Sometimes
12-18-2010, 10:59
Здравейте.. няма да ви разказвам целия ми живот,но като за начало..
сама съм от 15 годишна.. Имах си приятел 3 години,той беше най хубавото нещо за мен и ме караше да забравям за толкова неща..
Януари месец се разделихме окончателно.. той си живееше и аз също.Но нямаше ден в който да отворя очи и да не мисля за него!
Сега средата на ноември се видяхме.. и решихме да си дадем отново шанс, и опитахме.. но за мен не беше различно. Той се държеше наистина страхотно с мен,но искаше да бъдем постоянно заедно. Спомних си преди живота ми със него какъв беше.. 24 часа заедно, сега имах друг живот,работа.. повече приятели и отказах да сме всеки ден заедно. Отивам примерно с приятели на дискотека и той се домъква.. беше нещо като преследване. Няма и месец той започна да вярва на другите, писала съм някакви смси на някакво момче..което не беше истина,но не пожела да ми каже кой го е казъл и така и така не успях да докажа обратното. Разделихме се! Така пожелах аз.. знам че той не е това, което ми трябва в живота. Боли, като знам какво е било преди.. снощи се видяхме пак в дискотеката..по някаква случайност беше на нашата маса. Нещо ме караше да поглеждам към него, а си имам вече друг приятел.. към който имам някакви чувства..но понякога не съм сигурна в неговите. От година не съм имала приятел, след бившия отписах тотално всеки..сега веднъж дадох всичко и понякога мисля че не е взаимно. Та за бившия.. какво да правя хора,когато съм с него ми е все едно..когато съм без него, не ми излиза от главата..
Снощи стоя отстрани гледам го и си викам.. тези дънки заедно ги избирахме..този ланец е от мен за свети валентин.тези устни колко съм ги целувала.. а сега дори не се поглеждаме. Има още някаква болка в мен,понякога е толкова силна и гледам наши снимки,които са страшно много.. Незнам какво може да ме посъветвате,аз съм наясно че някак си трябва да продължа напред.. правя го вече година. Наистина живота ми без него е по хубав... Тежи ми толкова много, и сега за празниците съм сама докато всеки е със семействата си. Ще празнувам нова година с приятели.. Надявам се, да ме разбирате.. не винаги успявам да съм силна,за пред хората да.. не се пречупвам никога.Но моменти като тези,когато съм вкъщи..както винаги сама изпуват толкова спомени,болки,мисли,не сигурност. С това момче с което съм сега, също е прекратило сериозна връзка.. но аз наистина съм честна и съм готова да го докажа. Незнам дали и при него е така..говори ли сме,твърди че иска да е с мен,че дрън дрън ... :Х
...Тъжно ми е
сама съм от 15 годишна.. Имах си приятел 3 години,той беше най хубавото нещо за мен и ме караше да забравям за толкова неща..
Януари месец се разделихме окончателно.. той си живееше и аз също.Но нямаше ден в който да отворя очи и да не мисля за него!
Сега средата на ноември се видяхме.. и решихме да си дадем отново шанс, и опитахме.. но за мен не беше различно. Той се държеше наистина страхотно с мен,но искаше да бъдем постоянно заедно. Спомних си преди живота ми със него какъв беше.. 24 часа заедно, сега имах друг живот,работа.. повече приятели и отказах да сме всеки ден заедно. Отивам примерно с приятели на дискотека и той се домъква.. беше нещо като преследване. Няма и месец той започна да вярва на другите, писала съм някакви смси на някакво момче..което не беше истина,но не пожела да ми каже кой го е казъл и така и така не успях да докажа обратното. Разделихме се! Така пожелах аз.. знам че той не е това, което ми трябва в живота. Боли, като знам какво е било преди.. снощи се видяхме пак в дискотеката..по някаква случайност беше на нашата маса. Нещо ме караше да поглеждам към него, а си имам вече друг приятел.. към който имам някакви чувства..но понякога не съм сигурна в неговите. От година не съм имала приятел, след бившия отписах тотално всеки..сега веднъж дадох всичко и понякога мисля че не е взаимно. Та за бившия.. какво да правя хора,когато съм с него ми е все едно..когато съм без него, не ми излиза от главата..
Снощи стоя отстрани гледам го и си викам.. тези дънки заедно ги избирахме..този ланец е от мен за свети валентин.тези устни колко съм ги целувала.. а сега дори не се поглеждаме. Има още някаква болка в мен,понякога е толкова силна и гледам наши снимки,които са страшно много.. Незнам какво може да ме посъветвате,аз съм наясно че някак си трябва да продължа напред.. правя го вече година. Наистина живота ми без него е по хубав... Тежи ми толкова много, и сега за празниците съм сама докато всеки е със семействата си. Ще празнувам нова година с приятели.. Надявам се, да ме разбирате.. не винаги успявам да съм силна,за пред хората да.. не се пречупвам никога.Но моменти като тези,когато съм вкъщи..както винаги сама изпуват толкова спомени,болки,мисли,не сигурност. С това момче с което съм сега, също е прекратило сериозна връзка.. но аз наистина съм честна и съм готова да го докажа. Незнам дали и при него е така..говори ли сме,твърди че иска да е с мен,че дрън дрън ... :Х
...Тъжно ми е