоварът човека срещу мен.А когато осъзнаете,че няма кого да обичате става ли ви тъжно? Понякога да.

Cybershot
11-27-2010, 19:34
Имате ли нуждата да разкажете на някой след дългия и труден ден всичко и да се отпуснете в обятията му?Просто ей така да споделите,но не на кой да е ами на човека,когото обичате?А когато осъзнаете,че няма кого да обичате става ли ви тъжно?

Моите проблеми са си мои и не ги споделям с никого. По-скоро съм свикнал да изслушвам хорските проблеми и да им помагам колкото мога. Гледам да не се замислям за това, че няма кого да прегърна и да му кажа "Обичам те" , защото ми става тъжно, но естествено минава, когато не мисля за това. Но какво да се прави, живот... Господ дава, Господ взима.

bitchwolf
11-27-2010, 19:59
Ако не можете да сте с човека,когото обичате ще бъдете ли с този,когото ви обича? Пробвах-грешка! Приключих бързо безсмислената връзка,за да не страда той след като се привърже,а аз не!

По-лошо ли е да си сам с някого,от колкото сам със самия себе си? По-лошо е ,но създава илюзията,че е по-добре..

Според мен някои хора просто не обичат да бъдат сами.Имат нуждата да бъдат обичани и да се почувстват желани дори и когато не обичат този с когото са.Други пък са били наранени и по този начин се опитват да излекуват раните си ...може би като се залъгват,че така е по-добре. Точно така смятам и аз!

Вярвате ли,че можете да се справите сами срещу живота,без половинката до себе си? Да,но много трудно!


Имате ли нуждата да разкажете на някой след дългия и труден ден всичко и да се отпуснете в обятията му? Не,стига ми да видя че е щастлив с мен,тогава и аз съм щастлива.

А когато осъзнаете,че няма кого да обичате става ли ви тъжно? Става ми тъжно,че има кого да обичам и той ме обича,но не ни е позволено да сме заедно по ред причини! Той ми липсва,а най-ужасното е не когато търсиш и нямаш,а когато си намерил,но не можеш да достигнеш!

SuNsEt
11-27-2010, 21:25
още сте малки да разсъждавате толко сложни неща
дайте по така:
здравей,как си?превъртях serious sam the first encounter (и втоя момент тя почва д ви прави свирки : - ) )

Навярно се базикаш,но истината е че ако отсега не сме наясно какви са важните неща в живота по-натам няма и да разберем кога сме били щастливи и кога не.Малки са децата в 5ти клас...А когато човек иска да разпусне или да си хване нещо временно мисли по този твой начин. :-D

sweet_sorcerer
11-27-2010, 22:21
Тъй като намеси изневярата.... държа да отбележа че моя отговор е съвсем искрено "Не съм изневерявал" Нито физически, нито психически :)

А иначе да обичаш е най-висшата форма на егоизъм. Та нали така си доставяш огромно щастие и комфорт на душата и вътрешния ти свят. Разбира се това се случва и у другия човек, когато усеща че е обичан. И така нещата се балансират, когато той/тя те обича :)

А защо всички разглеждаме егоизма само от негативната му страна? Та нали това е най-висшето доказателство че цениш своя живот заслужаваш това, което ти е подарено - правото да съществуваш.

А и по този начин запазваш и всички хора около теб, които биха скърбели заради евентуалната възможност да те загубят. Което пък е успокоение за тези, които не приемат егоизма.
Ммм този коментар ме върна на лекциите по философия и тезата на Фром за положителната страна на егоизма и неразбирането на смисъла на понятието...А бтв според същия автор да обичаш друг човек значи, че можеш да обичаш и себе си, т.е дефакто любовта си е един вид егоизъм.
И да, човекът е стадно животно. Не може да е сам, има нужда да е обичан. И да, бих била с този, който ме обиача и бих се постарала да го направя щастлив.

balu4ka
11-28-2010, 09:49
Предпочитам да съм с човек,който и аз обичам от гледна точка на това,че ако всичко е само от едната страна този които ще страда няма да съм аз.На моменти ми се е случвало,дори онзи ден ...няранявана съм и някой ме обича,но не бих тръгнала с него само за да забравя предишния.
Винаги съм предпочитала да съм сама ,но да не се възползвам от никои чувства.. (поне така ги разбирам нещата аз)...