relax4o
11-29-2010, 18:48
Здравейте, темата я пускам или за съвет или просто да си изкажа ситуацията.
Та... и двамата сме на 18. Запознахме се чрез фейсбук. Аз и писах на една снимка и от там стана лафа. Тя взела, че ме харесала като характер и на 3-тия ден я питах дали иска да излезем и тя се съгласи. На другия ден след даскало излязохме и всичко си беше супер. На мен ми хареса по характер, а след това се като излязохме се харесахме като цяло. Няколко дни нали нито тя знаеше, че я харесвам, нито аз - че тя мен. След 3 дни по-късно(като преди това си излизахме пак) тя реши да ме повози на нейната количка и реши да отидем до Поморие(ние сме от Бургас). И тръгнахме, обаче тя в скайп си бе написала, че е объркана(имаше много проблеми между мен и брат ми, понеже той беше в Англия и мислели като се върнел да тръгва с това момиче) и аз я питах нали защо е объркана и тя "ми така" и аз викам "утре като излезем ще ми кажеш", и нали тръгнахме с колата и посредата на пътя я питах "та, защо си объркана" и тя няма да ти кажа. И аз викам "ми добре". И стигнахме нали в Поморие. Седнахме на едно кафе, приказвахме си и по едно време пак и викам "айде кажи ми защо си объркана". А аз като я питам си имам едно на ум, че се чуди между мен и брат ми кой да избере, защото с брат ми се познават от по-дълго време, а с мен само от седмица, но явно съм я впечатлил с нещо. И тръгна нали в кафето уж да ми обяснява и почна да ми дава примери с торти, че се чудела между 2 торти и не знаела коя да избере. И аз още повече ми светна, че може да е това, но исках тя да ми го каже.
И така мина си дена, не се разбрахме, аз се прибрах и и писах в скайп. И тя още първото изречение "сърдя ти са" и аз я питам защо. Тя вика наистина ли не разбра примера с тортите и аз викам "ми мисля, че го разбрах, но искам да го чуя от тебе" и така на същия ден, макар и по скайп разбрахме, че се харесваме. Излизахме си, докато брата беше в Англия и на няколко пъти казваше, че не трябва да става това, трябвало да е с брат ми. Обаче... аз се привързах много към нея, много ми хареса и почнах да се боря. И нали карахме се с брата, той се прибра, аз спрях да излизам с нея, обаче...(тука е дълга и широка, така че продължавам напред)
Случи се така, че ни се откри щастието с нея и тръгнахме.
Всичко беше много добре в началото, докато майка и не почна да прави проблеми. Постоянно я ядосваше за нещо, и имаше много дни, в които не и даваше да излиза, което не ми харесваше, понеже ми ставаше адски гадно.
Тя е много заангажирана... ходи на 3 урока, ще и правят операция, майка и и тя и идва в повече, понеже постоянно и мрънка, че не учела, макар и да е най-добрата ученичка в класа. Както и да е... всеки би се уморил от това родителите му да му натякват, че не учил, а в същото време учителите да те хвалят.
Мина 1 месец, докато не реши да ми каже, че иска да скъсаме.
Като прочетох това и направо ми се сви сърцето.
Нали мъчих се да я убедя да останем, но тя е взела конкретно решение. Каза ми, че имала чувства, но просто нямала време за връзка в момента, и не искала.
И не знам, хем се опитвам да я разбера, хем не мога. Много ми е тежко, аз не мога без нея.
Казвам си да не и пиша, но в същия момент и пиша.
Постоянно и гледам статусите във фейсбук и скайп.
Като излизаме, като сме заедно всичко си е много добре, но стане ли така да не можем да се видим минимум 2 дни и всичко увисва. Един път се опита да ме зареже, обаче успях да си я запазя, но този път не мога ;(
Не знам в момента има ли чувства, или съм и писнал вече. Като се опитам да и пиша, тя не отговаря. А като я видя, че е в скайп и не си пишем и просто се побърквам.
Каза ми, че съм я притискал след първия опит да ме остави. Но не мисля, че я притискам.
Според вас много ли искам... приех факта, че не можем да се виждаме често, но пък поне и казах на ден да ми звъни по 1 път най-малко за да ме чуе какво правя. Все аз се сещах... иначе преди всяка вечер си писахме смс-и като легнехме, а последните дни преди да ме зареже спря и да ми пише СМС. Това, ако е много...
До някъде я разбирам, наистина не и е лесно. Има си куп проблеми на главата, а за майка и не съм казал всичко. С нея няма ден, в който да не се карат.
В момента, не знам какво да правя, просто се побърквам от факта, че съм я изгубил и не знам след този път дали и чувства не са и заминали, макар, че преди това 2-3 дни някъде за последно като се видяхме и я видях, че си ги има чувствата, просто не можехме да се отделим, понеже времето естествено е ограничено от майка и. Отиваме на кафе в 7, а майка и казва да са прибере 9 без 20, а не се бяхме виждали сигурно седмица.
Да не забравя, също ми каза, че като знае, че сме заедно и като не можем да излизаме и и е било по-гадно, но не знам да и вярвам ли или не... :X
Споделете вашето мнение, и ако искате дайте съвети какво да правя. Дали с нея или някакво нещо да се разсейвам.
