SisinkaS
12-16-2010, 14:48
Здравейте, темата ми всъщност се нуждае от два отговора или по-точно съвета, които се надявам да получа, защото аз вече не знам как да действам.Ще се радвам ако някой изчете това тук .. :)
Значи.. започвам от самото начало.. Той е 11г. по-голям от мен. Още от самото начало, когато приятелите ми осетиха, че м/у нас се заформя нещо всички ме съветваха да стоя на страна, защото е доста по-голям от мен и нищо няма да стане.Знаех го това бях сигурна..уж, но нещо отвътре ме влечеше към този човек.Хах малко странно звучи, не знам дали на някой му се е случвало да знае, че няма начин, а да продължава, защото някак си пък от друга страна осеща точно обратното.Шантаво е ,знам :-D Бяхме непознати с него.. знаех, че е бивш на треньорката ми, и точно затова и момичета от отбора ми казваха да не правя нищо, че ще е гадно и т.н. но аз не слушах никои, защото все пак ако се гледам всички около мен да са щастливи за моя сметка, на кое място остава моето щастие? А трябва ли именно то да е най-важно за мен? Той работеше все по дискотеки и аз и приятелките ми все бяхме там, и аз все някъде около него.С течение на времето се запознахме, започнахме да контактуваме, скайпове и т.н. Нещата започваха малко по малко да се задълбочават.Но в един момент тои каза "Нека поставим някаква граница, защото ме е страх някоя вечер ако съм пийнал да не направя някоя глупост" и аз - добре.Знам, че насила хубост не става.Сложихме една граница, в период от няколко месеца не ходех в тази дискотека, той не ми пишеше и аз на него също, но това незначи, че не мислех за него.Незнам защо дори без да го виждам мисълта ми за него беше толкова натрапчива и постоянна.Реших, че това неможе да бъде така а и кой е той, че заради него да не ходя еди къде си.Така или иначе не спирах да мисля за него дали ще съм там или не все тая... И естествено се появих отново в онази дискотека такава каквато никога не съм била, защото бях твърдо решена, че ще го спечеля.Всяка вечер когато той беше на работа бях и аз там.. Танци без спиране, супер освободено държание, малко внимание към него и повечко към другите.Започна пак да ми пише, тогава бях с едно момче (гаден наркоман).. и аз не знам защо бях с него.Бяхме тръгнали точно в момента в който спазвах онази граница, която може би ме е подтикнала към това с цел да не мисля за него.Въпросното момче с което бях осещаше, че до известна степен съм с него или да го кажа така тялом съм с него а духом съм някъде другаде.Ревнуваше ужасно много от него, не знам как е усещал, че именно той е този който не ми излиза от главата след като не се издавах по никакъв начин, но факт.Скъсах с него, защото не беше човек с който мога да бъда, едно че постоянно беше напушен и друго, че нямаше смисъл да крия, че не той ми е в главата.. апък и беше спал с някаква гадна коладжийка (Боже радвам се, че не съм била с него.. можело е да хвана някаква болест! :shock: :lol: ) След края на тази ми връзка нещата с него станаха по-сериозни.Премести се в друга дискотека, където работеше един приятел.И естествено забирах една приятелка с мен за морална подкрепа и отивахме при този приятел, а след като свършеше той идваше моето момче..Ние точно тогава тръгвахме.. отивахме да пием по едно кафе и естествено се връщахме :oops: От там започна развръзката на това нашето.Всяка вечер там при него, не с приятели около него в това заведение, а точно там при него.Имаше адски много вечери изпълнени с смях, шеги и какво ли не.Тогава усетих, че интереса му към мен се засилва.Все гледаше да ме заговори нещо, постоянно беше някъде около мен и се бъзикахме нещо, другите му говорят нещо, а той ги игнорираше набързо и подхващаше някаква тема с мен.бях на седмото небе.До тук добре, но до тогава не бях оставала насаме с него.Изведнъж взеха да ме гонят когато си тръгваме той да ме кара до нас.Чувствах се гадно, защото не исках да се му се натрапвам така, а не ми оставяха друг избор.Знаех защо го правят, но просто не беше уместно.Когато останех само с него се стъписвах.Буквално губех говор и картина :lol: И естествено това ми се отрази.Един ден този приятел искаше да излезем и ми каза, че моето момче му е казало да не ме пращат така при него, само съм била мълчала било гадно, а и нямало смисъл, той не можел да има такава връзка.Можете да си представите как ми се отрази това на всичките ми надежди и стремежи.Както бях на седмото небе буквално ме закопаха.Бях като сразена няколко дни, знаех си още от много преди тази случка, че този мой срам ми пречи ужасно много и трябва да направя нещо по въпроса.
