Здравейте! Сигурно ви е писнало да отговаряте на поредната безсмислена тема, но наистина съм доста объркана и търся съвет. Става въпрос за взаимотношенията между мен и един познат... Та значи познаваме се е от много време (общи приятели), но досега сме си били познатио, но от тази година учим в едно у-ще и всичко се обърка. От преди месец и половина някъде несъзнателно започнахме да се закачме, да си говорим, чат в скайп... Харесва ми да съм с него, смисъл да си се закачаме и общо взето всичко, което правим сега, но не знам какво изпитвам към него. Държи се мило и внимателно с мен, прави нещо заради които да му обърна внимание... Не знам дали искам да сме приятели или повече от това... На моменти си мисля, че искам да сме повече от приятели, но после си мисля, че е абсурдно... Иска ми се да си изясня като какъв го възприемам, за да не стане после така че той да ме харсева, а аз да го отрежа... :? Ще се радвам на съвети какво да правя...
Въпрос с отворен отговор ...Не знам ,но не чета мисли (особено твоите ,които както се вижда са доста объркани).Дали той те харесва или просто е мил и иска да сте приятели?!Дали те е страх от връзки(както в конкретния случай с него).
Седни и помисли над тея неща ...няма как да ти отговорим след като ти самата не си сигурна в чувствата си към това момче.
То аз самата не мога да си прочета мислите вече... Не смятам обаче, че иска да сме просто приятели, защото все за тези години щеше да завърже поне разговор с мен... До някава степен ме е страх да си призная дори на себе се, че вероятно го харесвам, защото преди време доста харесвах момче, но се оказа поредният ходещ заради бройката и не искам това да се случи пак... На някой да му с ее случвало подобно нещо? Прсото търся начин да разбера себе си, защото се оказа по- трудно от колкото си мисолех... :?
NeZaPoznat
12-02-2010, 12:53
То аз самата не мога да си прочета мислите вече... Не смятам обаче, че иска да сме просто приятели, защото все за тези години щеше да завърже поне разговор с мен... До някава степен ме е страх да си призная дори на себе се, че вероятно го харесвам, защото преди време доста харесвах момче, но се оказа поредният ходещ заради бройката и не искам това да се случи пак... На някой да му с ее случвало подобно нещо? Прсото търся начин да разбера себе си, защото се оказа по- трудно от колкото си мисолех... :?
Всеки човек среща боклуци през живота си ! Има ги и винаги ще ги има 8) И ако заради същия тоя боклук наричаш и другите боклуци без да си ги опознала - значи и ти си същия боклук :?
Питай го директно 8) Аз а и никое момче не би се обидило ако някое мимиче го/ме попита дали я харесвам и дали искам да съм с нея 8)
И го попитай очи в очи - не по скайп, по мейл , по тел. и по какъвто и да било друг начин 8)
Не ми е проблем да му кажа... Не мисля, че да му кажа по скайп, фб или тем подобни сайтове ще е удачно... Просто изобщо не съм наясно какво чувствам към него... Просто питам за съвет, ако някой е прижявал подобно нещо да сподели... Аз му имам доверие и не мисля, че е поредният боклук, но дали искам да съм му нещо повече от приятелка? В повечето теми питат обратното, но в случая искам да разбера себе си преди да правя каквото и да било... :?
DeVilTerroR
12-02-2010, 19:09
Седни и помисли какво точно чувстваш към него и какви искаш да сте и след това може да го попиташ.
^Да, само че по-скоро седни и почувствай.
Искаш ли реално да си с него
или просто мислиш, че ще е добре да бъдете заедно, защото е добър, сладък и т.н.? (примерно)
Това какво мислиш и чувстваш са различни неща.
Изясни се.
Лично според мен ако толкова го харесваше, щеше да си сигурна, че го желаеш. Не вярвам в глупостите "Не знам какво искам". О, много добре знаеш! Няма такова нещо. Ако искаш нещо, ти правиш всичко, за да го получиш и не се колебаеш дали искаш връзка или не. Ти очевидно се колебаеш за избора си, а тази несигурност вероятно е плод на това, че прекалено много мислиш, а не че чувствата ти се лъкатушат в най-различни посоки ;] Не е така. Ти си чувстваш едно и това е. Може би по-скоро създаваш проекции чрез мислите си (например че той не е за изпускане), които приписваш като свои чувства.
