xCut0utMyTearsx
11-29-2010, 10:09
Чудих се дали да споделя... защото може да го прочете... но все пак. :smt120
Преди около половин година се разделих с едно момче с което бяхме заедно не много време, но го обичах адски много.... но той се държеше с мен като с парцал. -.- Всичко споделях на сегашният ми приятел [тогава бяхме само приятели..] той все ме съветваше, подкрепяше, защитаваше... Един ден се бяхме скарали жестоко.... и пак плачех на неговото рамо.
Той ми каза 'Остави го, той е идиот и не те заслужава... ще го осъзнае рано или късно.' И така и стана.... оставих го, на него не му пукаше особенно, но не съм и очаквала подобно нещо.. И бях буквално развалина. Той отново беше до мене, крепеше ме.... и изведнъж, ей така от нищото, ми призна, че ме обича като нещо повече..... и така тръгнахме.
Всичко беше повече от идеално.... все едно бях срещнала перфектния..
Е, да, имах известни съмнения в началото на връзката ни, даже бях правила тема относно това.... но с времето те изчезнаха.
Нда, ама... хубавото свърши Септември месец, когато той трябваше да си заминава за Испания... защото там учеше. Беше гадно, сълзи, сополи, двучасова раздяла на летището... След като замина... почнахме да поддържаме връзка в скайп, по телефона.... идва си почти всяка седмица... но не знам. Като, че чуствата ми вече не са същите... Дори не бях осъзнала [ до като той не ми каза], че всъщност не съм му казвала, че го обичам... или някоя мила дума може би от месец.... Постоянно се караме за някакви дребни неща... и като, че с всяка караница по-малко започва да ми пука как ще завърши тя.. Говорили сме си за това... но нищо... имам някакви чувства към него, обичам го... но просто не е същото. Не мисля, че сме си омръзнали... защото всяка целувка с него е вълнуваща както беше и първата... Просто не знам... :( По принцип аз трябва да съм най-ясно със себе си... обаче... не знам. Не знам какво да правя... Да му кажа ли? Или да го оставя, макар че го обичам, за да не го боли повече след време... ?
Преди около половин година се разделих с едно момче с което бяхме заедно не много време, но го обичах адски много.... но той се държеше с мен като с парцал. -.- Всичко споделях на сегашният ми приятел [тогава бяхме само приятели..] той все ме съветваше, подкрепяше, защитаваше... Един ден се бяхме скарали жестоко.... и пак плачех на неговото рамо.
Той ми каза 'Остави го, той е идиот и не те заслужава... ще го осъзнае рано или късно.' И така и стана.... оставих го, на него не му пукаше особенно, но не съм и очаквала подобно нещо.. И бях буквално развалина. Той отново беше до мене, крепеше ме.... и изведнъж, ей така от нищото, ми призна, че ме обича като нещо повече..... и така тръгнахме.
Всичко беше повече от идеално.... все едно бях срещнала перфектния..
Е, да, имах известни съмнения в началото на връзката ни, даже бях правила тема относно това.... но с времето те изчезнаха.
Нда, ама... хубавото свърши Септември месец, когато той трябваше да си заминава за Испания... защото там учеше. Беше гадно, сълзи, сополи, двучасова раздяла на летището... След като замина... почнахме да поддържаме връзка в скайп, по телефона.... идва си почти всяка седмица... но не знам. Като, че чуствата ми вече не са същите... Дори не бях осъзнала [ до като той не ми каза], че всъщност не съм му казвала, че го обичам... или някоя мила дума може би от месец.... Постоянно се караме за някакви дребни неща... и като, че с всяка караница по-малко започва да ми пука как ще завърши тя.. Говорили сме си за това... но нищо... имам някакви чувства към него, обичам го... но просто не е същото. Не мисля, че сме си омръзнали... защото всяка целувка с него е вълнуваща както беше и първата... Просто не знам... :( По принцип аз трябва да съм най-ясно със себе си... обаче... не знам. Не знам какво да правя... Да му кажа ли? Или да го оставя, макар че го обичам, за да не го боли повече след време... ?