SolemnityOfDeath
12-19-2010, 12:43
Между пращенето
на мислите
- като радио развалено
набиващо вълните
където няма вълнолом
- между тях
и техните собствени мисли
намирам това
което мисля някога забравих.
това, което
мисля,...някога оставих.
Студено е тук
няма лъчисти тела
- вятърът е мой брат
в едно сме без надежда
и плетем заедно
с тънките мисли
най-ефирната прежда
и тихо се смеем
и наистина – прави сме
колко смешно е това
че няма, никога няма
какви да е лъчисти тела.
На балкона размивам
малко мрачна боя
- никой няма,
само дъх на самота.
Смешно е, така мисля
и ръката размахвам.
Може, понякога
да хвана с ноктите си
някоя заблудена радиовълна
сред теченията на този град
с нея да се натъпча
и вълноломът да спре този глад.
Проклетият ритъм
не спира и пращи
- пращи и пращи безкрай.
Очите ми пак са слепи
но предполагам е наред.
В ликове на мъртви поети
виждам човешкия огън
после приземявам се
(от радио към мисли)
и потъвам в света от лед.
И студено е тук
няма лъчисти тела.
Единствено тих стон
на вятър и самота.
на мислите
- като радио развалено
набиващо вълните
където няма вълнолом
- между тях
и техните собствени мисли
намирам това
което мисля някога забравих.
това, което
мисля,...някога оставих.
Студено е тук
няма лъчисти тела
- вятърът е мой брат
в едно сме без надежда
и плетем заедно
с тънките мисли
най-ефирната прежда
и тихо се смеем
и наистина – прави сме
колко смешно е това
че няма, никога няма
какви да е лъчисти тела.
На балкона размивам
малко мрачна боя
- никой няма,
само дъх на самота.
Смешно е, така мисля
и ръката размахвам.
Може, понякога
да хвана с ноктите си
някоя заблудена радиовълна
сред теченията на този град
с нея да се натъпча
и вълноломът да спре този глад.
Проклетият ритъм
не спира и пращи
- пращи и пращи безкрай.
Очите ми пак са слепи
но предполагам е наред.
В ликове на мъртви поети
виждам човешкия огън
после приземявам се
(от радио към мисли)
и потъвам в света от лед.
И студено е тук
няма лъчисти тела.
Единствено тих стон
на вятър и самота.