Akimoto
12-19-2010, 01:34
Здравейте, незнам как стигнах до този форум ... или как въобще се навих да се регна или да пиша в него, но може би просто имам нужда да споделя емоциите и мислите си с повече хора – без да се притеснявам за това какво ще мислят за мен в последствие или да мисля че ще ме „сочат“ с пръст защото съм „леко“ сранен. :) И тъй като в мен се тълпят сумати мисли от всякакво естество, смятам да излея поне част от тях тук ... и нека се извиня предварително ако ви се натрапвам с количеството им или лошата им подредба и граматическо изписване ...
Като начало смятам да започна с едно представяне от моя страна ... след което да ви запозная с проблема си, а от там да ви помоля и за някакво мнение (което поне по някакъв начин да ми помогне да сложа ред в супата от хаос която съм си забъркал )
И така ... на 22 години съм, почти 23, живея в София но родом съм от друг град в северна България.
На визия ... не се смятам за красавец, нито за някои „бит с мотика в челото“. Висок съм почти 2 метра ... което е неудобство на моменти, с пъстро зелени очи, черна къса права коса, с повече спортна от колкото „набита“ фигура :) . Нямам никакви физически недъзи ... не ми липсва нито крак, нито око от войната – разполагам само с арсенал от малко странен хумор на база самоирония .... Като цяло: не близвам алкохол (по никакъв повод – ако ще джак-пота да ударя ...думите „аре да се напия“ няма да присъстват в речника ми ), цигари мразя, не консумирам никакви опияняващи „емулгатори“ или прахови „стабилизатори“, не се интересувам от коли, не се интересувам от футбол, не прахосвам парите си, пред компютъра стоя само по работа или за леки развлечения по вечерно време, не обичам шумните купони (многото хора нагъчкани на едно място, където с усилвател да говоря няма да се чуе от „яката музика“ .... да не говорим за дискотеки), предпочитам спокойните разходки в приятна компания на приятно място – и както се казва „иде ми да се просна на тревата под слънцето и да си захъркам“, слушам всякаква музика – дори японска ... но за чалгата ще ме прощавате :) , тих съм по природа – но когато се наложи мога и да опиянявам с приказките си, трудно се намира човек който да ме изнерви, „имам изключително голям праг на търпимост“ – извадено по думи на познати и приятели, трудно се засягам от непознати, не се влиая от чуждото мнение, мразя да ме лъжат – просто не прощавам и не го забравям (породено от факта, че никога не лъжа ! ), обичам чистотата и реда (сам се пера, чистя , щия и потдържам жив), умея да готвя и то в голям диапазон от различни видове ястия – поради факта, че ям като сумист ... а нищо не се лепи :D , романтик съм до мозъка на костите си ... във всеки един момент съм готов да се отдам на тази си „зараза“, намирам всички жени за красиви – като част от тях са способни доста да ми разхлопат сърцето ...
Основни мотиви в живота:
„Всичко прекалено е вредно – номера е да разбереш какво?“
„Дори и ако всички останали – аз НЕ“
„Докато се интересуваш от това какво говорят другите за теб – твоя ум е на роб“
„Единственото което мъжете не могат да извършат като работа в живота си, е да кърмят от цица“
От лоша страна: трудно се концентрирам, обичам да се хваля – но това си е мъжка черта, не изпитвам никаква форма на срам – нито от действията, нито от мислите които изказвам, нито от тялото си ..., не се задоволявам с малко – но често се спирам от мотото, мразя парите ! – винаги ти трябват, никога не стигат ... но са нещо без което неможем, мразя да умаловажават постъпките или жертвите които правя заради даден човек – както и да се павят, че ме ги забелязват или да ги смятата за даденост или мое задължение ?
Малко история ?
