View Full Version : Страх от обвързване
Здравейте. По принцип чета форума без да се включвам (с малки изключения) просто защото това, което ме интересува вече е обсъждано и не е необходимо да се правят нови теми. :oops: Темата, по която пиша обаче не я открих и може би е времето да потърся съвет и аз. :)
Изпитвали ли сте някога страх от обвързване. Самия аз не съм сигурен дали правилно разбирам самото понятие, но понякога с приятели, родители, роднини и т.н. както си говорим нещо (без значение какво) имам едно ужасно чувство, все едно ще ме удушат, все едно с добрите си намерения ми поставят една примка на шията и ми я затъгят и започвам да страня от тях. За щастие тези моменти отминават бързо, но на ден се случват неколкократно и когато ги изпитам правя неща, от които после съжелявам (като да пренебрегвам приятелите си, държа се ужасно с тях, отблъсквам ги). Дали мога да преодолея това чувсто ?
Имало е в живота ми момичета, които са ме харесвали и аз съм ги харесвал, но когато се замисля дали да не направим една стъпка напред усещам отново това чувство. Ако не се преборя сега, когато съм все още тийнейджър (на 17 съм) после ще е твърде късно. Надявам се ще ми дадете мнението си.
SomethingWild
12-01-2010, 16:13
Ако не пробваш, как ще разбереш, че е нещо прекрасно? :)
TheNewReligion
12-01-2010, 16:50
Нямаш си и на идея колко добре те разбирам. И аз имах един такъв период, в който се чувствах задушена от хората, защото преди това бях дълго време сама. Винаги съм знаела как да се държа, ама в тоя период просто нямах желание да се държа добре, исках да съм си сама. И аз така отблъсквах хората, а после като видех, че не съм незаменима, съжалявах. Нямам си и на идея на какво се дължи, но и досега се улавям понякога, че отблъсквам хората, които искат да се сближат с мен, а най-тъпото е, че и аз искам, ама... От личен опит ти казам, че това гадно чувство може да преодолее, но при всеки по различен начин. Може да се дължи на собствените ти комплекси, може да не си попаднал на хора, които да те предразположат...Аз лично намерих хора като последните и така се оправих.
Просто когато почувстваш това чувство се сещай за тази тема и просто си кажи стоп не трябва да е така!! :) Живота е прекрасен,но той е само миг между две вечности! Изживей този миг!!! :)
Здравей..
Не съм много много по- голям от теб.И аз в живота ми съм имал много таскива подобни случки.Възпитаван съм много строго, научен съм на много неща..Беше ми трудно да кажа на наще че пуша или че си имам приятелка точно поради тия причини.Но в един момент, човек достига връхната си точка на пубертета..Иска да излиза, да ходи по гаджета, по купони , по дискотеки, да седи до късно навънка.. Изобщо да си живее живота и се получава един скандал с родителите.При мен и моите родители това премина с един спокоен разговор, който бях планувал да говоря, а ако не стане да се скараме.То друг варянт на практика няма.Има и нещо друго .. - Никога не съм се сбивал, никога не са ме прибирали от районно или пък нещо подобно.Дори трева не съм пробвал.Ето за това ми имаха доверие и сега всичко си е на мястото..Бога ми аз до преди известно време неможех да си помисля да доведа момиче вкъщи, само че нали се сещаш че на 20 години някак си няма кой как да те спре? :) .Сега вече пия , пуша, карам си колата, излизам където и колкото си поискам (майка ми само ми звъни да ме пита дали да ми оставя ядене, щото и е ясно че може и да не се прибирам), водя си момичета в нас.. абе изобщо всичко си е наред.Мисълта ми беше, че неможеш цял живот да живееш в страх от тия неща.Колкото до приятели - хората казват - приятелите преди всичко, само че аз ще ти кажа, че приятелите са до време.След време ще имаш нужда от човек до себе си и не бива да допускаш някой недоносник да ти се бърка в нещата.Просто бъди себе си, говори с родителите си , сподели им че имаш нужда от тия неща , колкото и да са строги или може би консервативни по тва отношение, щото мога да ти кажа примерно че баща ми е бил 20 години военен, а майка ми е с разбирания от 33-та година.Демек - оправия няма, но все пак от опит глава не боли.Аз опитах и всичко се оправи :) Успех приятелче :)
DeVilTerroR
12-01-2010, 18:16
Набори сме и донякъде това ми помага да разбера какво изпитваш. Аз също понякога си мисля, че всичко ще се обърка по някакъв начин или че ще бъда наранен, но ако си харесам момиче не ме интересува какво ще става ! Не мисля, че трябва по някакъв начин да се страхуваш от обвързване, защото има много положителни страни - не си самотен,знаеш че някой го е грижа за теб и т.н. !
