PDA

View Full Version : Бебе или брак? Кое ви плаши повече?



cherinka
12-15-2010, 04:34
То не е плашене, нито страх, по-скоро несигурност, но кое ви притеснява повече? Като чуете за едно от двете кое наслага у вас повече чувства? Каквито и да било?

NawleK
12-15-2010, 07:23
Брака много трудно ще стане ако нямаш желание...

От друга страна бебе-то...

Greennight
12-15-2010, 07:29
Бебето разбира се...Никой не може да ме накара насила да се оженя,освен ако няма основателна причина(бебе) :lol:

Dopeass
12-15-2010, 07:53
Бебето е много по-страшно :Д По-голяма отговорност е. Изисква сигурен доход. Бебето харчи доста. Плаши ме най-вече болката и това, че 9 месеца, а и след това известно време не трябва да пуша, трябва да си седя на гъза. От там нататък няма неща, които да ме плашат толкова, ако си имам сигурен доход, но началото е трудно.

bloodyF
12-15-2010, 08:19
бебе..
при брака винаги можеш да се разведеш и да продължиш напред, докато при бебето... е по-различно :/

w0sh
12-15-2010, 08:53
бебе или брак с черинка?

Тогава навлизаме в дилемата

ZipFail
12-15-2010, 09:02
9 месеца, а и след това известно време не трябва да пуша, трябва да си седя на гъза.

Ти сериозно ли ?

Това ти е от най-големите проблеми при раждането ?

Сериозно ? о.0

Dopeass
12-15-2010, 09:12
^^ не съм казала, че тва ми е най-големия проблем. Но, за да имаш бебе, трябва да можеш да си седиш на гъза. За мен това в момента е невъзможно. Както е и невъзможно да не припалвам по някоя цигарка.

stayh1gh
12-15-2010, 09:30
По - скоро ще ми е тегаво ако не мога да издържам семейството.. иначе нито едното, нито другото е тегаво ако го искаш

tqnko
12-15-2010, 09:35
По - скоро ще ми е тегаво ако не мога да издържам семейството.. иначе нито едното, нито другото е тегаво ако го искаштруе
зависи от възрастта
двете са си най нормални, така че..

TheBeliever
12-15-2010, 10:44
За момента бебето. И без това живея на семейни начала с приятеля си, така че едва ли един подпис би променил сегашното ми положение. Но все още не съм готова за отговорността, която идва с едно дете. Мисълта, че животът, здравето и щастието на това човече ще зависят от мен... Не съм достатъчно узряла за това.

Seducti0n
12-15-2010, 11:04
Когато нещата са обмислени, разумни и преди всичко желани човек не би трябвало да се страхува. А колкото до отговорността- то не може цял живот безгрижие. Като цяло съм привърженик на брак в по-ранна възраст, тоест не мисля, че един мъж трябва да стане на 30 примерно за да се ожени.Също така съм и против мисленето, че кариерата на една жена трябва да бъде на първо място, поради простата причина, че за някои жени призванието да бъдат майки е много преди професионалната реализация.

PainMonopoly
12-15-2010, 11:10
Бебето си е по-страшно. Трябва да го храниш, поиш, приспиваш, къпеш, сменяш осраните пелени и никой не те пита искаш ли не искаш ли.

Докато брака аз лично не се плаша от него, защото просто не смятам да се женя. :D Не виждам какви привилегии може да ми донесе, докато проблеми бол. А колкото до съвместния живот - живота с гадже/жена ми изглежда по-приемлив отколкото живота със съквартиранти или с родители, въпреки че не толкова колкото да си живееш сам в апартамент. :D

LadyDi
12-15-2010, 11:56
Бебето си е по-страшно. Трябва да го храниш, поиш, приспиваш, къпеш, сменяш осраните пелени и никой не те пита искаш ли не искаш ли.
По-притеснителното е, че изграждането на една цяла личност зависи изцяло от теб. Храненето и почистването е лесна работа. Възпитанието е страшно :)

Sham
12-15-2010, 11:59
кога, Лейди, кога?))

//не мога да формулирам отговор по темата, защото... аз си знам защо:Д

LadyDi
12-15-2010, 12:59
кога, Лейди, кога?))
Айде сега. Когато, тогава. 8-)

SuNsEt
12-15-2010, 19:16
Във възрастта, в която съм и двете неща си звучат плашещо и доста рано,но ...бебето(нежеланата бременност) ме стряска много повече.

amk933
12-15-2010, 20:46
Бракът и децата между 10 и 13 годишна възраст. Няма такава гад. :)

Предпочитам бебе особено пред второто. Крайно противни са ми децата в тази възрастова група. Неоправдано лигави и малоумни са в 98% от случаите. Отврат. :)

SonataArctica
12-16-2010, 08:33
Разбира се, че бебето... Трябва да си напълно сигурен дали ще успееш да му осигориш бъдеще, дали ще можеш да го издържаш и т.н. :-o

