sladykgryah97
12-08-2010, 18:08
Здравейте! :oops:
Значи, на 13 съм. Не мога да кажа, че съм щастлива. Може би е от възрастта, но по някакъв път се чувствам супер зле. Не мисля, че имам истински приятели. Единственото, което ме радва е гаджето ми и най-близките роднини. Също съм тъжна по причината, че имам доста по-възрастни родители. Чичо ми (мъжът на сестрата на татко) е на повече от 70 години (колкото напимер бабите и дядовците на повечето мои познати). Единият ми браточед е на около 40! Ужасно много ги обичам, но това някак ме натъжава. Звучи доста глупаво. Знам, че човек не избира родителите и роднините си. Моля ви, окуражете ме по някакъв начин, че да не мисля за това! Благодаря предварително! :(
Значи, на 13 съм. Не мога да кажа, че съм щастлива. Може би е от възрастта, но по някакъв път се чувствам супер зле. Не мисля, че имам истински приятели. Единственото, което ме радва е гаджето ми и най-близките роднини. Също съм тъжна по причината, че имам доста по-възрастни родители. Чичо ми (мъжът на сестрата на татко) е на повече от 70 години (колкото напимер бабите и дядовците на повечето мои познати). Единият ми браточед е на около 40! Ужасно много ги обичам, но това някак ме натъжава. Звучи доста глупаво. Знам, че човек не избира родителите и роднините си. Моля ви, окуражете ме по някакъв начин, че да не мисля за това! Благодаря предварително! :(