indigo0lady
12-01-2010, 20:15
Да се бориш със страха? Трудна работа... Моето мнение - прави това, което ти идва отвътре - ако не искаш да си твърде близък с когото и да е, тогава недей. Да се насилваш обикновено води до обратен ефект... 8)
moneycomeme
12-01-2010, 20:40
Вярвам,че всички сме минали през това.Вярвам и че на 17 години това все още не се е првърнало точно в тази зловеща форма-страх от обвързване...Ще го преодолееш..от самосебе си ще дойде..;]Отдавай се на миговете,сега му е времето да не те е страх!
пробвай се !нищо няма да изгубиш само може да спечелиш а и просто трябва да спреш да мислиш за напред ..мисли за момента и че ти е хубаво с човека до теб..
Страх - не.
Непотребност - да
Страх - не.
Непотребност - да
Да, така като го описваш с "примката около шията", определено е непотребност от обвързване.
Това би било разочароващо за много жени, обаче в тоя живот не живееш заради другите. Щом ти е добре така, стой си такъв.
Или ще си намериш майстора, или ще се "обвържеш" с момиче твой тип, което също няма да има нужда от непрекъснати срещи, постоянно да си говорите и т.н.
Аз много се радвам, че превърнах моето огромно желание за обвързване в истинска непотребност, защото вече наистина ми е все тая.
Разбира се, винаги съм предпочитала мъжете, които нямат страх/непотребност от обвързване, защото ги намирам за по-развити, обаче за тяхно съжаление и/или мое щастие, напоследък нямам нужда да се вкопча в някое същество и задължително да градя връзки и отношения.
Така че, не се коси, ами изчакай да ти дойде такава потребност. Може и един ден да решиш, че някой друг човек много ти е притрябвал :)
Не искам да ви объркам още повече, но и аз самият, когато създавах темата не бях убеден дали да напиша и това, което сега съм решил да ви кажа.
Когато говорих за момичета, които и преди са ме харесвали не споменах, че сега има едно, в което аз съм влюбен. На този етап нищо няма да се получи, истината е че в мен настъпва един страх да се запозная с нея. Опознал съм я добре, тя е невероятна и не е превзета (т.е. надута) и може би би се получило нещо. Искам страшно много не само да се запозная с нея, но и да продължим още по-навътре (разбирате ме). Когато я видя изпитвам вълнение, което смятам е нещо съвсем нормално, но до сега никога не съм изпитвал чувството с "примката на шията" (може би защото не я познавам и не сме общували). И макар за нея този проблем да не се появява (за което се радвам), все повече и повече се отчуждавам, най-вече от родителите си и особено майка ми. По принцип баща си не го виждам изобщо, много рядко го чувам (дълга история), но майка ми е човека, при който изпитвам това чувство най-много и в мен настъпва голям обрат, който може и да се изумите, но започвам да изпитвам ненавист и омраза към нея. С някои от моите приятели се случва точно същото - аз съм често с тях и точно това ме кара да ги намразвам и да бягам. Те, за разлика от майка ми, разбират, че ги отбягвам по някаква причина и постоянно ме питат "За какво ни се сърдиш"; "Какво направихме пак" и т.н. като единственото, което им отговарям е "Нищо не е станало, просто не ми е кеф".
Ужасно е, не искам да се съсипя от сега, но в мен последните 2-3 месеца се роди едно ужасно чувство, че лежа в един затвор, заобиколен от няколко хора (в случая майка ми и приятелите ми), които ме "притискат" с добрите си намерения.