Не подозирах, че имам такава воля за промяна заради някой.Но усещах нещо в този човек, някак си се чувствах сигурна около него, не го познавах толкова добре, а всъщност знаех във всеки един момент какво ще каже и каква ще му е реакцията.Затова се стегнах, знаех, че си заслужава, мина известно време... може би месец преди пак да се застоим в онази дискотека където работеха - той и този мои приятел (на когото всъщност дължа страшно много).Започнахме пак да ходим там, една приятелка дори започна работа там - идеално за мен имах си повод да ходя. Ха сега се сетих за една вечер когато отивах и с това момиче не се бяхме виждали от много време, затъжени (това ми беше най-добрата приятелка).. ии от вратата като ми скочи на врата иии аз изобщо не можах да погледна дори дали той е на работа и когато ме пусна само поглеждам той идва към мен такъв разперил раце да ме прегръща :lol: Тогава усетих колко много искам винаги да съм в тази прегръдка и в този момент поисках времето да спре :grin: :oops: :-D Но тогава вече бях друга, готова на всичко и решена на не 100 а на 1009901999% да съм с него.Ходех сама при него, постоянно гледах да говоря с него нещо.Даже и да не знаех какво да кажа или да го попитам си измислях нещо малко и дори незначително, само и само да не млъкна.В един момент той ме попита "както ти има ти си друга'' и аз само се засмях и му казах "че кое ми е другото не съм си сменяла прическата в близката година" :D И така вечер след вечер, ден след ден.. имаше случай в които той е настоявал да ме закара до нас.Взимал ми е ключа за вкъщи с цел да не се кача при този приятел или в някое такси, а при него.Малко след това започна да ми настоява за нещо което не бих направила никога с никого - просто секс без никаква връзка.Въпреки, че исках ужасно много да съм с него много пъти го режех или увъртах.Едно, че до тогава не бях спала с никой друго, че както казах по горе - на такова нещо не бих се съгласила.Дойде лятото и заминах на лагер отбора - тренировки,море,купон.. не спирах да мисля отново за него, само той ми беше в главата и устата, но нямах абсолютно никакво време да му се обадя, а и какво щеше да си помисли!? :? :-D Да обаче той не е мислел така... всеки ден ми пишеше.. и най-неочаквано една вечер получих следния смс "аз си лягам и си мисля за теб, какво правиш дали спиш и дали и ти си сама?" .. Умрях от кеф :lol: След като се върнахме продължехме почети по старо му ..почети, защото беше доста по.. не загрижен за мен ами .. ддз.. пак нещо такова.Винаги когато ме видеше, че нещо не съм в настроение сядаше при мен мен ии не мърдаше докато не се засмея..той ли бил причината какво бил направил ии какви ли не още ей такива истории :-D По едно време беше решил, че нещо ми е направил и съм му сърдита за нещо и ме беше друпнал настрана на едно сепаре.Беше ме прегърнал, а аз се опитвах все да се дръпна (Защо?! ) Пита ме защо се дърпам, защо не се отпусна, какво лошо имало да ме прегърне :-) :oops: Защо съм му била сърдита и т.н. .. тогава осетих, че се интересува от мен.Е и не само тогава, но вече е прекалено дълго, че да обяснявам всяка една такава ситуация.Мина се време с все такова държание и аз го исках все повече и повече.Бях прекалено сигурна в този човек, за да се откажа, въпреки, че това всичко се случваше в продължение на година.. И миналата година след като бяхме почнали даскало.. октомври месец този приятел искаше да ни събере всички на вилата му.Бяхме поканени маса хора включително и моето момче - все пак бяха и приятели и колеги.Накрая в деня на тръгването бяхме останали само 4-та - аз, една приятелка, въпросното момче и този приятел чиято е вилата.Добре.Отидохме.Разх ждахме се,бъзикахме се, пихме, танцувахме ии когато ни се приспа се оказа, че са приготвени само 2 стаи, е 3, но третата си беше на това момче ии не се брои.Моето момче се оттегли по рано от масата и леднал в едната стая която е двойка, и е останала една единица.И естествено не вървеше приятелката ми да легне в една стая с него.