View Full Version : Нямам приятели...
Нямам приятели,Майками ме изостави като малък,всички ме мислят за бавноразвиващ се ,а аз не съм...Нямам нито 1 приятел вече :( Писнами да живея :S А вечер като се прибера бащами ме пребива :X
radeberger
12-15-2010, 20:44
Неприятно. ;-)
SemperFidelis
12-15-2010, 20:58
Ако това за баща ти е вярно се обади на 116 111 или в полицията...
Заякни. След време ще му отмъстиш.
Заякни. След време ще му отмъстиш.
отмъщението не води до нищо.. ама до нищо..
към автора: ти стой още пред компа и ше си намериш приятели.. излез навън, блъсни се ако щеш в някой.. запознай се, сприятели се, положи малко старание..
miroslavjj0
12-16-2010, 11:30
Благой, ти ли си?
Все още съм ти приятел, но от както започна да си падаш по момчета се отчуждихме, съжалявам.
Христина.
Jus7DreamBoy
12-16-2010, 14:18
Благой, ти ли си?
Все още съм ти приятел, но от както започна да си падаш по момчета се отчуждихме, съжалявам.
Христина.
:razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz:
Infection
12-16-2010, 14:25
Благой, ти ли си?
Все още съм ти приятел, но от както започна да си падаш по момчета се отчуждихме, съжалявам.
Христина.
:razz: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz:
x2 :D :D :D :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:
Заякни. След време ще му отмъстиш.
отмъщението не води до нищо.. ама до нищо..
към автора: ти стой още пред компа и ше си намериш приятели.. излез навън, блъсни се ако щеш в някой.. запознай се, сприятели се, положи малко старание..
пхахах...ЗЛЕ
KumchoValcho
12-16-2010, 14:51
Благой, ти ли си?
Все още съм ти приятел, но от както започна да си падаш по момчета се отчуждихме, съжалявам.
Христина. 8-) 8-)
Дано темата не се окаже ебавка..Значи:
# Относно приятелите - трябва да знаеш, че това е временно. Предполагам си още в училищна възраст. Това е най-нормалното нещо, повярвай ми. И аз съм/бях така...нещата се променят за мен в момента. И за теб ще стане така, повярвай ми. Искаш приятели, защото смяташ, че така ще се чувстваш по-..сигурен, по-щастлив и обичан, защото навярно мислиш, че никой не те обича - тук има една уловка. Имаме навика да търсим любовта извън себе си. Трябва да започнеш да обичаш себе си, но ИСТИНСКИ да се обичаш, а не да си надменен, това са 2 противоположни неща. Когато направиш това, приятелите ще дойдат. :) Тежко ти е, знам, напълно нормално е. Най-добре ще бъде да спреш да слушаш какво другите ти казват и да се вслушаш в себе си, защото в самия теб се крие най-добрия отговор на твоите въпроси. Другите се движат по правилата на обществото, а това не винаги е най-хармоничния път, по който би искал да се движиш. :)
И от моята духовна гледна точка - ти си обичан и не си сам, дори да се чувстваш така.
# Баща ти - НЕ слушай съвета за отмъщението, защото така никога няма да живееш свободен живот, света ти ще се върти около това да отмъщаваш, а никой не иска да живее такъв живот. Има различни начини, по които можеш да се чувстваш към дадено нещо. В случая, ако чувстваш гняв към баща си и желание за отмъщение - няма лошо и е напълно разбираемо, никой не те упреква. Въпрроса е обаче да вървиш нагоре по стълбицата на емоциите, а да не действаш под влиянието на тези емоции. Защото докато отмъщението донесе временно облекчение, ти все още ще си на това ниско духовно стъпало, така да го кажем и в действителност по никакъв начин не си израснал, което ще ти донесе за в бъдеще още тревоги. Нека ти помогна да погледнеш нещата от друга гледна точка : не си ли бил в положение, в което знаеш, че нараняваш някой, но не можеш да спреш или пък да ти тежи на съвестта след това? Нещо подобно и баща ти изпитва; той те обича, просто има силни вътрешни емоционални борби, които се отразяват върху теб в случая, което ти изглежда ужасно, и имаш право. Но запомни, гнева на баща ти няма НИЩО общо с теб, повярвай ми. Не правиш нищо нередно, сигурен съм, че си добър човек. Просто баща ти е на такова стъпало в живота си, в което може да наранява; мислиш ли, че той не иска да има хармонична връзка със детето си? Мислиш ли, че не иска като те види в края на деня да те пита как си, да му споделиш нещо и т.н.? - много ясно, че го иска, но той самия вероятно е изгубен в своите нерви и не знае на къде да тръгне. Той не знае по-добър начин, а ето и нещо интересно: Взаимотношенията ни с околните са отражение на взаимодействието ни с нас самите. Т.е. той самия вътрешно се съсипва постоянно, не му е лесно и на него, знай това, а това, че майка ти ви е изоставила още повече му допринася към болката. Тежко ти е, но това също ще премине като всяко лошо нещо и един ден това ще бъде зад гърба ти.
