Defective
12-14-2010, 22:31
Моята история започва преди 3 години, когато се запознах с едно момче от квартала ми. Започнахме да се виждаме в една компютърна зала. Все още нямаше нищо между нас. С времето класовете ни разбраха че го харесвам и решиха да превърнат това в подиграфка доста груба при това. Бяхме още 7ми клас, нали аз 7ми той 8ми. От тогава той ме намрази. Не си проговорихме повече. 1 година след това той ме намери в skype и аз незнам как и като разбра коя съм ме нарога и блокира. Не обърнах голямо внимание.
След още една година се оказахме в една компания съвсем случайно. Отначало не можахме да се търпим, после ни беше безразлично ии дойде момента в който си възвърнахме приятелството опреди 3 години което се задълбочи ии отиде на прегръдки и целувки тайно от другите.
Преди 3 месеца останахме да спим в един приятел на рожденният му ден. Бяхме сами в една стая. Всичко живо спеше, а ние се отдадохме един на друг(може да се каже любов). Една вълшебна и незабравима за мен нощ за коqто мислq всеки ден. Чувствата ми надделяват с всеки ден и искам да му споделq какво изпитвам. Единственото от което ме е страх не е ако ме отхвърли, а ако ме отхвърли и не ме погледне повече, нито като приятелка, нито като личност и да ме забрави. Страх ме е. Помогнете ми! От толкова време искам да му го кажа и нямам смелост ;(
След още една година се оказахме в една компания съвсем случайно. Отначало не можахме да се търпим, после ни беше безразлично ии дойде момента в който си възвърнахме приятелството опреди 3 години което се задълбочи ии отиде на прегръдки и целувки тайно от другите.
Преди 3 месеца останахме да спим в един приятел на рожденният му ден. Бяхме сами в една стая. Всичко живо спеше, а ние се отдадохме един на друг(може да се каже любов). Една вълшебна и незабравима за мен нощ за коqто мислq всеки ден. Чувствата ми надделяват с всеки ден и искам да му споделq какво изпитвам. Единственото от което ме е страх не е ако ме отхвърли, а ако ме отхвърли и не ме погледне повече, нито като приятелка, нито като личност и да ме забрави. Страх ме е. Помогнете ми! От толкова време искам да му го кажа и нямам смелост ;(