Грешница

[portykalche]

Едно сърце и безброй мечти.
Една душа и милион лъжи.
Нищо не ми остана,единствено горчивите сълзи.
Не тръгвам аз,щом искаш тръгвай ти.
Това е моята съдба,да бъда част от твоята игра.
Това е моето призвание и мое наказание.
Грешна бях и никой не прости.
Грешна бях,но по-грешен беше ти.
Кой сега ще ми прости? на колене да моля? Не,мерси!
И кръв да капе от моите очи виновника пак ще си ти!
По пътека от стъкла ще ходя и за капка любов ще моля,
но при теб да се върна не, не мога!
В ангел с изтръгнати криле, превърна ме и боса по жарта на своите мечти да ходя, накара ме.
Да избягам ли? На къде? Нещо там ме зове.
Но аз оставам тук да приема своята съдба,да те обичам докато усетя във вените си смърта.