Тъжничкуууу

[sladykgryah97]

Здравейте! :oops:
Значи, на 13 съм. Не мога да кажа, че съм щастлива. Може би е от възрастта, но по някакъв път се чувствам супер зле. Не мисля, че имам истински приятели. Единственото, което ме радва е гаджето ми и най-близките роднини. Също съм тъжна по причината, че имам доста по-възрастни родители. Чичо ми (мъжът на сестрата на татко) е на повече от 70 години (колкото напимер бабите и дядовците на повечето мои познати). Единият ми браточед е на около 40! Ужасно много ги обичам, но това някак ме натъжава. Звучи доста глупаво. Знам, че човек не избира родителите и роднините си. Моля ви, окуражете ме по някакъв начин, че да не мисля за това! Благодаря предварително! :(

[zlatit0o]

И аз се чувствам по същия начин.. всеки ден от живота ми минава в разочарования.. но вече свикнах чесно да ти кажа и започнах да се занимавам само с това което ме радва (родителите и други роднини) .. Дори не излизам навън защото сякаш няма с кой ..

[SmilezZz]

А родителите ти на колко са,че това те
кара да се срамуваш от тях ? ...
Както и да е..От пуберитета е..Споко..
Но пък ако ти не правиш нищо за промяна
на настроението ти - то тогава никой нищо не
може да ти направи..
- Забавлявай се,учи,излизай с познати или
приятели..Живей си тези години,защото след
време ще ги търсиш доста..

[sladykgryah97]

Майка ми е на 54, а татко на 55. В никакъв случай не се срамувам от тях! Просто сякаш ме е стрх, че ще ги изгубя по-рано.

[SmilezZz]

Но ти не решаваш кога и кой да почине,
нали се сещаш..Дори и да бяха на по 35 години
например,можеше пак да ги загубиш..
- Смъртта не гледа млади и стари,образовани
и необразовани,бедни и богати..

[LipSy]

Ние не можем да те окуражим! Само ти можеш да окуражиш самата себе си чрез волята, която трябва да имаш! Ако я нямаш - губиш кураж и се отчайваш още повече! Айде стига толкова, главата горе и само напред, защото животът е пред теб!!! :) :) :)

[Paramour]

От пубертета е спокс.
п.п."Тъжничкуууу" втф о.О