# При майка ти нещата са сходни. Родителите ми са в чужбина от както съм 10 годишен и се чувствах ужасно сам без тях, представям си на теб какво ти е! Докато подкрепата и обичта на майка ти и баща ти биха били от полза, знай, че в крайна сметка единствено ти си си нужен. Никой друг. Е, трудно е, така е. Гадно е, така е, искаш да обвиниш майка ти, че те е оставила, искаш да отмъстиш на баща си, че те тормози - нормално е и те разбирам, излей си яда някак, но не се подчинявай на тея емоции! Няма да е в твоя полза.
# Ако това, че си падаш по момчета е вярно - отново ти казвам, не слушай какво говорят другите. Всеки има право на щастие, и ти имаш възможността да бъдеш щастлив един ден, независимо дали ще си с мъж или жена до себе си. Сега може да нямаш възможността да се почувстваш щастлив, но можеш да се почувстваш поне малко по-добре. И така, малко по малко, един ден ще се изкачиш по стълбичката. Не губи надежда, след дъжда винаги има слънце /ако свалиш тъмните очила и си позволиш да му се насладиш, разбира се/
Темата малко ми бие на ебавка, но въпреки всичко надявам се някой, който има нужда от това да ми прочете поста.
Има надежда хора, вервайте ми! 8-)
И отмъщението НИКОГА не е най-добрия вариант. Да отмъстиш е най-лесното, но да простиш...хм, колко хора са способни на това? Тъжното е, че живеем в общество, което уж се смята за цивилизовано, а е общоприето да си отмъщаваме, вместо да простим и да продължим напред. :)
flearness
12-16-2010, 19:01
:neutral:
Благой, ти ли си?
Все още съм ти приятел, но от както започна да си падаш по момчета се отчуждихме, съжалявам.
Христина. 8-) 8-)
Дано темата не се окаже ебавка..Значи:
# Относно приятелите - трябва да знаеш, че това е временно. Предполагам си още в училищна възраст. Това е най-нормалното нещо, повярвай ми. И аз съм/бях така...нещата се променят за мен в момента. И за теб ще стане така, повярвай ми. Искаш приятели, защото смяташ, че така ще се чувстваш по-..сигурен, по-щастлив и обичан, защото навярно мислиш, че никой не те обича - тук има една уловка. Имаме навика да търсим любовта извън себе си. Трябва да започнеш да обичаш себе си, но ИСТИНСКИ да се обичаш, а не да си надменен, това са 2 противоположни неща. Когато направиш това, приятелите ще дойдат. :) Тежко ти е, знам, напълно нормално е. Най-добре ще бъде да спреш да слушаш какво другите ти казват и да се вслушаш в себе си, защото в самия теб се крие най-добрия отговор на твоите въпроси. Другите се движат по правилата на обществото, а това не винаги е най-хармоничния път, по който би искал да се движиш. :)
И от моята духовна гледна точка - ти си обичан и не си сам, дори да се чувстваш така.
# Баща ти - НЕ слушай съвета за отмъщението, защото така никога няма да живееш свободен живот, света ти ще се върти около това да отмъщаваш, а никой не иска да живее такъв живот. Има различни начини, по които можеш да се чувстваш към дадено нещо. В случая, ако чувстваш гняв към баща си и желание за отмъщение - няма лошо и е напълно разбираемо, никой не те упреква. Въпрроса е обаче да вървиш нагоре по стълбицата на емоциите, а да не действаш под влиянието на тези емоции. Защото докато отмъщението донесе временно облекчение, ти все още ще си на това ниско духовно стъпало, така да го кажем и в действителност по никакъв начин не си израснал, което ще ти донесе за в бъдеще още тревоги. Нека ти помогна да погледнеш нещата от друга гледна точка : не си ли бил в положение, в което знаеш, че нараняваш някой, но не можеш да спреш или пък да ти тежи на съвестта след това? Нещо подобно и баща ти изпитва; той те обича, просто има силни вътрешни емоционални борби, които се отразяват върху теб в случая, което ти изглежда ужасно, и имаш право. Но запомни, гнева на баща ти няма НИЩО общо с теб, повярвай ми. Не правиш нищо нередно, сигурен съм, че си добър човек. Просто баща ти е на такова стъпало в живота си, в което може да наранява; мислиш ли, че той не иска да има хармонична връзка със детето си? Мислиш ли, че не иска като те види в края на деня да те пита как си, да му споделиш нещо и т.н.? - много ясно, че го иска, но той самия вероятно е изгубен в своите нерви и не знае на къде да тръгне. Той не знае по-добър начин, а ето и нещо интересно: Взаимотношенията ни с околните са отражение на взаимодействието ни с нас самите. Т.е. той самия вътрешно се съсипва постоянно, не му е лесно и на него, знай това, а това, че майка ти ви е изоставила още повече му допринася към болката. Тежко ти е, но това също ще премине като всяко лошо нещо и един ден това ще бъде зад гърба ти.
