amarous19
11-27-2010, 21:50
Здравейте, хора. Много ми е болно и искам да споделя с някой моя проблем. Аз съм на 27 тя е на 19. С моето момиче сме заедно от 4 години. Преди 6 месеца тя си намери работа. Хубаво. През всичките тези 4 години сме си били перфектно отвсякъде. Казвал съм й, че тя е доста по-млада от мене и въобще не съм и правил проблеми с кой ще излиза докато аз съм на работа примерно. Тя си ходеше на кафе с приятели и приятелки, дори само с момчета, за което пак казвам - не съм й правил проблеми, т.е. не съм ревнив, което мисля че е добре. Казваше ми и ми званеше с кой е, къде е абсолютно винаги! Дори пред тях казваше, че аз съм човека и те ме познаваха. Тя винаги ми е демонстрирала много силно любовта си към мен, в която ви предупреждавам, че съм сигурен на 100%. Но проблема е следния: От 3 седмици я забелязвам, че все първо по-рядко иска да я взимам от работа. Ясно, може би се прибира с колеги или дори с някой друг, в което пак ви казвам: нямам нищо против!! Досега всичко ми е казвала, както ви казах. Най-лошото е, че за момент в началото дори се беше дистанцирала от мене т.е. аз исках да я целуна тя отвръщаше глава, макар и за миг. Усещах, че нещо става. Попитах я "Какво ти е, кажи ми, има ли нещо, има ли някой да не те притеснява?".Нищо не ми казваше. Впоследствие аз започнах да се измъчвам, защото виждах, че нещо има. На моменти сме си, както преди, обичаме се прегръщаме се. Всичко точно. Но тя криеше нещо от мене. След като аз се съкрушавах с всеки изминал ден, тя най накрая ми каза, че има едно момче, колега, с което се виждали и пиели кафе. Аз й казах: 'Добре, нали никога не съм ти правил проблеми за тези работи, защо криеш от мене тогава, да не би да имате нещо?'. Тя категорично ми отговори, че такова нещо няма. И си се прегръщахме и цункахме както винаги мене това ми е достатъчно за да съм сигурен в нея. Мога да ви предупредя, че и грам не е симулирала любов към мен през това време, тия неща се усещат. Добре.Онзи ден бях на работа, а тя беше почивка. Каза ми,че ще ходи до една приятелка. Аз й казах ОК, където искаш отиди, наслаждавай се на почивката си, само ми звънни да ми кажеш къде си. Звънна ми тя по едно време и ми каза, че отива към приятелката си. И аз ОК. В обедната ми почивка реших да й звънна. Звънях, звънях телефона не отговаряше. Звъннах на приятелката й и я попитах къде е моята. Онази ми каза, че е в тоалетната. ОК. Казах, че ще звънна по-късно. Звънях, звънях - no answer. Пак се сдухах страшно много. Звънях на онази и вече се уверих , че мойто момиче не е утях. Изпратих й един SMS на моето момиче, че е по-добре да вдигне и да ми каже. Нали ХОРА? Вдигна ми и ми каза, че е била на кафе с приятели от класа. Аз й казах че са ми излъгали с нейната приятелка и попитах с кои приятели. Тя ми каза 2 имена. Поисках и телефона на едното момче и тя започна да увърта и да плаче. Много се сдухах. Хем ме лъжеше, хем плачеше. Казах й да се успокои, че предполагам че е била на кафе с онова момче и тя си призна. Добре, нали ти казах да ми казваш къде си. Еми да ама аз да не се сдухаш пак че съм с оня от работата. Аз й казах, че не се притеснявам от това че се вийдат, ами от това, че не ми казва, че е с него. Видяхме се с нея следобяд всичко точно. После тя влезе в банята, и дали случайно или не се чуха пак с момчето. Мамка му, какво става я попитах. Тя ми каза, че в моментатой е почивка в работат и й е звъннал. Вече започнах да се притеснявам сериозно. Тя продължава да ме убеждава, че няма нищо и си ме прегръща, целува и да ми се обяснява в любов. Тогава ми е добре. Но ааз се филмирах вече и започвам само глупави въпроси да й задавам, от което тя се дразни а и аз не мога да си обясня защо го правя. Дразня нея, а и дразня и себе си, че съм такъв. Но пък и е малко нормално от друга страна. И сега е едно такова тегаво положениетооо... Аз я обичам и тя ме обича, но защо крие за срещите си точно с това момче? Вече каза, че няма , но аз съм достатъчно разочарован от това, че не ми казваше досега. Ще видим по-нататък. Да не я губя?! Попитах я дали съм й омръзнал, тя ми се кара за тези мои приказки. Казах й, ако има нещо да ми каже край и това е! Глупости! ми казва и продалжава да ми се кара и да се дразни от моето държание такова едно никакво некво тъпо. Незнам какво да мисля. Дали не я губя, но по-скоро не, защото и интимните ни отношения са на ниво, а тя не е артистка, пък и тези неща жените ги владеят с мозъка. Казвам ви незнам. Тя казва да съм спокоен, аз й казвам да не ме лъже че излиза с някой тайно. Много ми е сдухано, а истината е някъде посредата, незнам...