Как се влюбих до уши. Моля ви дайте ми съвет!

[1996viki]

Здравейте на всички. :) Да го кажем направо ... Влюбих се. Влюбих се до уши в супер неподходящ човек. Не съм много сигурна как да започна, но ето как всичко започна... Влизам аз един ден във Фейсбук и гледам някой ми постнал нещо на стената. Гледам го аз и си викам "Бе тоя беше един доста задръстен от даскало... що по дяволите ми поства на стената!?!?" Седя и си го мисля тва при което решавам да звънна на приятелка и да й кажа. Викам й нали така и така писал ми е тоя, кво да правя. Тя ми каза да му пиша и да го питам, нали не го познавам, няма какво да губя. И аз събрах смелост и му писах. Викам нали здрасти, и той взе че ми отговори. Седя си аз и се чудя как да го питам.. Накрая му го написах направо: питах го защо ми е постнал това на стената. Той ми отговори: "ами не знам, на шега... мисля че си много хубава" и аз седя пред компютъра като гръмната. Пък аз тогава си мислех, че е доста задръстен... И така запознахме да си пишем и неусетно дойде лятото... Понеже живея в чужбина, се прибрах в България чак лятото. Седя си аз една вечер, беше към 1-2 часа през ноща, понеже нещо не можах да заспя. И че седя си аз и по едно време, айде да го наречем А, ми пише. Пък той преди тва беше пушил един джойнт, и беше така в интересно настроение... :D Почнахме да си пишем и по едно време гледам станало 4 часа. Идва тате и почна да ми обяснява, че не съм добре, щом седя до толкова късно. Като свърши с конското излезе, и ние продължихме да си пишем. Колко часа беше като си легнах не помня. На другата вечер, пак ми писа. Тоя път обаче беше 8 часа. :D Писахме си до към 3-4 часа. И тва се случваше в продължение на 2-3 седмици. Разказа ми за живота си, аз също, абе за каквото се сетиме, обаче не можехме да се наприказваме. Обаче края на 1-вата седмица аз осъзнах, че започвам да го харесвам. И сега? Мислех толкова време да му кажа ли, и взех че му казах. Той като почна да ме пита що го харесвам, какво му е за харесване и т.н., а аз през тва време се опитвам да го убедя, че не е така. И накрая като приключихме "спора" го питах дали има някакъв шанс. (Аз съм на 15, той на 18.) Каза ми, че определено мисли, че съм красива, при което аз взех лаптопа и си го забих в лицето, понеже не можех да повярвам. :D До тоя момент момче не ми беше казвало, че съм красива, ами само че съм "секси" или нещо от тоя род. Обаче после "щастливото балонче" се спука и ми каза, че няма начин да сме заедно, понеже аз съм по-малка, и могат да го вкарат в затвора. Е в тоя момент имах чувството, че умирам. Казах му че трябва да тръгвам, и си легнах. Не знам дали някога съм плакала повече от тоя ден. Беше ми супер гадно, исках да убия някой. Аз обаче се бях влюбила, колкото и странно да звучи, и не знаех какво да правя. Той всеки ден ми пишеше, говорихме си, обаче не беше същото. И така мина лятото, заминах си от България и дойде време за училище. Разказах на приятелката за лятото, тя много се зарадва, понеже и на нея и се беше случило нещо подобно, но с по-добър край. Но, да не се отдалечавам от темата. Тя ме попита какво ще направя ако го видя. Божеее, ами сега !? Аз изобщо не се бях замисляла за тоя момент, като че ли някой го беше извадил от главата ми. След дълго мислене дойде първия учебен ден. В продължение на околко седмица аз го виждах, но ме беше срам да му кажа здрасти. За това реших да му пиша и да го питам какво да правя ако го видя. Писах му пак във Фейсбук и той каза "Ела, кажи здрасти и аз ше те гушна." Аз естествено се изчервих, като го прочетох, ама му казах едно небрежно "добре" и започнах да си мисля за момента, в който ще го видя. И така, след доста дълго чакане от няколко дена, дойде момента в който го видях за пръв път след като му казах, че го харесвам. Накратко казано: беше Четвъртък, и аз и няколко приятелки излязохме на обяд, пред магазинчето до училище, където всички се събират. Вървим си ние, и тъкмо да завием, за да влезем вътре, го виждам. Да, него, седи с приятелите си. Аз моментално се обърнах и тръгнах малко по нататък, където той не можеше да ме види. Божее, като се сетя, не знам как съм издържала... :D Седнахме и познахме да си говирим. По едно време го гледам как става, и тръгва. Първото нещо което си помислих беше "Крий се !!!". Обаче аз се вцепених и си останах там. Тогава той мина пред мене, и както си вървеше се обърна и ме видя. При което извика името ми и дойде с отворени ръце. Гушна ме, и после каза нещо, което не помня, защото бях заета да го гледам. След като се "изказа" ме целуна по бузата и тръгна. Аз почервенях, стана ми лошо, и имах чувството, че ще припадна. Всички се насъбраха около мен да ме питат добре ли съм. Аз обаче седях и не чувах никой; просто исках да запомня най-хубавия момент в живота си. След тоя ден, се засичахме много пъти в училище, аз винаги почервенявах и имах т.н. "пеперудки в коремчето". Господи, не можех да спра да мисля за него. Но, всяко нещо си има край. Дойде един период, в който спряхме да си пишем, рядко се засичахме в училище, а аз не спирах да си мисля за него. И така стигаме до миналата седмица, в която аз му писах. Трябваше да говоря с него, исках да знам дали изпитва нещо. Писах му. Но отговора който той даде, не беше този който исках. Каза, че съм прекалено малка и няма никакъв шанс. Не му отговорих. Седнах и се разплаках. Това трябва да е бил най-ужасния момент в целия ми живот. Но стана и по-зле. Спря да ми казва здрасти, или да ме забелязва, ако изобщо се засечем. И така, аз си останах влюбена в момче на което дори не му пука.

