Може ли който има рег да ми свали : http://download.http://www.teenproblem.net/school/314521/neprehodnite+poslaniya+na+omirovata+iliada/ ии ми трябва " Прекрасното и трагичното в образа на Хектор - 6, 22 песен" .. Благодаря предварително
http://download.pomagalo.com/314521/neprehodnite+poslaniya+na+omirovata+iliada/
Sisito941
12-10-2010, 17:42
Заповядай! :) :P
Непреходните послания на
Омировата „Илиада”
(литературноинтерпретатив о съчинение)
Епическата поема „Илиада” е произведение, будещо възхищение у хората векове наред. В творбата си Омир показва ценностите и живота на времето, описано в нея.
В поемата се разгръщат границите на доброто и лошото, хармонията и дисхармонията, войната и мира, спокойствието и гнева. Най – точно тези вечни проблеми са изобразени върху щита на Ахил. Мирът и спокойствието са показани в шеста песен, при срещата на Хектор с Андромаха, и в двадесет и четвърта песен, при окупването на тялото на Хектор. Войната е описана в останалите песни, като действия решени главно от боговете.
Гняв.Неспокойствие. Това са афектни състояния, характерни за всеки човек от всяко поколение, от всяка епоха. Гневът е главен двигател на основното действие в творбата.Първата песен не случайно е озаглавена „Чумата. Гневът”. Чумата, пратена от бог Аполон, е заради гнева му. Според жреца Калхас, Аполон е гневен, заради държанието на Агамемнон с Хриз, който е искал да си върне пленената от него дъщеря. Гневът на Ахил е породен от отнетата му от царят пленница Бризеида. Накърненото му достойнство и чувство за чест водят до избухването му и малко по-късно, в разгаръка на спора, до искането на Ахил да нападне Агамемнон.Никои не се противопоставя на царят. Единствено Ахил, помолен от Атина Палада да използва думи вместо оръжие, дръзва да каже това което всички мислят, но никой не смее да изрече: че се страхува да влезе в бой, а само властва. Гняв има и в двубоя между Ахил и Хектор.Те са готови на всичко, за да победят.
Като лют змей в планините, насипан със билки отровни...
също тъй Хектор стоеше с негаснеща злоба в душата.
Посегнато е на живота на Патрокъл.Ахил желае смъртта на човека усмелил се да убие най-добрия му приятел. Това е войната и гневът в тази част от поемата и после мирът идва, но чак след като Ахил вижда поваления Хектор.Тогава той вече се примирява.
Войната и мирът са неща, без които не може да съществува светът. Те са свързани и не могат да съществуват по отделно. Светът не може да е само във война или само в мир. След всяка война идва мир. Ако приемем, че гневът е „Илиада” е война , то тогава ще дойде примирението.Войната и мирът вървят заедно с гневът и спокойствието. Доказателство за това е щитът на Ахил. В центъра му са изобразени:
...земята ,небето, морето,
неуморимото слънце наред с пълноликия месец,
всички съзвездия, дето обкичват небето високо,
всички Плеяди, Хаиди, стрелеца могъщ Ориона
и се не къпе едничка в бездните на океана.
Това показва хармонията в природата – всичко си е на мястото, където трябва да бъде и където винаги е било. Хармонията е мирът между небесните тела и всичко, което в сегашния живот не е създадено от човека.
Битът на хората също е изобразен върху щита. Той е мирната част на света, която отново зависи от войната. Жътва, гроздобер, хоро са неща, които показват живот с приятни и неприятни събития. Но в случая неприятни са само, ако се вършат насила, под натиск:
Нива по щита представи със плдна и рохкава угар,
ширна и триж преорана, а много орачи из нея
карат ралата във впряга, насам и натам ги възвиват
Нещото, което може да превърне тази хармония в дисхармония, е кръговратът на живота, който от своя стран, е хармония, е изобразено върху щита като стадо, което пасе на поляна и изведнъж е напданато от лъвове. Спокойствието, душевният мир на създанията е нарушен от войната, от кръговрата на живота.
Като цяло поемата е за войната, но Омир не е имал за цел да предаде събитията в хронологичен и исторически вид, а по-скоро да опише живота по време на войната, да опише вечните ценностти и проблеми на живота. Затова в поемата не са показани само битки и спорове, а и спокойствие, добро и душевен мир. Именно тези добри черти от характера на човек са описани в шеста песен, когато Хектор се среща с Андромаха. Това е мирът, като цяло в поемата. Това е сбогуването на двамата герои. Андромаха е притеснена за съдбата на Хектор. Тя е загубила близките си и сега не иска да загуби и Хектор:
Хекторе, ти си ми всичко, и татко и майка почтена
Ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!
Хектор не иска да загуби достойнството си и иска най-доброто за сина си Астианакс, както всеки баща. Той пожелава да го надмине по сила и храброст. Андромаха знае, че Хектор ще умре, предчувства го, затова й е трудна раздялата с него. Това е още едно доказателство за доброто, за грижите, хармонията в творбата. Тези чувства са човешки и нормални.