# При майка ти нещата са сходни. Родителите ми са в чужбина от както съм 10 годишен и се чувствах ужасно сам без тях, представям си на теб какво ти е! Докато подкрепата и обичта на майка ти и баща ти биха били от полза, знай, че в крайна сметка единствено ти си си нужен. Никой друг. Е, трудно е, така е. Гадно е, така е, искаш да обвиниш майка ти, че те е оставила, искаш да отмъстиш на баща си, че те тормози - нормално е и те разбирам, излей си яда някак, но не се подчинявай на тея емоции! Няма да е в твоя полза.
# Ако това, че си падаш по момчета е вярно - отново ти казвам, не слушай какво говорят другите. Всеки има право на щастие, и ти имаш възможността да бъдеш щастлив един ден, независимо дали ще си с мъж или жена до себе си. Сега може да нямаш възможността да се почувстваш щастлив, но можеш да се почувстваш поне малко по-добре. И така, малко по малко, един ден ще се изкачиш по стълбичката. Не губи надежда, след дъжда винаги има слънце /ако свалиш тъмните очила и си позволиш да му се насладиш, разбира се/
Темата малко ми бие на ебавка, но въпреки всичко надявам се някой, който има нужда от това да ми прочете поста.
Има надежда хора, вервайте ми! 8-)
И отмъщението НИКОГА не е най-добрия вариант. Да отмъстиш е най-лесното, но да простиш...хм, колко хора са способни на това? Тъжното е, че живеем в общество, което уж се смята за цивилизовано, а е общоприето да си отмъщаваме, вместо да простим и да продължим напред. :)
Що реч си написал за една ебавка. :D
А за какво са ни приятели? Нима ако се справяме сами няма да сме в пъти по-добре?
SchizoRat
12-17-2010, 19:45
А за какво са ни приятели? Нима ако се справяме сами няма да сме в пъти по-добре?
Death is better than lonley life.
А за какво са ни приятели? Нима ако се справяме сами няма да сме в пъти по-добре?
Death is better than lonley life.
Ирония бе човек.
TheNewReligion
12-17-2010, 20:24
Заякни. След време ще му отмъстиш.
отмъщението не води до нищо.. ама до нищо..
Аааааа, недей така. Не подценявай вътрешното удовлетворение, което постигаш.
TheNewReligion
12-17-2010, 20:27
Благой, ти ли си?
Все още съм ти приятел, но от както започна да си падаш по момчета се отчуждихме, съжалявам.
Христина. 8-) 8-)
Дано темата не се окаже ебавка..Значи:
# Относно приятелите - трябва да знаеш, че това е временно. Предполагам си още в училищна възраст. Това е най-нормалното нещо, повярвай ми. И аз съм/бях така...нещата се променят за мен в момента. И за теб ще стане така, повярвай ми. Искаш приятели, защото смяташ, че така ще се чувстваш по-..сигурен, по-щастлив и обичан, защото навярно мислиш, че никой не те обича - тук има една уловка. Имаме навика да търсим любовта извън себе си. Трябва да започнеш да обичаш себе си, но ИСТИНСКИ да се обичаш, а не да си надменен, това са 2 противоположни неща. Когато направиш това, приятелите ще дойдат. :) Тежко ти е, знам, напълно нормално е. Най-добре ще бъде да спреш да слушаш какво другите ти казват и да се вслушаш в себе си, защото в самия теб се крие най-добрия отговор на твоите въпроси. Другите се движат по правилата на обществото, а това не винаги е най-хармоничния път, по който би искал да се движиш. :)
И от моята духовна гледна точка - ти си обичан и не си сам, дори да се чувстваш така.
