PDA

View Full Version : Какво е това чувство?



SladkaZagadka
12-13-2010, 21:48
Изпълних повечето от нещата, за които съм искала .
Сега живея в къща, не в апартамент ; имам собствен ОГРОМЕН гардероб, какъвто преди имахме 4 човека у дома . Имам домашен любимец, истинска приятелка, а зад гърба си - хиляди използвачки .
Но всеки, който е идвал у нас е казвал "Олее колко голям гардерооб" или "Ихааа имаш толкова много неща!" . И тогава започвам да се чувствам гадно и виновна . Но защо виновна? Истина е, че не ми липсва нищо и живея чудесно, но не всичко е така . Въпреки всичко , което имам, съм нещастна . Родителите ми нямат време за мен, а като имат го пропиляват . Откакто се помня винаги са ми крещяли, никога не съм се отпускала . Най-голямата ми беля е да бутна чаша с мляко без да искам ... В училище ме удрят и обиждат, винаги плача у дома . Винаги съм била мълчаливата и добрата, родителите на другите деца ме дават за пример, изкарвам винаги добри оценки, а моите родители ме смятат за "най-неблагодарното дете" . И защо? Като попитам майка ми , отговорът е : "Ами като ме помолиш да отида някъде аз ти ходя по дупето за всичко, а ти нищо не правиш!" . Винаги я прегръщам, целувам, а от другата страна ми отвръщат с леден поглед . А "всичкото", което съм я молила да ми вземе са учебни помагала . Наистина ли съм неблагодарна? Превърнала съм се в жив робот , в живота ми няма тръпка, но пък ако има ме е страх . Не съм способна на рискове, уважавам родителите ми, а като гледам как се държат другите с техните родители просто ме смайват думите на моите ... Животът ми е изпълнен с трудности, уча до 3 през нощта , но постигам целта си , не преписвам рано сутрин на следващия ден, всичко постигам с доста труд и усилия и старание .
Защо става така?

radeberger
12-14-2010, 06:09
Освен, че си пишеш домашните нещо помагаш ли вкъщи?

SmilezZz
12-14-2010, 08:46
А направила ли си нещо преди,което да е наранило
родителите ти и сега да ти нямат чак толкова голямо доверие ??
- Помагай на родителите си,те са правили всичко възможно,
за да се чувстваш ти самата добре..
- А относно агресията в училище,недей да си мълчиш..
Кажи това на директора,зам.-директора или класната..Така,като
им мълчиш - те ще продължат да те малтретират..

SladkaZagadka
12-14-2010, 17:58
radeberger Разбира се, че да .
SmilezZz Не , не съм . А за агресията - казах на когото трябва, писах й в една друга тема - това е тълпа богаташчета, които имат имения и се държат ужасно невъзпитано, не понасят да губят, да речем на мач, и първия срещнат го пребиват .

LipSy
12-14-2010, 18:47
Направо не мога да повярвам за отношението на родителите ти към теб. Такова дете като теб си е направо мечта, а явно вашите не го осъзнават и най-вече майка ти! Тя не те заслужава, тя не може да разбере колко ценна си й! Гледам и не мога да повярвам на очите си. Не трябва да имаш никакво чувство за вина, ама никакво, а напротив. Майка ти и баща ти трябва да имат чувство за вина. Трябва малко да се промениш. Малко към лошата страна. Не трябва да ти пука, не трябва да се чувстваш виновна! Трябва да погледнеш живота в очите и да вдигнеш главата горе. Не се отказвай от нищо, дори и от надеждата!!!

SladkaZagadka
12-14-2010, 20:02
LipSy, много ти благодаря . Понякога като гледам какво правят съучениците ми в училище и как се държат един с друг се сещам за животинските филми - държанието е същото като в джунглата . Но просто от малка съм свикнала да постигам нещата с много, много труд и най-важното - упорство . Но тук не мога да разбера КЪДЕ бъркам? Родителите на съучениците ми отвръщат на децата си с нежност, купуват им неща като получат добра оценка . Аз не искам и това ... като получа поредната добра оценка, при която предишната нощ съм спала 3 часа някъде получавам само едно "Ок, хайде чао" . Чувството за вина, пък, идва оттам, че може би приятелите ми искат да имат нещо подобно, чувала съм да казват на майките си "Мамоо искам и аз да имам такава стая" и ми става мъчно ; мисля си за хилядите деца, които нямат и това, а аз съм нещастна при такива възможности . Но все пак ... толкова деца са щастливи, наистина щастливи, дори и да живеят на улицата, защото си помагат и семейството им е задружно . А могат ли материалните възможности, които са ми осигурени да купят това? Сутрин не минаваме без караници, вечер мама и тате се карат и къщата се тресе ..
Какво да правя?

radeberger
12-15-2010, 06:51
Седиш си в стаята и не им се бъркаш в караниците. Стремиш се да избягваш да говориш с майка ти (за това, за което се карате).

И аз като изкарам 6-ца казват само "ами добре". :D

SchoolSucks
12-15-2010, 17:34
Защото си се филмирала, че да си напишеш домашните достатъчно постижение, за да бъдеш герой. Много драматизираш нещата тук, а казваш, че в крайна сметка нищо не ти липсва. Може би ти е време да си намериш гадже...

SladkaZagadka
12-15-2010, 21:11
Защото си се филмирала, че да си напишеш домашните достатъчно постижение, за да бъдеш герой. Много драматизираш нещата тук, а казваш, че в крайна сметка нищо не ти липсва. Може би ти е време да си намериш гадже...

Разбира се, че не (за домашните) . Просто давам сравнение .
А относно гаджето ... При мен нещата седят така, че трябва ама сериозно да хлътна по някого, за да може да се развият нещата .