Luscious_Heart
12-03-2010, 19:01
На 16 съм. Лято 2009 беше последната година с предишната ми компания. Те са 91 и 90 набор... И сега всички са в чужбина и в София. Аз бях единствената по-малка от тях (94 съм).
Тогава беше лесно. Нашите ме пускаха навсякъде с тях, защото познаваха 2-3 човека и бяха сигурни.
Но откакто останах без тази компания, се размотавах почти цяла година без никаква група от приятели (само поединично).
Спрях да ходя по дискотеки, защото не ми останаха хора. Сама да отида - сещате се - не става. Приятелите ми - или поне тези, които мога да нарека така - не ги пускат също...
Сегашната ми компания е от 94 и 93 хора... И тук е най-големият проблем - не мога да ги запозная с нашите, просто този вариант го изключвам!
Чувствам се като някво суперзадръстено лапе... Причината - големият ми първи братовчед загина преди година и оттогава всички треперят над мен. Знам, че ще прозвучи отвратително, но на нашите им пука ПРЕКАЛЕНО много за мен и понякога ми се иска да могат да забравят за опасностите.. и да не се интересуват дори къде съм. Хубаво е, че ме ценят, обаче това тяхното прекалява... Имам нужда да се забавлявам, а откакто нямам ПОСТОЯННА компания, никви събития и забавления няма на хоризонта. С много мъки увещавам родителите си да преспя дори у приятелка. На по 50 години са горе-долу, тъпата старческа консервативност си казва думата. :Х
И сега ми идва 16-тия рожден ден. Не само че отказаха да ми преотстъпят единия от апартаментите ни в града, ами и ще ми осигурят зала само до 10 - максимум 10.30 вечерта. А то така знаете, че е много тъпооо.... :Х
Задушавам се, свободолюбив човек съм, много даже. Чувствам се като задръстенячка. Депресирам се. Липсва ми онова забавление, от което всички тийнове се нуждаем. Толкова съжалявам, че си нямам по-голяма сестра или брат!
Кажете ми някакви помощни съвети, трикове как да се прикривам?! Наближават още партита... Засега единственият ми вариант е, ако ще скитосвам някъде много до късно, направо да казвам, че ще спя у някоя приятелка... Чувствам се виновна, че ще лъжа, но.. трябва.
Нова компания да си търся също не става. Това лято възнамерявах да стана част от една група 93-91 набор, обаче се оказаха пълни тревомани, простаци и идиоти, които най-много да ме провалят. :?
Моля ви, дайте ми съветиии!!! :/
Тогава беше лесно. Нашите ме пускаха навсякъде с тях, защото познаваха 2-3 човека и бяха сигурни.
Но откакто останах без тази компания, се размотавах почти цяла година без никаква група от приятели (само поединично).
Спрях да ходя по дискотеки, защото не ми останаха хора. Сама да отида - сещате се - не става. Приятелите ми - или поне тези, които мога да нарека така - не ги пускат също...
Сегашната ми компания е от 94 и 93 хора... И тук е най-големият проблем - не мога да ги запозная с нашите, просто този вариант го изключвам!
Чувствам се като някво суперзадръстено лапе... Причината - големият ми първи братовчед загина преди година и оттогава всички треперят над мен. Знам, че ще прозвучи отвратително, но на нашите им пука ПРЕКАЛЕНО много за мен и понякога ми се иска да могат да забравят за опасностите.. и да не се интересуват дори къде съм. Хубаво е, че ме ценят, обаче това тяхното прекалява... Имам нужда да се забавлявам, а откакто нямам ПОСТОЯННА компания, никви събития и забавления няма на хоризонта. С много мъки увещавам родителите си да преспя дори у приятелка. На по 50 години са горе-долу, тъпата старческа консервативност си казва думата. :Х
И сега ми идва 16-тия рожден ден. Не само че отказаха да ми преотстъпят единия от апартаментите ни в града, ами и ще ми осигурят зала само до 10 - максимум 10.30 вечерта. А то така знаете, че е много тъпооо.... :Х
Задушавам се, свободолюбив човек съм, много даже. Чувствам се като задръстенячка. Депресирам се. Липсва ми онова забавление, от което всички тийнове се нуждаем. Толкова съжалявам, че си нямам по-голяма сестра или брат!
Кажете ми някакви помощни съвети, трикове как да се прикривам?! Наближават още партита... Засега единственият ми вариант е, ако ще скитосвам някъде много до късно, направо да казвам, че ще спя у някоя приятелка... Чувствам се виновна, че ще лъжа, но.. трябва.
Нова компания да си търся също не става. Това лято възнамерявах да стана част от една група 93-91 набор, обаче се оказаха пълни тревомани, простаци и идиоти, които най-много да ме провалят. :?
Моля ви, дайте ми съветиии!!! :/