Последното, но не по важност доказателство за мира в „Илиада”, е двадестет и четвърта песен, в която бащата на Хектор откупва тялото на сина си. Тук Ахил показва добрата си страна, без гняв, отмъстил вече с достойнство за Патрокъл. Приам прави всичко, както всеки баща, за да получи тялото.В края на поемата има спокойствие, което е присъщо за мирния живот. Спокойствие е обзело и най-силния герой – Ахил. С победата над Хектор, той изчиства чувството си за чест и достойнство.
Омировата „Илиада” представя вечние проблеми на хората, хармонията и дисхармонията в света, войната и мира. Без всички тези чувства и действие светът нямаше да е в сегашното си състояние. Непреходното от античната литература в днешно време е всяко чувство изпитано от героите в „Илиада”.
Камелия Цветанова Кръстева IХб клас,
ПГ „Найден Геров”
и това ако може http://download.pomagalo.com/327644/tragichnoto+v+obraza+na+hektor/?search=
Sisito941
12-10-2010, 18:39
Ще ти го постна,но има много грешки..пооправям го и след 2-3 минутки ще го пусна.. :) :) :P
Sisito941
12-10-2010, 18:48
Ето:
В поемата “Илиада”, състояща се от 24 песни, Омир разкрива важни страни от психологията на древните гърци като военните сцени заемат голяма част от епическото изображение на Троянската война, но има и сцени на мирния живот и бит, които покоряват с реализма си и рязко контрастират на ужасите на войната.Сред героите на поемата се открояват образите на Ахил и Хектор като две проявления на героичното начало,заложено в човека,носещи внушението за трагизъм и величие на силната личност,поставена на изпитание от сложноста на историческия момент.
Хектор е епически герой с трагична садба и неслучайно е ярък пример за Омировото определение ”висок идеал”.Поведението му е идеал за подражание.Военноплеменни вожд на Троя притезажа огромна физическа сила,прерастваща в духовна красота.За него над всичко стои достойнството и воинска чест,готовността за саможертвa и чувството за справедливост-все добродетели присъщи за обикновените хора.Трагичното в образа на Хектор е това ,че изпълнява патриотичния си дълг въпреки съзнанието за обреченост.Хектор е най-ярката опора на троянци през силните дни които преживяват.
Хектор няма божествен произход и оттук произтича и трагичната му обреченост. Той е син на троянския цар Приам и на Хекуба. Хармоничното съчетаване на физическа и нравствена красота при Хектор го превръщат в идеал за човек и воин. Той е млад, силен, горд, с изострено чувство за дълг и чест, непозволяващо превес на личните интереси над колективните, и това го прави достоен водач на троянските воини.
В шеста песен на поемата образът на Хектор е обогатен и предаден психологически вярно и с дълбок драматизъм чрез отношението му към любимата жена и син.Драмата на Хектор е в мъчителното раздвоение межд любов и дълг, защото той е нежен и любящ съпруг и баща, но дългът пред троянците е над всичко.Хектор е измъчван от мисълта,че семейството съществува само чрез отечеството,неговата тревога за участта на жена му и сина му е безкрайна.Тази мисъл е дори по тежка от мисълта за собствената му смърт.Себеотрицанието и нравствента сила на троянския вожд се показва чрез неговото чувство за чест и дълг,които го карат да пренебрегне личната безопасност за благото на народа.чувството на обреченост приижда в него след като осъзнава грешката си,че е повел троянския народ към сигурна гибел.Това чувство е по-силно от любовта му към живота.
Сцената на прощаването между Хектор и Андромаха е разтърсваща с изявата на човешка драма и пластична в уловените жестове на взаимна обич.Андромаха предчувства близката гибел, съзнава предрешената съдба на своя любим Хектор и има своето право да го възпре, въпреки че той изпълнява патриотичния си дълг.При срещата на Хектор със сина си,той изпитва силно чувство на бащина любов.Обичта и привързаноста на бащтата към сина се показва,когато той сваля шлема си ,за да се превърне от воин в баща.В очите на сина си Хектор вижда бъдещия престолонаследник на Троя.Тази сцена става общонароден символ.човечността и дълбокото обаяние на неговото мъжество и нежно сърце се проявяват в пълната си сила.Молитвата изпратена от Хектор към боговете е за благото бъдеще на сина му.Болката за съдбата на Андромаха го измъчва ,но го е срам да стои далеч от битка,свикнал е да бъде храбър и да тачи славата на баща си.Обичта на Андромаха към Хектор също е много силна,за нея той е всичко-баща, майка,брат и стопанин.Тя обича Хектор защото чрез него става личност.
Появата на Ахил преобразява юначния Хектор, В него нахлува предчувствие за поражение и смърт.С помоща на Атина Палада двубоят е предрешен с удивителна жестокост.Погубен от предателството на боговете,той става истински трагичен образ в очите на читателя,придизвикващ дълбоко състрадание.Предаденият подканва Ахил за клетва,която гласи:победителя да не опозорява трупа на победения.Хектор не знае за заговора на боговете срещу него,че мъртъв труп и победен борец ще бъде той.Миг преди смъртта си Хектор живее с мисълта за благополучен край .В своя последен безнадежден устрем троянския вожд пада поразен.Нравствения победител е Хектор,мислите,думите,умът му го издигат над варварството.