Качих се и аз, оправих се да си лягам, но не ми се спеше,а той на пръв поглед спеше...Развъртях се из стаята и намерих едни албуми с снимки на момчето на което е вилата.Взех да разглеждам, а в последствие до мен се оказа и моето момче.Разглеждахме, разглеждахме и в един момент се оказахме легнали двамата на едното легло.Малко по малко се започнаха целувки и целувки иии .. =P~ Да подчертая, че нямаше какво да се случи понеже си имах гостенчета :oops: Така си и заспахме двамата там на едно легло, беше ме гушнал и.. :oops: Сутринта бях станала по рано и приятелката ми отидохме да се разходим... Върнахме се,а другите още спяха, направихме закуска ии чакахме.Аз се бях подпряла на вратата с чаша кафе и просто се наслаждавах на гледката и на предната вечер.Вилата беше на високо и се откриваше уникална гледка към язовира и гората от другата му страна.В един момент моето момче се измъкна дойде право при мен с думите "Добро утро" и ме прегърна и целуна.Почувствах се уникално.Почувствах нежност, привързаност и го осетих по някакъв странен начин... :-) От тогава започна връзката.Всеки ден заедно, всяка вечер, всичко беше идеално, но след 1 месец ...БУМ! Взе ме от нас с думите "Връзката ни няма никакво развитие,според теб как е?Аз съм на това мнение и няма смисъл да продължаваме" :shock: Бях съсипана, бях сигурна, че не това е причината, защото няма какво развитие да очакваш от връзка на един месец.Прибрах се, плаках... много.След като разбраха какво е станало приятелите ми с 300 зора ме изкараха от нас.На кафе, на бар.. не бях същата.На кафето не казах дума на никои.. просто не бях там, нито тялом нито духом, не знаех къде се намирам.В бара просто си стоях и не слушах дори и музиката. Минаха се дни така, все по един и същ начин - безсмислени, безинтересни..С една приятелка бяхме една вечер на бар (там където работи той) и понеже шефове и охрани и всички изобщо ни познават,а нямаше места седнахме при шефовете.Явно не знаеха, че не сме заедно понеже ме попитаха защо не съм отивала при него.Тогава тъкмо бях позабравила малко и те ми напомниха отново ..цялото ми настроение колкото беше малко отиде по дяволите. Той явно ме беше видял, че съм нацупена и пак с цел да ми оправи настроението както едно време ми прати смс "Много си нацупена, усмихни се :)" Но .. :? Малко по-късно шефовете му го викнаха и той седна до мен, заприказва се с тях и ме прегърна.. отново почувствах онази топлина и нежност, но нямах онзи кураж, за да се почувствам щастлива.Минаха няколко дни пак бяхме там на бар, но той не беше нея вечер на работа. Дойдоха едни момчета седнаха при нас, но никое от тях не можа да ми грабне интереса.Мислите ми не бяха ангажирани относно нито един от тях и не можеха и да бъдат.Усмивката ми я нямаше, въпреки това един от тях се опитваше да ме заговори, въпреки резките рязания които получаваше. В този момент го видях, влезе с един негов приятел и отиде при колегата си.Видя ме, стоеше и ме гледаше, както и аз него.Онова момче ми говореше нещо, но нещо вътре в мен трепереше и не заради него, а заради човека срещу мен.Повъртяха се малко и си тръгна.След което и аз помолих приятелката ми да си тръгваме, но не исках да се прибирам.Отидохме в онази дискотека където работеха преди с онзи наш приятел. Беше ми адски криво и той като чели нарочно пусна песента с която момчето ми винаги ме поздравяваше.. естествено не можах да се сдържа :cry: .В този момент разбрах колко много ми липсва, колко много искам да съм с него и че бих дала всичко от себе си за тази връзка. :cry: Малко по-късно получих съобщение "стига си пила, прибирай се да спиш" .. Рухнах в сълзи и в същото време бях някак си щастлива.Писахме си, звънна ми, говорихме си и дойде да ме вземе.Отидохме у тях, говорихме, събрахме се ... Бях най-щастливата :-) :smt008 И сега - година и половина по-късно продължавам да съм най-щастливата.За пръв се чувствам така с някой... неописуемо е.Имам чувството, че го познавам от много много време, а всъщност не е така.От него завися, ако го няма до мен.. не знам, нищо няма смисъл.Означава толкова много за мен.