Като малък изкарах изключително трудно детство, породено от редица проблеми и то като се мине през няколкото дребни моменти които ми излизат наяве:
От честата смяна на местоживеене, системния тормоз от съоченици – само заради повода, че бях по-умен от тях, който тормоз често преминавава в масова тупалка на мой гръб :) , безкрайното незадоволство от страна на родителите ми които ме смятат за пълна отрепка и провал в живота подкрепени с леките подмятания :„Ще ровиш по кофите като умрем.., Искаше ми се да не те бях раждала ... и, Пропилях си живота заради теб ..., Как може поне малко да не си като нас ...“ постоянните забрани от всякакво естество, в добавка с няколко критични моменти свързани със загуба на единствените хора на които държах : най-добрия ми приятел – ексрадиран в чужиба (защото е нелегално прибиваващ), заминаването на първата ми любов на другата половина на света безвразвратно ... и всичко това обилно залято с липсата на каквито и да било приятели в близките километри от дома и подкрепено с нежеланието на родителите ми да контактуват с мен в собствената ни къща и всичко това става за 1 лято а последиците от мълчанието се мотаха в продължение на 2 години ... ... стоях и зяпах крушката на лампата по цял ден и нощ – докато дойде време за училище и „забавата там“
И така ... наложи ми се от рано да се захвана с работа и да си изкарвам прехраната – да ви кажа истината ... денем ядеш квото ти падне, а за вечеря само с 1 чипс – 10 кила за 1 месец се свалят :D /изпробвано – работи/
Ами да ... всякакви неща съм преживял – като се почне от хвалбите на работа за това колко съм „свестен“, и се мине през заканите за това как щели да ме застрелят ако ме видят на улицата ... и това защо ? ... защото работата беше да уволнявам неспособни хора.
Но стига траурни церемонии ... оптимизма в мен за толкова време никои не успя да го пречупи – и няма и да успее ! Заради преживяното досега съм способен да извлеча положителна емоция дори ако ме срешне човек на улицата и ми подари листо на дърво ... малко хора вярвам са способни да се зарадват от такова нещо ...
И моля не съдете лошо за никой – родителите ми не са някакви злостери (баща ми не ме е удрял нито веднаж през живота си ... той просто те удря в сурцето с намеците си!), майка ми и сега ми звъни поне веднъж седмично да разбере как съм – и всичко това което съм преживял, колкото и да е било тежко е било с цел. А целта е била да бъда безупречен във всяко едно отношение!
Аз да си призная обичам родителите си, и не им се сърдя за нищо което са казали или направили – всичко е било „малко странен начин“ за моето възпитание :)
В последно време нещата се завихриха малко в положителна насока.
Тук съм в София, студент вече втора година, влизайки с леко забавяне поради факта, че реших да поработя малко преди да продължа да уча ... защото и уроците си стрват пари, които аз трябваше да си изработя.
А тук се крие и естеството на проблема ми – станал съм: „асоциален“ и неуверен в себе си ...
Липсата на жени в "глезения" ми живот ми влияе и то на 22 години ! Факта, че смятам повечето жени за твърде красиви – и дебилната мисъл „Боже к‘во се бутам дори да говоря с тази –като нямам шанс“ ме поставя в неудобното положение дори да се разхождам по улиците с „колежките от университета“. Чувствам се НЕ на място, неудобно ми е да гледам жена в очите за дълго време ... абе изобщо – супер ламе :) А дори и да се напъна да направя нещо което е нормално за други – изисква доста инат и усилия от моя страна (да се опитам да се впиша в обстановката)
Да ... знам, че това може да ви се струва доста нереално – но си е така. Липсата на контакти с хора на моя възраст в продължение на 2 години доста ми повлия, а шибаното ми възпитание което са ми изградили нашите се простира дори и в интимна насока ... Аз с жена не съм бил досега в интимен план, просто мисълта да правя секс без чувства от другата страна ме отвращава. И не ме разбирайте погрешно, не съм някакъв гей ... просто се „пазя“ за жената която да ме заслужава. Но всичката тази неизживяна страст която съм си натрупал ... допълнително ми пречи в контактите ми с жените – лично да си призная (незнам коя ще е тази която да ми смогне ...) сигорно ще ме мисли за някакъв перверзник, който да си пада по това да го изнасили някоя жена без предупреждение, навсякъде и по всяко време – [ и ще е права !] Но бих си позволил тези емоции евентуално само ако виждам „пламъка в очите й“.