Biskfitka
12-16-2010, 11:04
бебе

Briseis
12-16-2010, 11:23
мен като че ли бракът повече ме плаши. абсолютно съзнавам отговорността да възпиташ и отгледаш, да създадеш личност със здрав дух и здраво тяло. но брак брр :? особено ме притеснява, защото при него зависиш от някой, а животът ни е учил, че дете може да бъде отгледано и от самотен родител, колкото и трудно да е това.

indigo0lady
12-16-2010, 21:15
Определено бракът звучи по-плашещо. Ако той куца, естесвено е, че децата няма да имат подходяща атмосфера, в която да се развиват правилно психически! Ако бракът върви добре ( такъв между другото аз май не съм виждала ) всичко останало се нарежда, включително и възпитанието на децата, даже май най-вече то. :?

cherinka
12-16-2010, 21:17
Последните две мнения ми харесаха най-много!

Shia
12-16-2010, 22:04
Детето.
Бракът се прави и е в реда на нещата да има дте,докато ако е само едно дете ,то може и да не несъзнателно направено

kalpazanka
12-17-2010, 09:17
Бракът не ме стряска толкова. Както се казва, мога да подпиша в понеделник и да се разведа в сряда, ако ми щукне, че си "искам свободата обратно". Докато бебето не е тамагочи, което да зарежа на бюрото в съседната стая, защото вече ми е "минал меракът". Деветте месеца въздържание от кафе не са ми проблем. Дойде ли моментът да се ражда, няма къде да ходя, ще си търпя и ще си слушам съветите "Напъни!", "Изпусни!, "Дишай!"/ако е SC, пак. :) С парите и жилището сме много критични, но съм убедена, че, появи ли се бебе, таткото ще зареже идеята за висше и ще се хване да бачка на 2 места. Физическото съществуване все ще го уредим. Големият шок и ужас поне за мен идва от отговорността не просто да го отгледаш- къпеш, сменяш пелени, водиш го на ясла, пишете заедно домашни, а от това как ще го възпиташ и какъв човек ще излезе от него. Ето това си струва страхът, а не там някакви контракции+шев и кройка в родилното.

krem4et0
12-17-2010, 11:06
Нищо не ме плаши и чакам и двете неща да ми се случат колкото се може по-скоро. Разбира се брак преди бебе, де. Не, че съм 100% готова. То никога няма и да бъда. Но не се плаша. Да съм съпруга на човека, когото обичам и да имаме заедно деца са най-големите ми желания. Ще се справим :) .

bulgarche
12-17-2010, 14:23
Нищо не ме плаши и чакам и двете неща да ми се случат колкото се може по-скоро. Разбира се брак преди бебе, де. Не, че съм 100% готова. То никога няма и да бъда. Но не се плаша. Да съм съпруга на човека, когото обичам и да имаме заедно деца са най-големите ми желания. Ще се справим :) .
Това е онзи, който не искаше да прави секс с теб ако си без грим? Още ли сте заедно? Той май ти беше и първия, че май и последния. Айде че няма време, одъртяхте вече :)

Смятам брака е по-плашещ...

krem4et0
12-17-2010, 16:10
Е, просто защото не ме беше и виждал без грим...тогава.
Сега живеем заедно и ме вижда по всякакъв начин. А и аз отдавна нямам подобни притеснения пред него.
Млад бил за женене, така ни било добре, били сме щастливи...То в нашаа ситуация има или няма брак - все тая.

bulgarche
12-17-2010, 16:51
Преди по-остро реагираше, когато казвах това. Бях ти извадил думите от контекста и звучаха гадно. Без грим си изглеждала малка и се чувствал педофил :)

Натискай го да се жените, няма такова "рано е". Или те иска и те взема или не! Живи и здрави да сте :)

assd
12-17-2010, 17:26
тъщището

krem4et0
12-17-2010, 18:05
Одъртях вече..и без грим бръчките личат :D

xoxi
12-17-2010, 19:56
Определено детето ме плаши повече.
В такава възраст съм, в която не мога да си представя дали мога да поема отговорността за друго човешко същество. Време, грижи, възпитание, образование.. Напълно чужди са ми тези неща.

Di
12-17-2010, 20:07
брак,но няма да се женя,за това проблема е решен :)

Dundy
12-18-2010, 17:27
А пък аз лично мисля,че бракът не е нещо,от което да се плашиш..то не че бебето е де :) Все пак бракът може да го прекратиш,когато си поискаш,но с бебето нещата стоят другояче,него не можеш да го зарежеш ,когато ти хрумне.Всъщност в нас си имам едно такова 2-годишно и не знам какво си мислите ама хич не е лесно да се гледа едно такова.На мен ми е тегаво при положение,че ми се налага да се грижа за него 5-6 часа седмично,а какво остава да го възпитаваш,да тичаш с него по болници недай си боже и т.н.Абе истината е,че почти при всеки настъпва един момент в живота,когато вече е готов за тези неща и не се плаши при мисълта за тях