Всичко е идеално, винаги честни един към друг,доверие,разбирателств о.. дори и планове за общо бъдеще.Техните ме познават, нашите - него също.Но има едно голямо НО.. показвала съм му го по не знам колко и какви начина, че е най-важното нещо за мен.Дори да правя нещо или да им работа, когато ми се обади зарязвам всичко, за да мога да му помогна или просто за да съм с него.Но снощи това голямо но пак ми го показа с репликите "винаги мислиш първо за твоите неща, да ги свършиш, да си направиш каквото искаш и след това се сещаш за мен.С мен си когато ти отърва" - ГОЛЯМА ГРЕШКА - НЕ Е така! :? Когато ми каза това .. незнам,стана ми супер гадно, защото почувствах, че изобщо не забелязва това което правя.Както казах по нагоре.Пример ще дам - вместо да уча за изпити, чертая планове за кухнята или разглеждам уреди, защото ме е помолил за това да го свърша,когато нямам работа.Но след като той е най-важното нещо за мен се захващам първо с това.Друго.. В къщи не съм пипнала нищо - по цял ден съм при него на къщата и му помагам там.. не съм се видяла с приятелките ми от две седмици, защото искам да съм всяка една секунда с него.Казах му всичко това,а той ми отвърна "Тия планове за кухнята само заради мен ли ги правиш" , аз казах не,защо? "ами защото ако беше само заради мен трябваше да кажеш по-рано да знам.Надявах се да не съм само една авантюра за теб ама май май... Само като ме попиташ какви са ти плановете за довечера и ..не знам.. моите всичките планове са свързани с теб, където съм аз каквото и да правя искам да си до мен, докато за теб не съм сигурен" Изясних му, че ако беше просто една авантюра нямаше да ми пука изобщо, и нямаше да водя този разговор и че въпроса ми какви са му плановете изхожда от там, че имам чувството , че понякога го задушавам.Както и да е.. говорихме си надълго и нашироко и ми разясни, че не знае кой е късметлията в нашата връзка - той, че е попаднал на мен ли или аз, че съм попаднала на него.. и че аз съм била единствената жена с която иска да бъде сега и за напред. :smt007 Попита ме защо съм с него.. отговорих му, но след това разбрах защо са всички тези филми, които си вкарва и да разбрах, че го е страх от това, че е доста по голям от мен, а аз съм още млада и един ден ще ми дойде акъла в главата и ще си намеря някой на моите години - това ми го каза и той, че си го мисли.Казах му, че вече година и половина съм с него и акъла ми е дошъл отдавна, но не мисля да си търся друг.А и това не може да се случи просто няма как!!! Та аз не мога да дишам без него!!!!Въпреки, че бях с него на 1та седмица от връзката ни, нито за момент не се поколебах или съжалих за това след като скъсахме, усещах, че не съм сбъркала и това е правилния човек .. :-# :smt007
Не знам как и по какъв начин още трябва да му кажа и да му покажа, че няма да го предам, че няма от какво да се плаши, че не искам друг за мен, че той е човека с когото искам да бъда..??! И по този повод си мисля понеже за Коледа не дава да му купувам нищо понеже няма пари в излишък и няма възможност за подаръци.. си мислех дали да не му подаря една наша снимка в рамка към която по някакъв начин да има един лист, на който да е написано от мен.. как го чувствам, че не искам друг за мен, как се чувствам с него и без него т.н. ...?
