View Full Version : Връзка без любов
Имаме връзка от 1 месец и знаем,че не се обичаме,но сме заедно.Вчера той ми каза ''това е най-странната връзка,която някога съм имал'' и за мен е така,но не мога да преценя дали ми харесва или не.Харесвам го,но и точно,когато нещата са добре той изръсва някаква глупост(понеже не може да си подбира думите както трябва) и от там аз започвам да му се дразня ужасно много.Сравнително често се случва.Харесва ми,че връзката с него се базира на нещо толкова леко и безобидно...виждаме се 1-2 пъти в седмицата,но през останалото време ми е самотно и имам нужда от повече.Иска ми се страст и любов,а същевременно вече не вярвам в нея(след бившия ми...).Наистина е един вид интересно,но не мога да си го обясня.Знам,че ще мине много време преди да забравя бившия си и съм продължила толкова до колкото мога...Тъй като със сегашния си пишем повече по скайп(защото сме много заети за срещи) каквото и да ми пише думите просто минават покрай мен...не чувствам нищо,освен последния път,когато се видяхме(тогава усетих искри...някакви).Знам,че мога да го накарам да ме заобича...знам как,но не искам.Винаги го подценявам(пък и той честно казано не показва големи умствени умения при разговорите ни)...до няква степен ми е безразличен,но има моменти,когато ми се иска да съм с него.Дори не ми се къса с него...няма страст,няма кой знае какво желание...и така.На живо сякаш забравям всичкия този негативизъм и се държа много по-различно,но той усеща,когато има нещо.Доста странна връзка :-o На вас как ви се струва?Има ли някаква страна от която не съм погледнала нещата и която би ме накарала да повярвам повече в щастието с него,без да обръщам внимание на нещата,които ме дразнят?
Дори не го ревнувам(толкова)...знам,че има доста момичета около него,но сякаш и това ми минава просто ей така...Мен също доста често ме търсят момчета,които ме харесват,предлагат ми да излизаме,но излизам само с тези,които са ми близки приятели.
Уоу.. странно е това ;о Знаете, че не се обичате, а същевременно не искате да слагате край на това.. Изчакай, може пък да пламне нещо.. :)
Каква любов очакваш за един месец? Хаха...каква ли...ами дори минимална :)
Мисля,че знаеш,че отначало си личи дали връзката има някакво бъдеще или не.Вижда се дали има пламък...ако го има в началото,значи може да се разрасне...Но при нас сякаш го няма.
Имаме сходни харесвания за много неща...но това не е кой знае какъв критерии.Говорили сме на тая тема и виждам,че той е привързан към мен,но определено не може да се говори за любов.За него всичко е 'въпрос на време'...казва ми 'Ами ще дойде този момент,в който ще пламне нещо красиво,ще се привържем повече' и т.н. Сякаш е сигурен,че ще се случи и просто чака...А нещата не стават така.
Хайде да не говорим за любов,ами онова привличане,което те кара дори и само докато я/го гледаш да искаш да я/го целунеш.Да ти харесва мисълта за него...дори и да те възбужда-при мен не е точно така.Той е от хората,които винаги имат всичко,което искат-най известните,най-харесваните...с най-хубавите момичета,най-високия успех и т.н. Нахакан...не особено скромен-неща,които преди ми харесваха,че ги има...но той не знае как да ги използва.На външен вид ми харесва.
Може би се получава така,защото и 2та сме изпитали различни неща.Той не е изпитвал това,от което аз се нуждая и няма как да знае какво представлява.Не го обвинявам...Но ми се иска да съм с него-няка кой знае каква конкретна причина...Трябва да се промени това безразличие...безобичност... Как?
seeu2morow
12-04-2010, 15:47
според мен проблемът е, че ти не си съвсем готова за чувства,
а той е търпелив и ги чака сами да дойдат.. което според мен
няма да стане без твое участие.
явно връзката ви е скучна
малко разнообразие
изненадай го с нещо, ама нещо съвсем неочаквано за него
Да му направя изненадващ подарък?Ами всъщност онази среща,която беше най-жизнена и останах доста доволна беше,когато му подарих нещо.
Как да се освободя от предишната си връзка и да му дам шанс при тези обстоятелства?Мисля,че ако се бяхме срещнали преди бившия ми нямаше нещата да стоят така.
seeu2morow
12-04-2010, 16:11
Да му направя изненадващ подарък?
Как да се освободя от предишната си връзка и да му дам шанс при тези обстоятелства?
според мен не е нужно да е материален подарък..
покажи му по някакъв начин, че ти пука за него, кажи му нещо
романтично.. дори да е банално *** Но само ако наистина го мислиш,
иначе ще заблуждаваш и него и себе си
спри да сравняваш тази връзка с предишната,
не знам за теб, но при мен всички връзки са различни и в началото, когато ги сравнявам, все ми се струва, че нещо не е в ред..
мое мнение де, може пък да съм фатално тъпа и да говоря глупости
:-)
Ами станаха вече около 3 месеца...Там историята е много дълга и се опитвам да избягвам да говоря или да мисля за това,но то просто ми идва изведнъж в акъла...
Наскоро отвориха едно магазинче близо до нас със мъниста и се сетих да му направя гривна.Изведнъж ми хрумна и просто реших да му я направя.Видях се малко на зор...но я направих и когато му я дадох той много се зарадва.Стана ми приятно,че съм направила нещо хубаво за него и че му е харесало...После срещата продължи много добре...Но след 2-3 дена беше както преди.
Той знае за почти всичко,което ми пречи във връзката ни и...казах ви какво отговаря.
Да,определено пречи...неволно го правя.
Може би не ми стигат 3 месеца,но не искам да приключвам със сегашния.Става ми приятно,когато се сетя,че той е с мен...някакво уютно такова,но много рядко.Ужасно странно положение е това!Не го разбирам...
Ние с него нямаме време да се виждаме тъй като му предстоят матури и се разминаваме 5-6 дни в седмицата.
От последната ми връзка пораснах повече от колкото искам и...станах много по-черногледа.Суров човек съм вече и много малко неща ме трогват въпреки,че ако ми се стори,че той ми е сърдит ми се свива сърцето и ми става неприятно.
За това и много неща в него ми правят лошо впечатление...и ме дразнят.Когато си говорим и каже нещо лекомислено или нещо простовато.Той винаги се съгласява с мен и ми се извинява казва 'да права си...сгреших' -човек ще реши,че го прави,защото не му се занимава и донякъде може би е така,но аз имам чувството,че наистина го мисли.
Не искам да стане както преди и да ходя след него като луда от любов,а той да се прави на зает и никога да няма време за мен.За това се опитвам,когато почувствам,че искам да говоря с него или да съм по някакъв по-особен начин по-мила как да го кажа...подтискам това нещо.Не искам да се разочаровам отново...да му повярвам и накрая да осъзная,че той не ми обръща внимание.