Разказах ви това, защото искам съвет. Не знам какво да правя. И не знам към кой да се обърна. Знам, че е доста дълъг, но ако го прочетете и ми дадете съвет, ще ви бъда много благодарна.

Благодаря ви, предварително.

[MiglenaMitkova]

Ако направиш книга с тази история бих я чела хиляди пъти! (не се базикам) Историята ти е наистина много сладка,с изключение на моментите,в който си плакала..Според мен всичко е било ok докато не си го питала дали имаш шанс...може би трябваше да изчакаш всичко да си дойде на мястото.Не знам какав съвет да ти дам,защото не съм го изживяла,но наистина ти е било гадно :( Може би ако пак му пишеш или нещо такова може да се подобрят нещата :)
Пожелавам ти огромен късмет,наистина,но не плачи повече за него...с плакане нищо няма да се промени,най-много да те заболи главата.
P.S. дано се оправят нещата~ <3

[1996viki]

Ако направиш книга с тази история бих я чела хиляди пъти! (не се базикам) Историята ти е наистина много сладка,с изключение на моментите,в който си плакала..Според мен всичко е било ok докато не си го питала дали имаш шанс...може би трябваше да изчакаш всичко да си дойде на мястото.Не знам какав съвет да ти дам,защото не съм го изживяла,но наистина ти е било гадно :( Може би ако пак му пишеш или нещо такова може да се подобрят нещата :)
Пожелавам ти огромен късмет,наистина,но не плачи повече за него...с плакане нищо няма да се промени,най-много да те заболи главата.
P.S. дано се оправят нещата~ <3

Благодаря! Смятам, че направих грешка, че му казах, но всички ми казват, че така е по-добре ... не знам и аз ... Наистина благодаря. <3<3

[SladkaZagadka]

Много нежна история ..