Значи.. започвам от самото начало.. Той е 11г. по-голям от мен. Още от самото начало, когато приятелите ми осетиха, че м/у нас се заформя нещо всички ме съветваха да стоя на страна, защото е доста по-голям от мен и нищо няма да стане.Знаех го това бях сигурна..уж, но нещо отвътре ме влечеше към този човек.Хах малко странно звучи, не знам дали на някой му се е случвало да знае, че няма начин, а да продължава, защото някак си пък от друга страна осеща точно обратното.Шантаво е ,знам :-D Бяхме непознати с него.. знаех, че е бивш на треньорката ми, и точно затова и момичета от отбора ми казваха да не правя нищо, че ще е гадно и т.н. но аз не слушах никои, защото все пак ако се гледам всички около мен да са щастливи за моя сметка, на кое място остава моето щастие? А трябва ли именно то да е най-важно за мен? Той работеше все по дискотеки и аз и приятелките ми все бяхме там, и аз все някъде около него.С течение на времето се запознахме, започнахме да контактуваме, скайпове и т.н. Нещата започваха малко по малко да се задълбочават.Но в един момент тои каза "Нека поставим някаква граница, защото ме е страх някоя вечер ако съм пийнал да не направя някоя глупост" и аз - добре.Знам, че насила хубост не става.Сложихме една граница, в период от няколко месеца не ходех в тази дискотека, той не ми пишеше и аз на него също, но това незначи, че не мислех за него.Незнам защо дори без да го виждам мисълта ми за него беше толкова натрапчива и постоянна.Реших, че това неможе да бъде така а и кой е той, че заради него да не ходя еди къде си.Така или иначе не спирах да мисля за него дали ще съм там или не все тая... И естествено се появих отново в онази дискотека такава каквато никога не съм била, защото бях твърдо решена, че ще го спечеля.Всяка вечер когато той беше на работа бях и аз там.. Танци без спиране, супер освободено държание, малко внимание към него и повечко към другите.Започна пак да ми пише, тогава бях с едно момче (гаден наркоман).. и аз не знам защо бях с него.Бяхме тръгнали точно в момента в който спазвах онази граница, която може би ме е подтикнала към това с цел да не мисля за него.Въпросното момче с което бях осещаше, че до известна степен съм с него или да го кажа така тялом съм с него а духом съм някъде другаде.Ревнуваше ужасно много от него, не знам как е усещал, че именно той е този който не ми излиза от главата след като не се издавах по никакъв начин, но факт.Скъсах с него, защото не беше човек с който мога да бъда, едно че постоянно беше напушен и друго, че нямаше смисъл да крия, че не той ми е в главата.. апък и беше спал с някаква гадна коладжийка (Боже радвам се, че не съм била с него.. можело е да хвана някаква болест! :shock: :lol: ) След края на тази ми връзка нещата с него станаха по-сериозни.Премести се в друга дискотека, където работеше един приятел.И естествено забирах една приятелка с мен за морална подкрепа и отивахме при този приятел, а след като свършеше той идваше моето момче..Ние точно тогава тръгвахме.. отивахме да пием по едно кафе и естествено се връщахме :oops: От там започна развръзката на това нашето.Всяка вечер там при него, не с приятели около него в това заведение, а точно там при него.Имаше адски много вечери изпълнени с смях, шеги и какво ли не.Тогава усетих, че интереса му към мен се засилва.Все гледаше да ме заговори нещо, постоянно беше някъде около мен и се бъзикахме нещо, другите му говорят нещо, а той ги игнорираше набързо и подхващаше някаква тема с мен.бях на седмото небе.До тук добре, но до тогава не бях оставала насаме с него.Изведнъж взеха да ме гонят когато си тръгваме той да ме кара до нас.Чувствах се гадно, защото не исках да се му се натрапвам така, а не ми оставяха друг избор.Знаех защо го правят, но просто не беше уместно.Когато останех само с него се стъписвах.Буквално губех говор и картина :lol: И естествено това ми се отрази.Един ден този приятел искаше да излезем и ми каза, че моето момче му е казало да не ме пращат така при него, само съм била мълчала било гадно, а и нямало смисъл, той не можел да има такава връзка.Можете да си представите как ми се отрази това на всичките ми надежди и стремежи.Както бях на седмото небе буквално ме закопаха.Бях като сразена няколко дни, знаех си още от много преди тази случка, че този мой срам ми пречи ужасно много и трябва да направя нещо по въпроса.