Бих ви помолил за някакви съвети които да са по-интелектуални от „Вари на курва да те опраи...“ защото не плюя на думите и мотивите си :)
Като начало смятам да започна с едно представяне от моя страна ... след което да ви запозная с проблема си, а от там да ви помоля и за някакво мнение (което поне по някакъв начин да ми помогне да сложа ред в супата от хаос която съм си забъркал )
И така ... на 22 години съм, почти 23, живея в София но родом съм от друг град в северна България.
На визия ... не се смятам за красавец, нито за някои „бит с мотика в челото“. Висок съм почти 2 метра ... което е неудобство на моменти, с пъстро зелени очи, черна къса права коса, с повече спортна от колкото „набита“ фигура :) . Нямам никакви физически недъзи ... не ми липсва нито крак, нито око от войната – разполагам само с арсенал от малко странен хумор на база самоирония .... Като цяло: не близвам алкохол (по никакъв повод – ако ще джак-пота да ударя ...думите „аре да се напия“ няма да присъстват в речника ми ), цигари мразя, не консумирам никакви опияняващи „емулгатори“ или прахови „стабилизатори“, не се интересувам от коли, не се интересувам от футбол, не прахосвам парите си, пред компютъра стоя само по работа или за леки развлечения по вечерно време, не обичам шумните купони (многото хора нагъчкани на едно място, където с усилвател да говоря няма да се чуе от „яката музика“ .... да не говорим за дискотеки), предпочитам спокойните разходки в приятна компания на приятно място – и както се казва „иде ми да се просна на тревата под слънцето и да си захъркам“, слушам всякаква музика – дори японска ... но за чалгата ще ме прощавате :) , тих съм по природа – но когато се наложи мога и да опиянявам с приказките си, трудно се намира човек който да ме изнерви, „имам изключително голям праг на търпимост“ – извадено по думи на познати и приятели, трудно се засягам от непознати, не се влиая от чуждото мнение, мразя да ме лъжат – просто не прощавам и не го забравям (породено от факта, че никога не лъжа ! ), обичам чистотата и реда (сам се пера, чистя , щия и потдържам жив), умея да готвя и то в голям диапазон от различни видове ястия – поради факта, че ям като сумист ... а нищо не се лепи :D , романтик съм до мозъка на костите си ... във всеки един момент съм готов да се отдам на тази си „зараза“, намирам всички жени за красиви – като част от тях са способни доста да ми разхлопат сърцето ...
Основни мотиви в живота:
„Всичко прекалено е вредно – номера е да разбереш какво?“
„Дори и ако всички останали – аз НЕ“
„Докато се интересуваш от това какво говорят другите за теб – твоя ум е на роб“
„Единственото което мъжете не могат да извършат като работа в живота си, е да кърмят от цица“
От лоша страна: трудно се концентрирам, обичам да се хваля – но това си е мъжка черта, не изпитвам никаква форма на срам – нито от действията, нито от мислите които изказвам, нито от тялото си ..., не се задоволявам с малко – но често се спирам от мотото, мразя парите ! – винаги ти трябват, никога не стигат ... но са нещо без което неможем, мразя да умаловажават постъпките или жертвите които правя заради даден човек – както и да се павят, че ме ги забелязват или да ги смятата за даденост или мое задължение ?
Малко история ?
