След сериозна връзка..

[Sometimes]

Здравейте, вече почти година не съм с бившия ми приятел с който бяхме
3 години заедно.След него никой не успя да ме впечетли.
Разделихме се за глупости,но е направил неща които явно немога да забравя.
Преди около месец почнахме да излизаме, уж да му дам шанс да се оправим,да ми докаже че ме обича.. и наистина стараеше се,но
след втората седмица всичко започна да става както преди, да не ми вярва като например..и се разделихме. Бях му казала,че
усетя ли нещата да стават както преди ще се разделим.
През тази една година без него, нямах приятел.. но сега
си имам и наистина е по различно,хубаво и интересното е,че когато го погледна,не го сравнявам с бившия ми приятел. Исках да попитам,вие след вашите сериозни връзки,как сте продължили,как се справяте.. защото някъде дълбоко в мен е останал спомена за нас и често си ги спомням..

[bitchwolf]

Ох,моята история е толкова сълзлива,че трябва да бъде направен сапунен сериал по нея :lol: . Аз ходех 2 години с едно момче-мога да кажа,че беше първия,когото съм обичала толкова силно. Много се обичахме,бяхме толкова близки,нямахме тайни,говорехме си на всякакви теми без никакъв проблем,но..родителите му не ме харесваха,не знам защо просто видяха,че нещата са сериозни и,че сигурно ще им отмъкна синчето.. :lol: колко нелепо. Той не устоя на натиска и ме остави. Намразих го и него и тях защото НЕ БЕШЕ ЧЕСТНО..а той нищо не направи. Не се върна и аз не се върнах. Много плаках. Той също.
Мина се време и отново си говорехме по телефона и отново си казахме,че се обичаме,но до там-не се събрахме. Пак страдахме,а аз не можех да го забравя ей така и мислех,че все пак ще се съберем. Един ден той ме целуна. Попитах го "Обичаш ли ме още?", а той каза "не,само приятелски." тогава го попитах "Ами какво правиш тогава мамка му?" отговора беше "Еми липсваха ми тия неща"
Теглих му най-злостната майна за която може да се сети човек и повече не му проговорих. Така цяло лято. Дойде есента-вече бяхме свикнали с мисълта,че не сме заедно и нещата ставаха по-лесно. Приятели сме,говорим си,помагаме си. Аз си намерих друго момче преди известно време и съм щастлива с него. Той има интерес към друго момиче и аз дори му помагам с нещата,но има едно но-всичко ми напомня за него. Спомените не ме оставят намира всеки ден. Не го искам,не желая връзката си с него отново,но това не спира ши*аните спомени...няма отърване.
Вече започнах и на тях да им свиквам,като че ли нещата си идват на мястото. Раната не е толкова прясна и вече не боли чак толкова. За всичко е нужно време... :)

[Sometimes]

Ами така е.. спомените остават и нашата история е по ужасна и от твоята,но няма смисъл да я разказвам: ) .. Спомените остават, някак си трябва да се научим да не ни правят впечетление.