Преди време и при мен беше така, и все още на моменти е. И решението, което намерих за себе си е да се изолирам за известно време от почти всички. Кажа на приятелите си да ми дадат малко време, за да не се цупят излишно и просто си се отдавам на блаженна изолация. Не отговарям на тела, не излизам. Оставям се да си почина от всичко и всички и честно казано поне при мен има ефект. Минат ли седмица, две се чувствам пак като себе си и не изпитвам това натрапчиво чувство с примката около шията за което говориш xD
Страх - не.
Непотребност - да
Да, така като го описваш с "примката около шията", определено е непотребност от обвързване.
Това би било разочароващо за много жени, обаче в тоя живот не живееш заради другите. Щом ти е добре така, стой си такъв.
Или ще си намериш майстора, или ще се "обвържеш" с момиче твой тип, което също няма да има нужда от непрекъснати срещи, постоянно да си говорите и т.н.
Аз много се радвам, че превърнах моето огромно желание за обвързване в истинска непотребност, защото вече наистина ми е все тая.
Разбира се, винаги съм предпочитала мъжете, които нямат страх/непотребност от обвързване, защото ги намирам за по-развити, обаче за тяхно съжаление и/или мое щастие, напоследък нямам нужда да се вкопча в някое същество и задължително да градя връзки и отношения.
Така че, не се коси, ами изчакай да ти дойде такава потребност. Може и един ден да решиш, че някой друг човек много ти е притрябвал :)
Ако се намери някоя дет ми шибне тигана в мутрата... сигурно ще е тежко.
Аз разбирам нещата така. Доста мъже нарочно си намират една приятелка и седят с нея много време, просто защото нямат силата, смелостта и самоувереността да са с други. Имам познати, които биха си заменили приятелките за 1/4 от жените, които минават по улицата. Стоят с приятелките си, само защото нямат друг избор и ги е страх да не изгубят сигурността и сигурния секс. При жените мисля, че е подобно, в някои случаи.
Моята теория е, че по-добре да си имам секс приятелки, с които се виждам рядко и да се запознавам с нови момичета, с някои от които евентуално правя секс, отколкото да се задомя с някоя крава, която не мога да гледам и да си мисля, че ми е СИГУРНО, щото си имам 'гадже'.
Ако нещата станат, ще станат естествено и спонтанно, а не насила.
Мога да остана неразбран от някои, но тва е.
Прочетох коментарите ви и опитах да последвам някои от вашите съвети. Наистина е ужасно, това чувство е не само в любовта, то се проявява (както вече казах) и сред приятелите ми и в семейството ми ... до преди малко си пишех с 2 приятелки разни забавни неща и в същото време ситуацията с "примката на шията" се повтаря. Всеки ден по няколко пъти, дали съм с някой приятел, дали съм вкъщи всичко ми се преобръща. Имам чувството, че това ми се случва само с хората, с които споделям и на които разчитам за различни неща. Това смятам е така, понеже когато съм с приятели, с които просто говорим за различни простотии изобщо не усещам това чувство, а когато съм с приятел, с който правим нещо заедно, който знае какво и кого харесвам и т.н. чувството постоянно ме "алармира" през кратък период от време. Наистина не знам случвало ли ви се е това, но в тези моменти искам да ги отдалеча далеч от мен и да ме намразят ... трудно е да опиша това чувство, само някой, който го е усещал ще ме разбере за какво говоря. А в същото време харесвам и някого, за сега не сме споделяли много и не сме разчитали един на друг, за това и не изпитвам това чувство, но ме е страх - ами ако го направя и го усетя, какво ще се случи ... ? :( :(
BrokenInnocence
12-31-2010, 01:56
В пубертета си, при някои хора се проявява така. Ще ти мине... въпроса е дали ще ти мине преди или след приятелите ти да престанат да те питат "Защо ни се сърдиш?", а си кажат "Зарежи го тоя". Както казаха по- нагоре, никой не е незаменим, седни и се замисли над това. Сега се чувстваш така... сам трябва да решиш дали искаш някаква фаза от живота ти да се окаже фатална за приятелства, които си изградил и в един момент да се окажеш сам. Но пък, вярно е и, че насила хубост не става... сам трябва да прецениш.
Виж, майка ти едва ли може толкова лесно да ти бие шута, но само заради факта, че ти е майка можеш поне да проявиш достатъчно уважение да не изразяваш тази своя "омраза" към нея или каквото е там.