SolemnityOfDeath
12-07-2010, 14:56
Тих е таванът
само прах
мете пода
задушливо гнетна
сред мелодия на страх
и сянка на разум мимолетна.
Тя стои.
Очите - взрени
сърце трепти
дланите обърнати
раменете увиснали, смирени
окъпани във мрак.
Мисли няма
само мръсен дим
а главата -
обърната към един комин
върти се към призрак
на спасителна измама.
"Аз не знам дали
нявга ще се върна
- шепнат устните любими. -
Съдбата е винаги безпътна
но чуй, през всичките години
на покой ти ще си там, незрима".
Словата могат
като свят огън да горят
лекуват мор и глад
но също и в призрак
на най-тежка скръб те трептят
особено при спомен млад.
Тя заплаква
както е плакала тогава
и прахта като криле
сякаш полита, но остава,
свети с мръсния си ореол
около голите нозе.
И тих, ужасно тих
остава таванът
от човешка мъка огласен.
Минали са толкова години
от войната
а все още гори молбата
да бъде споменът спасен.
http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs696.snc4/63615_180429068635620_100000055843651_638977_26459 10_n.jpg
само прах
мете пода
задушливо гнетна
сред мелодия на страх
и сянка на разум мимолетна.
Тя стои.
Очите - взрени
сърце трепти
дланите обърнати
раменете увиснали, смирени
окъпани във мрак.
Мисли няма
само мръсен дим
а главата -
обърната към един комин
върти се към призрак
на спасителна измама.
"Аз не знам дали
нявга ще се върна
- шепнат устните любими. -
Съдбата е винаги безпътна
но чуй, през всичките години
на покой ти ще си там, незрима".
Словата могат
като свят огън да горят
лекуват мор и глад
но също и в призрак
на най-тежка скръб те трептят
особено при спомен млад.
Тя заплаква
както е плакала тогава
и прахта като криле
сякаш полита, но остава,
свети с мръсния си ореол
около голите нозе.
И тих, ужасно тих
остава таванът
от човешка мъка огласен.
Минали са толкова години
от войната
а все още гори молбата
да бъде споменът спасен.
http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs696.snc4/63615_180429068635620_100000055843651_638977_26459 10_n.jpg