Не подозирах, че имам такава воля за промяна заради някой.Но усещах нещо в този човек, някак си се чувствах сигурна около него, не го познавах толкова добре, а всъщност знаех във всеки един момент какво ще каже и каква ще му е реакцията.Затова се стегнах, знаех, че си заслужава, мина известно време... може би месец преди пак да се застоим в онази дискотека където работеха - той и този мои приятел (на когото всъщност дължа страшно много).Започнахме пак да ходим там, една приятелка дори започна работа там - идеално за мен имах си повод да ходя. Ха сега се сетих за една вечер когато отивах и с това момиче не се бяхме виждали от много време, затъжени (това ми беше най-добрата приятелка).. ии от вратата като ми скочи на врата иии аз изобщо не можах да погледна дори дали той е на работа и когато ме пусна само поглеждам той идва към мен такъв разперил раце да ме прегръща :lol: Тогава усетих колко много искам винаги да съм в тази прегръдка и в този момент поисках времето да спре :grin: :oops: :-D Но тогава вече бях друга, готова на всичко и решена на не 100 а на 1009901999% да съм с него.Ходех сама при него, постоянно гледах да говоря с него нещо.Даже и да не знаех какво да кажа или да го попитам си измислях нещо малко и дори незначително, само и само да не млъкна.В един момент той ме попита "както ти има ти си друга'' и аз само се засмях и му казах "че кое ми е другото не съм си сменяла прическата в близката година" :D И така вечер след вечер, ден след ден.. имаше случай в които той е настоявал да ме закара до нас.Взимал ми е ключа за вкъщи с цел да не се кача при този приятел или в някое такси, а при него.Малко след това започна да ми настоява за нещо което не бих направила никога с никого - просто секс без никаква връзка.Въпреки, че исках ужасно много да съм с него много пъти го режех или увъртах.Едно, че до тогава не бях спала с никой друго, че както казах по горе - на такова нещо не бих се съгласила.Дойде лятото и заминах на лагер отбора - тренировки,море,купон.. не спирах да мисля отново за него, само той ми беше в главата и устата, но нямах абсолютно никакво време да му се обадя, а и какво щеше да си помисли!? :? :-D Да обаче той не е мислел така... всеки ден ми пишеше.. и най-неочаквано една вечер получих следния смс "аз си лягам и си мисля за теб, какво правиш дали спиш и дали и ти си сама?" .. Умрях от кеф :lol: След като се върнахме продължехме почети по старо му ..почети, защото беше доста по.. не загрижен за мен ами .. ддз.. пак нещо такова.Винаги когато ме видеше, че нещо не съм в настроение сядаше при мен мен ии не мърдаше докато не се засмея..той ли бил причината какво бил направил ии какви ли не още ей такива истории :-D По едно време беше решил, че нещо ми е направил и съм му сърдита за нещо и ме беше друпнал настрана на едно сепаре.Беше ме прегърнал, а аз се опитвах все да се дръпна (Защо?! ) Пита ме защо се дърпам, защо не се отпусна, какво лошо имало да ме прегърне :-) :oops: Защо съм му била сърдита и т.н. .. тогава осетих, че се интересува от мен.Е и не само тогава, но вече е прекалено дълго, че да обяснявам всяка една такава ситуация.Мина се време с все такова държание и аз го исках все повече и повече.Бях прекалено сигурна в този човек, за да се откажа, въпреки, че това всичко се случваше в продължение на година.. И миналата година след като бяхме почнали даскало.. октомври месец този приятел искаше да ни събере всички на вилата му.Бяхме поканени маса хора включително и моето момче - все пак бяха и приятели и колеги.Накрая в деня на тръгването бяхме останали само 4-та - аз, една приятелка, въпросното момче и този приятел чиято е вилата.Добре.Отидохме.Разх ждахме се,бъзикахме се, пихме, танцувахме ии когато ни се приспа се оказа, че са приготвени само 2 стаи, е 3, но третата си беше на това момче ии не се брои.Моето момче се оттегли по рано от масата и леднал в едната стая която е двойка, и е останала една единица.И естествено не вървеше приятелката ми да легне в една стая с него.