Наистина не е трябвало да го питаш, поне не така директно . Освен чат имаше ли нещо друго, микрофон, камера? Може би ти си харесала един образ, човекът, за когото знаеш нещата и той знае твоите, но от разстояние ... Но за жалост не всичко е такова ..

[1996viki]

Благодаря. :)

Ами да, сега осъзнавам, че направих грешка... Но е късно. :(
Ми не, само си чатихме.
Предполагам, че е така, но работата е там, че не мога да спра да го харесвам и не знам какво да правя ...

[momichetobe]

Много хубава история. Ставаш за писателка :) . Аз имах случай, че което харесвах първо не искаше да имаме нещо повече от приятелство, защото имал момиче, но с течение на времето, когато тя го остави той взе, че реши да ме хареса и да ми се моли, но аз трърдо НЕ и това е .... тези момчета незнаят какво искат, а не знаят че момичетата са раними. По темата започни да му пишеш в скайп ако още искаш наистина ... Или ако не те е срам поговори с училище с него :) . На живо може и да ти улекне ако му кажеш всичко право в очите може и да си промени мнението.

[1996viki]

Хехе, благодаряя <3 Ами то и при мен е имало подобен случай, но там е работата, че аз само него харесвам, и е супер прецакано... Но ще взема да пробвам да си поговорим. Много благодаря за съвета :) <3

[FuckedUp]

........Обаче после "щастливото балонче" се спука и ми каза, че няма начин да сме заедно, понеже аз съм по-малка, и могат да го вкарат в затвора.

До тука спрях да чета, защото просто нямам думи. Тоя тип е адски задръстен.. :lol:

[Butterfly17]

В момента и аз съм в подобна ситуациа с момчето което излизах и си чатихме като вас до 3 4 часа . Сега се едно не съществувам много рядко ме поздравява само ако съм пред него и няма къде да избяга,а пък като ми се усмихва се едно съм го карала и да ти каажа мисля, че ако много искаш да си с него отиди и му кажи или прави така че да се засичате по често чесно да ти кажа и аз нз къв съвет да ти дам.
Успех !

[1996viki]

Бе то задръстен е меко казано, ама айде ... :D

Точно така е при мене... Ако наистина харесваш някой няма да има значение кой на колко години е, ама явно за него има.. Благодаря много де <3

[DebbieLoveBieber]

Светът е пълен с момчета.. няма смисъл да си хабиш сълзите и да мислиш само за него. Живота е пред теб. :-)

[1996viki]

Права си, но като се влюбиш ... нищо друго няма значение... Благодаря все пак :) :-)

[DebbieLoveBieber]

Права си, но като се влюбиш ... нищо друго няма значение... Благодаря все пак :) :-)

И аз бях влюбена в едно момче.. постоянно мислех за него. Той ме харесваше, но нямаше как да сме заедно. И ние спряхме да контактуваме с времето.После го забравих и сега ми е много по - добре без него, защото се научих да не мисля за него постоянно. Повярваи.. времето лекува :) :grin:

[1996viki]

Сигурна съм, но аз по принцип не съм от най-търпеливите... :D Но благодаря все пак :)

[adiichka]

