SolemnityOfDeath
12-15-2010, 21:29
Братя
днес в мъглив ден
от сланата сломен
сълзи видях
в очите на невиността.
Неразумни
лъжливи
в кръв окъпани
гнусни, пошли ръце
тях изгориха
тях изгориха ги
и мъглата ги взе!
Аз тук на хълма
бях,
бях, проклет да съм
и видях
това, което другите
мислят за грях
това, което другите
вият зад прах
и братя, вътре
тук, вътре - аз тихо умрях.
После взеха ми всичко
проклети да бъдат!
Взеха ми
тази душа
това сърце
взеха очите
взеха ги, трите
мечти, що бленувах.
Но аз видях
там, на хълма
меч счупен
сред вековния кръст.
Много живеят
но малко се помнят
и историята
в мастило
сочи ги с величавия пръст.
Иконокластите не плачат,
братя мои.
А аз иконокласт видях.
И в сърцето - там
изтръгнато от реката -
лиших се от срам.
И песен запях
напук на всички
напук на фалшивия грях
с гърло на удавник
аз в алено горях.
Аз умирам.
Кръвта - тя е вода
тя е вода пред
хълма с меча набожен.
Но иконокласта,
взрян в небето
опълчен
на нехайството
на робите -
той жив е.
Жив е,
и като нова икона
гори, гори
с най-великия плам!
днес в мъглив ден
от сланата сломен
сълзи видях
в очите на невиността.
Неразумни
лъжливи
в кръв окъпани
гнусни, пошли ръце
тях изгориха
тях изгориха ги
и мъглата ги взе!
Аз тук на хълма
бях,
бях, проклет да съм
и видях
това, което другите
мислят за грях
това, което другите
вият зад прах
и братя, вътре
тук, вътре - аз тихо умрях.
После взеха ми всичко
проклети да бъдат!
Взеха ми
тази душа
това сърце
взеха очите
взеха ги, трите
мечти, що бленувах.
Но аз видях
там, на хълма
меч счупен
сред вековния кръст.
Много живеят
но малко се помнят
и историята
в мастило
сочи ги с величавия пръст.
Иконокластите не плачат,
братя мои.
А аз иконокласт видях.
И в сърцето - там
изтръгнато от реката -
лиших се от срам.
И песен запях
напук на всички
напук на фалшивия грях
с гърло на удавник
аз в алено горях.
Аз умирам.
Кръвта - тя е вода
тя е вода пред
хълма с меча набожен.
Но иконокласта,
взрян в небето
опълчен
на нехайството
на робите -
той жив е.
Жив е,
и като нова икона
гори, гори
с най-великия плам!