Качих се и аз, оправих се да си лягам, но не ми се спеше,а той на пръв поглед спеше...Развъртях се из стаята и намерих едни албуми с снимки на момчето на което е вилата.Взех да разглеждам, а в последствие до мен се оказа и моето момче.Разглеждахме, разглеждахме и в един момент се оказахме легнали двамата на едното легло.Малко по малко се започнаха целувки и целувки иии .. =P~ Да подчертая, че нямаше какво да се случи понеже си имах гостенчета :oops: Така си и заспахме двамата там на едно легло, беше ме гушнал и.. :oops: Сутринта бях станала по рано и приятелката ми отидохме да се разходим... Върнахме се,а другите още спяха, направихме закуска ии чакахме.Аз се бях подпряла на вратата с чаша кафе и просто се наслаждавах на гледката и на предната вечер.Вилата беше на високо и се откриваше уникална гледка към язовира и гората от другата му страна.В един момент моето момче се измъкна дойде право при мен с думите "Добро утро" и ме прегърна и целуна.Почувствах се уникално.Почувствах нежност, привързаност и го осетих по някакъв странен начин... :-) От тогава започна връзката.Всеки ден заедно, всяка вечер, всичко беше идеално, но след 1 месец ...БУМ! Взе ме от нас с думите "Връзката ни няма никакво развитие,според теб как е?Аз съм на това мнение и няма смисъл да продължаваме" :shock: Бях съсипана, бях сигурна, че не това е причината, защото няма какво развитие да очакваш от връзка на един месец.Прибрах се, плаках... много.След като разбраха какво е станало приятелите ми с 300 зора ме изкараха от нас.На кафе, на бар.. не бях същата.На кафето не казах дума на никои.. просто не бях там, нито тялом нито духом, не знаех къде се намирам.В бара просто си стоях и не слушах дори и музиката. Минаха се дни така, все по един и същ начин - безсмислени, безинтересни..С една приятелка бяхме една вечер на бар (там където работи той) и понеже шефове и охрани и всички изобщо ни познават,а нямаше места седнахме при шефовете.Явно не знаеха, че не сме заедно понеже ме попитаха защо не съм отивала при него.Тогава тъкмо бях позабравила малко и те ми напомниха отново ..цялото ми настроение колкото беше малко отиде по дяволите. Той явно ме беше видял, че съм нацупена и пак с цел да ми оправи настроението както едно време ми прати смс "Много си нацупена, усмихни се :)" Но .. :? Малко по-късно шефовете му го викнаха и той седна до мен, заприказва се с тях и ме прегърна.. отново почувствах онази топлина и нежност, но нямах онзи кураж, за да се почувствам щастлива.Минаха няколко дни пак бяхме там на бар, но той не беше нея вечер на работа. Дойдоха едни момчета седнаха при нас, но никое от тях не можа да ми грабне интереса.Мислите ми не бяха ангажирани относно нито един от тях и не можеха и да бъдат.Усмивката ми я нямаше, въпреки това един от тях се опитваше да ме заговори, въпреки резките рязания които получаваше. В този момент го видях, влезе с един негов приятел и отиде при колегата си.Видя ме, стоеше и ме гледаше, както и аз него.Онова момче ми говореше нещо, но нещо вътре в мен трепереше и не заради него, а заради човека срещу мен.Повъртяха се малко и си тръгна.След което и аз помолих приятелката ми да си тръгваме, но не исках да се прибирам.Отидохме в онази дискотека където работеха преди с онзи наш приятел. Беше ми адски криво и той като чели нарочно пусна песента с която момчето ми винаги ме поздравяваше.. естествено не можах да се сдържа :cry: .В този момент разбрах колко много ми липсва, колко много искам да съм с него и че бих дала всичко от себе си за тази връзка. :cry: Малко по-късно получих съобщение "стига си пила, прибирай се да спиш" .. Рухнах в сълзи и в същото време бях някак си щастлива.Писахме си, звънна ми, говорихме си и дойде да ме вземе.Отидохме у тях, говорихме, събрахме се ... Бях най-щастливата :-) :smt008 И сега - година и половина по-късно продължавам да съм най-щастливата.За пръв се чувствам така с някой... неописуемо е.Имам чувството, че го познавам от много много време, а всъщност не е така.От него завися, ако го няма до мен.. не знам, нищо няма смисъл.Означава толкова много за мен.