Като малък изкарах изключително трудно детство, породено от редица проблеми и то като се мине през няколкото дребни моменти които ми излизат наяве:
От честата смяна на местоживеене, системния тормоз от съоченици – само заради повода, че бях по-умен от тях, който тормоз често преминавава в масова тупалка на мой гръб :) , безкрайното незадоволство от страна на родителите ми които ме смятат за пълна отрепка и провал в живота подкрепени с леките подмятания :„Ще ровиш по кофите като умрем.., Искаше ми се да не те бях раждала ... и, Пропилях си живота заради теб ..., Как може поне малко да не си като нас ...“ постоянните забрани от всякакво естество, в добавка с няколко критични моменти свързани със загуба на единствените хора на които държах : най-добрия ми приятел – ексрадиран в чужиба (защото е нелегално прибиваващ), заминаването на първата ми любов на другата половина на света безвразвратно ... и всичко това обилно залято с липсата на каквито и да било приятели в близките километри от дома и подкрепено с нежеланието на родителите ми да контактуват с мен в собствената ни къща и всичко това става за 1 лято а последиците от мълчанието се мотаха в продължение на 2 години ... ... стоях и зяпах крушката на лампата по цял ден и нощ – докато дойде време за училище и „забавата там“
И така ... наложи ми се от рано да се захвана с работа и да си изкарвам прехраната – да ви кажа истината ... денем ядеш квото ти падне, а за вечеря само с 1 чипс – 10 кила за 1 месец се свалят :D /изпробвано – работи/
Ами да ... всякакви неща съм преживял – като се почне от хвалбите на работа за това колко съм „свестен“, и се мине през заканите за това как щели да ме застрелят ако ме видят на улицата ... и това защо ? ... защото работата беше да уволнявам неспособни хора.
Но стига траурни церемонии ... оптимизма в мен за толкова време никои не успя да го пречупи – и няма и да успее ! Заради преживяното досега съм способен да извлеча положителна емоция дори ако ме срешне човек на улицата и ми подари листо на дърво ... малко хора вярвам са способни да се зарадват от такова нещо ...
И моля не съдете лошо за никой – родителите ми не са някакви злостери (баща ми не ме е удрял нито веднаж през живота си ... той просто те удря в сурцето с намеците си!), майка ми и сега ми звъни поне веднъж седмично да разбере как съм – и всичко това което съм преживял, колкото и да е било тежко е било с цел. А целта е била да бъда безупречен във всяко едно отношение!
Аз да си призная обичам родителите си, и не им се сърдя за нищо което са казали или направили – всичко е било „малко странен начин“ за моето възпитание :)
В последно време нещата се завихриха малко в положителна насока.
Тук съм в София, студент вече втора година, влизайки с леко забавяне поради факта, че реших да поработя малко преди да продължа да уча ... защото и уроците си стрват пари, които аз трябваше да си изработя.
А тук се крие и естеството на проблема ми – станал съм: „асоциален“ и неуверен в себе си ...
Липсата на жени в "глезения" ми живот ми влияе и то на 22 години ! Факта, че смятам повечето жени за твърде красиви – и дебилната мисъл „Боже к‘во се бутам дори да говоря с тази –като нямам шанс“ ме поставя в неудобното положение дори да се разхождам по улиците с „колежките от университета“. Чувствам се НЕ на място, неудобно ми е да гледам жена в очите за дълго време ... абе изобщо – супер ламе :) А дори и да се напъна да направя нещо което е нормално за други – изисква доста инат и усилия от моя страна (да се опитам да се впиша в обстановката)
Да ... знам, че това може да ви се струва доста нереално – но си е така. Липсата на контакти с хора на моя възраст в продължение на 2 години доста ми повлия, а шибаното ми възпитание което са ми изградили нашите се простира дори и в интимна насока ... Аз с жена не съм бил досега в интимен план, просто мисълта да правя секс без чувства от другата страна ме отвращава. И не ме разбирайте погрешно, не съм някакъв гей ... просто се „пазя“ за жената която да ме заслужава. Но всичката тази неизживяна страст която съм си натрупал ... допълнително ми пречи в контактите ми с жените – лично да си призная (незнам коя ще е тази която да ми смогне ...) сигорно ще ме мисли за някакъв перверзник, който да си пада по това да го изнасили някоя жена без предупреждение, навсякъде и по всяко време – [ и ще е права !] Но бих си позволил тези емоции евентуално само ако виждам „пламъка в очите й“.
Бих ви помолил за някакви съвети които да са по-интелектуални от „Вари на курва да те опраи...“ защото не плюя на думите и мотивите си :)