# Баща ти - НЕ слушай съвета за отмъщението, защото така никога няма да живееш свободен живот, света ти ще се върти около това да отмъщаваш, а никой не иска да живее такъв живот. Има различни начини, по които можеш да се чувстваш към дадено нещо. В случая, ако чувстваш гняв към баща си и желание за отмъщение - няма лошо и е напълно разбираемо, никой не те упреква. Въпрроса е обаче да вървиш нагоре по стълбицата на емоциите, а да не действаш под влиянието на тези емоции. Защото докато отмъщението донесе временно облекчение, ти все още ще си на това ниско духовно стъпало, така да го кажем и в действителност по никакъв начин не си израснал, което ще ти донесе за в бъдеще още тревоги. Нека ти помогна да погледнеш нещата от друга гледна точка : не си ли бил в положение, в което знаеш, че нараняваш някой, но не можеш да спреш или пък да ти тежи на съвестта след това? Нещо подобно и баща ти изпитва; той те обича, просто има силни вътрешни емоционални борби, които се отразяват върху теб в случая, което ти изглежда ужасно, и имаш право. Но запомни, гнева на баща ти няма НИЩО общо с теб, повярвай ми. Не правиш нищо нередно, сигурен съм, че си добър човек. Просто баща ти е на такова стъпало в живота си, в което може да наранява; мислиш ли, че той не иска да има хармонична връзка със детето си? Мислиш ли, че не иска като те види в края на деня да те пита как си, да му споделиш нещо и т.н.? - много ясно, че го иска, но той самия вероятно е изгубен в своите нерви и не знае на къде да тръгне. Той не знае по-добър начин, а ето и нещо интересно: Взаимотношенията ни с околните са отражение на взаимодействието ни с нас самите. Т.е. той самия вътрешно се съсипва постоянно, не му е лесно и на него, знай това, а това, че майка ти ви е изоставила още повече му допринася към болката. Тежко ти е, но това също ще премине като всяко лошо нещо и един ден това ще бъде зад гърба ти.
# При майка ти нещата са сходни. Родителите ми са в чужбина от както съм 10 годишен и се чувствах ужасно сам без тях, представям си на теб какво ти е! Докато подкрепата и обичта на майка ти и баща ти биха били от полза, знай, че в крайна сметка единствено ти си си нужен. Никой друг. Е, трудно е, така е. Гадно е, така е, искаш да обвиниш майка ти, че те е оставила, искаш да отмъстиш на баща си, че те тормози - нормално е и те разбирам, излей си яда някак, но не се подчинявай на тея емоции! Няма да е в твоя полза.
# Ако това, че си падаш по момчета е вярно - отново ти казвам, не слушай какво говорят другите. Всеки има право на щастие, и ти имаш възможността да бъдеш щастлив един ден, независимо дали ще си с мъж или жена до себе си. Сега може да нямаш възможността да се почувстваш щастлив, но можеш да се почувстваш поне малко по-добре. И така, малко по малко, един ден ще се изкачиш по стълбичката. Не губи надежда, след дъжда винаги има слънце /ако свалиш тъмните очила и си позволиш да му се насладиш, разбира се/
Темата малко ми бие на ебавка, но въпреки всичко надявам се някой, който има нужда от това да ми прочете поста.
Има надежда хора, вервайте ми! 8-)
И отмъщението НИКОГА не е най-добрия вариант. Да отмъстиш е най-лесното, но да простиш...хм, колко хора са способни на това? Тъжното е, че живеем в общество, което уж се смята за цивилизовано, а е общоприето да си отмъщаваме, вместо да простим и да продължим напред. :)
Ако бяхме от един град, щях да ти стисна...ръката. Евала ти правя за това, че гледаш оптимистично на нещата, въпреки че си преминал през труден период, който и на мен не ми е чужд. :)
SchizoRat
12-17-2010, 21:12
А за какво са ни приятели? Нима ако се справяме сами няма да сме в пъти по-добре?
Death is better than lonley life.
Ирония бе човек.
Бавна съм аз :-D
Заякни. След време ще му отмъстиш.
отмъщението не води до нищо.. ама до нищо..
Аааааа, недей така. Не подценявай вътрешното удовлетворение, което постигаш.
Той просто говори наизуст.
SchizoRat
12-18-2010, 14:29
Заякни. След време ще му отмъстиш.
отмъщението не води до нищо.. ама до нищо..
Аааааа, недей така. Не подценявай вътрешното удовлетворение, което постигаш.
Той просто говори наизуст.
+1. Отмъсти си само ако искаш да станеш като него : )