Всичко е идеално, винаги честни един към друг,доверие,разбирателств о.. дори и планове за общо бъдеще.Техните ме познават, нашите - него също.Но има едно голямо НО.. показвала съм му го по не знам колко и какви начина, че е най-важното нещо за мен.Дори да правя нещо или да им работа, когато ми се обади зарязвам всичко, за да мога да му помогна или просто за да съм с него.Но снощи това голямо но пак ми го показа с репликите "винаги мислиш първо за твоите неща, да ги свършиш, да си направиш каквото искаш и след това се сещаш за мен.С мен си когато ти отърва" - ГОЛЯМА ГРЕШКА - НЕ Е така! :? Когато ми каза това .. незнам,стана ми супер гадно, защото почувствах, че изобщо не забелязва това което правя.Както казах по нагоре.Пример ще дам - вместо да уча за изпити, чертая планове за кухнята или разглеждам уреди, защото ме е помолил за това да го свърша,когато нямам работа.Но след като той е най-важното нещо за мен се захващам първо с това.Друго.. В къщи не съм пипнала нищо - по цял ден съм при него на къщата и му помагам там.. не съм се видяла с приятелките ми от две седмици, защото искам да съм всяка една секунда с него.Казах му всичко това,а той ми отвърна "Тия планове за кухнята само заради мен ли ги правиш" , аз казах не,защо? "ами защото ако беше само заради мен трябваше да кажеш по-рано да знам.Надявах се да не съм само една авантюра за теб ама май май... Само като ме попиташ какви са ти плановете за довечера и ..не знам.. моите всичките планове са свързани с теб, където съм аз каквото и да правя искам да си до мен, докато за теб не съм сигурен" Изясних му, че ако беше просто една авантюра нямаше да ми пука изобщо, и нямаше да водя този разговор и че въпроса ми какви са му плановете изхожда от там, че имам чувството , че понякога го задушавам.Както и да е.. говорихме си надълго и нашироко и ми разясни, че не знае кой е късметлията в нашата връзка - той, че е попаднал на мен ли или аз, че съм попаднала на него.. и че аз съм била единствената жена с която иска да бъде сега и за напред. :smt007 Попита ме защо съм с него.. отговорих му, но след това разбрах защо са всички тези филми, които си вкарва и да разбрах, че го е страх от това, че е доста по голям от мен, а аз съм още млада и един ден ще ми дойде акъла в главата и ще си намеря някой на моите години - това ми го каза и той, че си го мисли.Казах му, че вече година и половина съм с него и акъла ми е дошъл отдавна, но не мисля да си търся друг.А и това не може да се случи просто няма как!!! Та аз не мога да дишам без него!!!!Въпреки, че бях с него на 1та седмица от връзката ни, нито за момент не се поколебах или съжалих за това след като скъсахме, усещах, че не съм сбъркала и това е правилния човек .. :-# :smt007
Не знам как и по какъв начин още трябва да му кажа и да му покажа, че няма да го предам, че няма от какво да се плаши, че не искам друг за мен, че той е човека с когото искам да бъда..??! И по този повод си мисля понеже за Коледа не дава да му купувам нищо понеже няма пари в излишък и няма възможност за подаръци.. си мислех дали да не му подаря една наша снимка в рамка към която по някакъв начин да има един лист, на който да е написано от мен.. как го чувствам, че не искам друг за мен, как се чувствам с него и без него т.н. ...?