Благодаря на всеки прочел темата ми!
Та... и двамата сме на 18. Запознахме се чрез фейсбук. Аз и писах на една снимка и от там стана лафа. Тя взела, че ме харесала като характер и на 3-тия ден я питах дали иска да излезем и тя се съгласи. На другия ден след даскало излязохме и всичко си беше супер. На мен ми хареса по характер, а след това се като излязохме се харесахме като цяло. Няколко дни нали нито тя знаеше, че я харесвам, нито аз - че тя мен. След 3 дни по-късно(като преди това си излизахме пак) тя реши да ме повози на нейната количка и реши да отидем до Поморие(ние сме от Бургас). И тръгнахме, обаче тя в скайп си бе написала, че е объркана(имаше много проблеми между мен и брат ми, понеже той беше в Англия и мислели като се върнел да тръгва с това момиче) и аз я питах нали защо е объркана и тя "ми така" и аз викам "утре като излезем ще ми кажеш", и нали тръгнахме с колата и посредата на пътя я питах "та, защо си объркана" и тя няма да ти кажа. И аз викам "ми добре". И стигнахме нали в Поморие. Седнахме на едно кафе, приказвахме си и по едно време пак и викам "айде кажи ми защо си объркана". А аз като я питам си имам едно на ум, че се чуди между мен и брат ми кой да избере, защото с брат ми се познават от по-дълго време, а с мен само от седмица, но явно съм я впечатлил с нещо. И тръгна нали в кафето уж да ми обяснява и почна да ми дава примери с торти, че се чудела между 2 торти и не знаела коя да избере. И аз още повече ми светна, че може да е това, но исках тя да ми го каже.
И така мина си дена, не се разбрахме, аз се прибрах и и писах в скайп. И тя още първото изречение "сърдя ти са" и аз я питам защо. Тя вика наистина ли не разбра примера с тортите и аз викам "ми мисля, че го разбрах, но искам да го чуя от тебе" и така на същия ден, макар и по скайп разбрахме, че се харесваме. Излизахме си, докато брата беше в Англия и на няколко пъти казваше, че не трябва да става това, трябвало да е с брат ми. Обаче... аз се привързах много към нея, много ми хареса и почнах да се боря. И нали карахме се с брата, той се прибра, аз спрях да излизам с нея, обаче...(тука е дълга и широка, така че продължавам напред)
Случи се така, че ни се откри щастието с нея и тръгнахме.
Всичко беше много добре в началото, докато майка и не почна да прави проблеми. Постоянно я ядосваше за нещо, и имаше много дни, в които не и даваше да излиза, което не ми харесваше, понеже ми ставаше адски гадно.
Тя е много заангажирана... ходи на 3 урока, ще и правят операция, майка и и тя и идва в повече, понеже постоянно и мрънка, че не учела, макар и да е най-добрата ученичка в класа. Както и да е... всеки би се уморил от това родителите му да му натякват, че не учил, а в същото време учителите да те хвалят.
Мина 1 месец, докато не реши да ми каже, че иска да скъсаме.
Като прочетох това и направо ми се сви сърцето.
Нали мъчих се да я убедя да останем, но тя е взела конкретно решение. Каза ми, че имала чувства, но просто нямала време за връзка в момента, и не искала.
И не знам, хем се опитвам да я разбера, хем не мога. Много ми е тежко, аз не мога без нея.
Казвам си да не и пиша, но в същия момент и пиша.
Постоянно и гледам статусите във фейсбук и скайп.
Като излизаме, като сме заедно всичко си е много добре, но стане ли така да не можем да се видим минимум 2 дни и всичко увисва. Един път се опита да ме зареже, обаче успях да си я запазя, но този път не мога ;(
Не знам в момента има ли чувства, или съм и писнал вече. Като се опитам да и пиша, тя не отговаря. А като я видя, че е в скайп и не си пишем и просто се побърквам.
Каза ми, че съм я притискал след първия опит да ме остави. Но не мисля, че я притискам.
Според вас много ли искам... приех факта, че не можем да се виждаме често, но пък поне и казах на ден да ми звъни по 1 път най-малко за да ме чуе какво правя. Все аз се сещах... иначе преди всяка вечер си писахме смс-и като легнехме, а последните дни преди да ме зареже спря и да ми пише СМС. Това, ако е много...
До някъде я разбирам, наистина не и е лесно. Има си куп проблеми на главата, а за майка и не съм казал всичко. С нея няма ден, в който да не се карат.
В момента, не знам какво да правя, просто се побърквам от факта, че съм я изгубил и не знам след този път дали и чувства не са и заминали, макар, че преди това 2-3 дни някъде за последно като се видяхме и я видях, че си ги има чувствата, просто не можехме да се отделим, понеже времето естествено е ограничено от майка и. Отиваме на кафе в 7, а майка и казва да са прибере 9 без 20, а не се бяхме виждали сигурно седмица.
Да не забравя, също ми каза, че като знае, че сме заедно и като не можем да излизаме и и е било по-гадно, но не знам да и вярвам ли или не... :X
Споделете вашето мнение, и ако искате дайте съвети какво да правя. Дали с нея или някакво нещо да се разсейвам.
Благодаря на всеки прочел темата ми!