SladkaZagadka
12-13-2010, 20:48
Изпълних повечето от нещата, за които съм искала .
Сега живея в къща, не в апартамент ; имам собствен ОГРОМЕН гардероб, какъвто преди имахме 4 човека у дома . Имам домашен любимец, истинска приятелка, а зад гърба си - хиляди използвачки .
Но всеки, който е идвал у нас е казвал "Олее колко голям гардерооб" или "Ихааа имаш толкова много неща!" . И тогава започвам да се чувствам гадно и виновна . Но защо виновна? Истина е, че не ми липсва нищо и живея чудесно, но не всичко е така . Въпреки всичко , което имам, съм нещастна . Родителите ми нямат време за мен, а като имат го пропиляват . Откакто се помня винаги са ми крещяли, никога не съм се отпускала . Най-голямата ми беля е да бутна чаша с мляко без да искам ... В училище ме удрят и обиждат, винаги плача у дома . Винаги съм била мълчаливата и добрата, родителите на другите деца ме дават за пример, изкарвам винаги добри оценки, а моите родители ме смятат за "най-неблагодарното дете" . И защо? Като попитам майка ми , отговорът е : "Ами като ме помолиш да отида някъде аз ти ходя по дупето за всичко, а ти нищо не правиш!" . Винаги я прегръщам, целувам, а от другата страна ми отвръщат с леден поглед . А "всичкото", което съм я молила да ми вземе са учебни помагала . Наистина ли съм неблагодарна? Превърнала съм се в жив робот , в живота ми няма тръпка, но пък ако има ме е страх . Не съм способна на рискове, уважавам родителите ми, а като гледам как се държат другите с техните родители просто ме смайват думите на моите ... Животът ми е изпълнен с трудности, уча до 3 през нощта , но постигам целта си , не преписвам рано сутрин на следващия ден, всичко постигам с доста труд и усилия и старание .
Защо става така?
Сега живея в къща, не в апартамент ; имам собствен ОГРОМЕН гардероб, какъвто преди имахме 4 човека у дома . Имам домашен любимец, истинска приятелка, а зад гърба си - хиляди използвачки .
Но всеки, който е идвал у нас е казвал "Олее колко голям гардерооб" или "Ихааа имаш толкова много неща!" . И тогава започвам да се чувствам гадно и виновна . Но защо виновна? Истина е, че не ми липсва нищо и живея чудесно, но не всичко е така . Въпреки всичко , което имам, съм нещастна . Родителите ми нямат време за мен, а като имат го пропиляват . Откакто се помня винаги са ми крещяли, никога не съм се отпускала . Най-голямата ми беля е да бутна чаша с мляко без да искам ... В училище ме удрят и обиждат, винаги плача у дома . Винаги съм била мълчаливата и добрата, родителите на другите деца ме дават за пример, изкарвам винаги добри оценки, а моите родители ме смятат за "най-неблагодарното дете" . И защо? Като попитам майка ми , отговорът е : "Ами като ме помолиш да отида някъде аз ти ходя по дупето за всичко, а ти нищо не правиш!" . Винаги я прегръщам, целувам, а от другата страна ми отвръщат с леден поглед . А "всичкото", което съм я молила да ми вземе са учебни помагала . Наистина ли съм неблагодарна? Превърнала съм се в жив робот , в живота ми няма тръпка, но пък ако има ме е страх . Не съм способна на рискове, уважавам родителите ми, а като гледам как се държат другите с техните родители просто ме смайват думите на моите ... Животът ми е изпълнен с трудности, уча до 3 през нощта , но постигам целта си , не преписвам рано сутрин на следващия ден, всичко постигам с доста труд и усилия и старание .
Защо става така?