PDA

View Full Version : Неверие



SolemnityOfDeath
12-09-2010, 11:44
Учиха ме още
когато бях малък
от зародиш ме учиха
да поглъщам всичко
да го поемам като
най-святия топъл залък
да забравя за всичко
да забравя за Стиха.

Учиха ме, че
хората знаят
и хората чувстват.
Насилиха го в мозъка
дадоха форма -
вяра
надежда
да, и любов
и вярност
и сливане, мисля.
Казаха, че тук няма мъка.

Но Стиха е тук
за разлика от хората
след деня на дните -
верен,
по мастилото
на една машина се тъче.
Всяка дума е извивка
- любима моя муза -
и няма докато съм жив
словото й да умре.

И вътре живея
така, както не мога тук.
Когато се родих
казаха - умрял си
сега чакай
повторно просто да умреш.
И аз чаках
и с дъжда световен се смих
в опит да повярвам и живея.

Някак прехода мина
от сантиментален романтик
видях жлъч
видях предателства
видях и безсмислие
като пулс на живота.
И някъде там,
обръгнат във хомота
осъзнах, че нямам смисъл
въпреки човешките слова.

Нищо не значи любовта.
Безсмислена грее вярността.
Надеждата е зарита в гроб
вярата е лишена от зов.
И под целия този
сякаш отчайващ покров
разпервам ръце
на края на света.

Да, аз съм Копеле
без смисъл дори.
Но някак ще намеря
път,
за който да си струват
всичките помръкнали мечти.