Не че не знаеш какво искаш. Знаеш, то е вътре в теб. Май по-скоро не искаш? А може и просто да не можеш да различиш реалното ти желание от самонавиваниците, прекаленото мислене и терзанията. ("Дали постъпвам правилно?", "Ама дали да не опитам?")
Почувствай как стоят нещата с този младеж. Срещайте се от време на време и се опитвай да почувстваш какви са ти намеренията към него, как го усещаш, искаш ли да си с него, как се чувстваш от мисълта да те докосва, да те целува, да прави секс с теб и т.н. Искаш ли това? Представяш ли си да си в неговите обятия и да се наслаждавате на любовта си, да целуваш устните му, искаш ли да е твоя принц? Желаеш ли го? Или обратно, просто искаш някой да те обича и за задоволиш някаква празнота в себе си? (т.е. настрояна си консуматорски) Защото ако е второто, това не е любов, миличка : )
Напълно вероятно е да не го харесваш, а просто да ти е много приятен; Съзнанието си прави шега с теб - например, виждаш, че е идеален, и се навиваш, че трябва да го задържиш. Но реално искаш ли го? Какви са плановете на сърцето ти? То трепери ли от любов, има ли физ. привличане, сексуална възбуда, еуфория при мисълта за тоя човек?
Надявам се схващаш какво искам да кажа...
Не вземай отношение към ситуацията. Ситуациите в живота ни не са нищо по-различно от някакви случки, които ние украсяваме с емоции и прекалено мислене, но си е наш проблем, ако всяко нещо приемаме навътре. Спри да мислиш той какъв е, ти каква си, дали е правилно, дали трябва да опиташ, дали си струва и т.н. и т.н., ами се фокусирай върху ЧУВСТВАТА СИ - "Искам ли го тоя човек сега, в този момент?", "Имам ли трепет да се обвържа?" и т.н. Не заемай отношение към отговорите си, например, ако си отговаряш "Не, не го искам", защото отношението е плод на разума, а той е различен от чувствата ;] Ти може да заемеш отношение, което да е в разрез с чувствата ти (тип "Как може да не го искам? Той е много добър")
Разумът може да ти казва, че младежът е точен, да не го изпускаш и т.н., обаче по-важно е какво казва сърцето.
Така че седни и абсолютно обективно си признай искаш ли младежа или не го искаш. Точно и конкретно. Загърби егото или суетата, и най-вече, не се стряскай ако откриеш, че си напълно заблудена, и че се самонавиваш. (ако се окаже точно това.)
Независимо какви са причините да се чудиш дали искаш връзка с него, фактът е един, и той е, че не желаеш връзка, а това е ужасно основателна причина да не започваш такава. Не започвай нещо колкото да има, "защото трябва", или "защото всичките ми приятелки имат". Говоря примерно. Това са лоши бариери, които сами си поставяме, и с които сами се задължаваме..
В крайна сметка става дума за чувства, а те, повярвай ми, са милион пъти по-добър съветник от разума, и говоря от личен опит ;] Не се фокусирай върху съвест и размишления, количествени и качествени оценки и т.н.. Чувствата не са нещо, което се мери в тип "Това не е стока за изпускане!".
От мен 3 точки:
1. Опитай се да бъдеш безпристрастна и честно си кажи какво искаш.
2. Лично според мен когато човек тръгва с колебания за нещо, по-скоро развоят е "НЕ"
3. Лично според мен когато харесваш някого, ти си решителен в желанието си; т.е. за мен ти просто се навиваш да опиташ с него, Бог знае поради каква причина, а не че наистина го искаш. Истинската любов е решителна, грабва възможността! Няма съмнения, чуденици, пресмятания и т.н ......
Въобще няма да ти пожелавам да си помислиш ;]
ПОЧУВСТВАЙ ГО.
sasha_90
12-03-2010, 19:11
Трябва да помислиш добре какво искаш.Вижда се,че ти е приятен и имаш симпатии,но дали искаш да прерасне в нещо повече?