Ами да ти кажа честно ии аз съм така .. даже и по зле може да е .. мойта история е такава ; .. Един ден той (момчето в което и до днес съм влюбена ) ми праща приятелство във facebook и аз го попитах ''Познаваме ли се '' .. и той ми отговаря '' не '' .. от там ми казва че познава един мой приятел и аз му пиша ''ок'' като мисля че вече сме приключили .. но той ме пита от къде съмм а-у и от там ми каза че съм голяма сладуранаа (аз като му разгледах снимките направоо си се влюбих :? ) и ми иска скайпа аз му го дадох и започна вече зарибяването .. след месец-два се заобичахме. След няколко дни му поглждам стената във facebook и гледам някакви мърли му писали '' обичам те '', '' ти си ми всичко '' .. иии след това рев,рев,рев и реших да го попитам .. той ми каза че няма чувства към тях а към мен ... повярвах му нямаше какво да направя просто ;x .. по-натам решихме да си оговорим среща да се видим. Оговорихме си я но мене ме е срам да се видим .. защото незнам как ще реагирам :booooomb: . Все отменям по някакви безкрайно тъпи причини. След още един месец си пишем пишем за най-различни неща .. ии не помня за какво се скарахме .. и гледам във facebook се е обвързал за няква .. направо ми беше найй-гадния ден в живота. Толкова много ревах че незнам как да го опиша,защото се бях влюбила и то мнооогооо :X .. от този ден нататък всичко ми беше безразлично .. След ден-два ми пише '' до толкова се влюбих в теб , че си изгубих акъла..и немога да издържам да сме скарани '' аз от там се правя на надута и му викам '' ами ти сигурно ии във тази с която се беше обвързал си влюбен :-x '' а той ми се моли и ме убеждава че не е така ии че само мен обича .. Аз бях супер радостната,макар че знаех че не е така .. ( аз съм на 15 той на 17 ) .. не е девствен нито пък аз .. и мисля че доста си пасваме обаче ме е срам да се видим :-x . Ако можеш и ти да ми дадеш съвет ще е добре <3

Сега за теб ... мии мисля че това което си изпитала ии все още изпитваш го знам перфектно ... тъкаче според мене изчакай малко .. да видиш дали нещо той ще ти каже,дали ще ти намекне и т.н. , и най-важното недей да ревеш макар че аз правя същата грешка :( . Просто сичко ще си дойде на мястото-вярвай ми { { } }

[1996viki]

Ох не знам какво да ти кажа ... Най - неприятното е зарибяването ... щото от начало нали не ти прави голямо впечатление, ама като почнете да си пишете и то всичко само си идва и става толкова объркано че думи нямам ... Но според мен, той е "тръгнал" с това момиче, за да те накара да ревнуваш ... Понеже при момчетата има една такава тенденция, да карат момичетат да се побъркват от завист, ревност, гняв, каквото се сетиш. Но ако трябва да съм честна, има и вероятност той да те разиграва, и просто да иска да правите "нещо" и да те зареже ... Но от твойта история, изглежда така, че наистина те обича, и ако прецениш можеш да му се довериш. :) Обаче поговори с него. Няма какво да губиш. "Ако някой ти каже, че никога не е правил грешки, това значи че не е пробвал нищо ново."
Аз говорих с него, не стана работата, но поне знам че сме наясно ... Сега още съм влюбена, но няма какво да се прави ... Това е живота, колкото и да е труден, но нали знаеш, живота е труден само за хората с мечти. :) :-)

[futbolita]

Като ви слушам и двете направо оставам в шок...Значи преди време имах 1 в 1 същата история с изкл.на някои подробности примерно не е имало прегрътки и целуфки.Той беше МНОГО надут и много се влияеше от приятелите си...Нека да го кръстим Н*** Сигурна бях че ме харесва той постоянно го показваше не отлепваше очи от мен но не направи нищо,аз поех първата крачка а той ме отряза но не щото съм му малка (бяхме на едни години) а щото не съм била негов тип...Понеже с него вечно спорехме за ЦСКА И ЛЕВСКИ той като спрях да му обръщам внимание почна да си пише по скайпа некви неща за моя отбор само и само д а ме провокира ... Признавам си бях много влюбена но той нищо не направи и си испусна шанса ... Аз срещнах друг с който вече живея от половин година,а той сигурно още си е същия надуФко мислещ се за велик...Та го забравих с времето,мисля че и вие трябва д анаправите това :)
Иначе поне ми напраи услуга и ме научи че винаги тряя да имаш търпение и д а чакаш той да разкрие нещо иначе рискуваш да го уплашиш.Ако не намери сили да си признае както стана с мен ЯВНО Е ЕДИН СТРАХЛИВЕЦ и не е за теб! Успех {}