Valerio
12-21-2010, 20:30
Не вярвах, че и аз ще стигна до този момент. Вярно е, че съм още млад и живота е та първа пред мен, но днес аз окончателно загубих частица от себе си. С огромна болка реших да напиша тази своя история. Целта и е да се справя някак си с болката и мъката, така че не е задължително да я четете. Ако все пак искате...Приятно ! :)
Историята започва с едно младо седемнадесет годишно, още невинно, леко закръглено момче. Той нямаше много приятели. Свободното си време прекарваше танцувайки улични танци. Ходеше по състезания, републикански и международни. Печелеше всичко. Беше отдаден на това, с което се занимаваше. Един ден видя своя стара позната съвсем случайно и дали защото просто си е нахален, дали защото интуицията му го подтикваше, се самопокани у тях, седна на компютъра и започна още по-нахално да рови в него. Видя албум със снимки, отвори го и тогава, в този момент, дъхът му секна, сърцето му затоптя от превъзбуда, зениците му се разшириха и любопитството го зачегърка. Той видя най-красивото нещо на света. Беше момиче, с прекрасна къдрава, дълга коса. Беше пленен. Започна бавно да сменя снимки, фокусирайки се само и единствено на тази прекрасна коса. На следващите снимки момичето се виждаше по-ясно. Момичето беше с изваяно тяло, прекрасни гърди, оформено стегнато дупе, прекрасни крака, но момчето не забелязваше всичко това, защото беше пленен от нейното приказно красиво лице: Прекрасните и къдрици се спускаха и леко закриваха огромните и зелени очи, усмивката й беше заразна. Това беше най-красивото момиче, което някога беше виждал.
Това момиче разбра за нахалното момче, за безочливото му нахалството и вече предубедено не го харесваше. На 5 юли 2007 година (седмица,две по-късно), те се засякоха. За първи път се видяха на живо. Момчето чакаше този момент със седмици, все още омагьосан от прекрасните и къдрици. В далечината, докато се приближаваха един към друг нямаше никаква емоция от негова страна, даже леко разочарование. Къдриците, заради които я беше забелязъл на първо място липсваха. Беше с изправена коса, дълга, мека и сияеща, но все пак не къдрава. Срещнаха се, тя му се усмихна, представи се, красивите и очи като ли се впиха в неговите. Той не можаше да откъсне поглед от нея, беше в транс, което я накара да й стане леко неловко и се усмихна сладко. Той не можеше да разбере какво вижда тази перфектна мацка в него. Той беше пълен, с огромен храсталак на главата си, в който обитателите са още неизвестни на учените. Излизаха два дена и накрая на 07/07/07 ден, който даде началото на нещо ново и за двамата. Това прекрасно, весело, с неописуема красота момиче целуна изненаданото още момче. Той не можеше да повярва, че тази красавица го харесва. Следваха прекрасни месеци. Те бяха две още невинни деца, влюбени до лудост един в друг. Още непознавайки страданието, разочарованието, болката и мъката от раздяла. Той спря да танцува заради нея, тя пък просто го обичаше и не спираше да му го натяква. Един ден, престрашени, те се отдадоха един на друг. Любовта им стана още по-силна, целувките им още по-страстни, природата им още по-дива и животинска, а щастието им още по-голямо. Той й писа песни, обсипваше я с внимание и подаръци, а в замяна му стигаше само една нейна усмивка за да се разтопи.
Като всяка приказка, обаче, любовта им трябваше да преодолява купища препятствия. Тя учеше в Англия, той в България. Бяха ограничени, виждаха се на няколко месеца, но пък когато се видят не се отделяха един от друг. Той дори кандидатства в университети в Англия за да са винаги заедно. Настъпи лятото на 2008, всичко изглеждаше наред, но не беше. Момчето, още дете, не можеше да си определи приоритетите и несъзнателно нарани половинката си. Парещата болка, която момичето изпита, както никога до сега, я накара да се съмнява във връзката им. Накара я да се затвори и един ноемврийски ден тя му каза, че повече не го обича. Те се разделиха. Той беше съсипан, а тя съсипана, че го наранява. Разделиха се и всеки си продължи по-пътя, въпреки това знаеха, че един ден пак ще бъдат заедно. Този ден дойде шест месеца по-късно, когато и двамата се озовават в една лятна дискотека. Тя - все така прекрасна, той - свалил излишните килограми, леко възмъжал. В мига, в който той видя косата й, дори вързана по специален начин, очите й, отразяващи лазерното шоу и това перфектно тяло, оглеждано от всички мъже около нея, сърцето му затуптя с все сила. Всичко друго в неговия живот посивя взирайки се в румените й бузки. Тя го видя, неловко му махна. Дори след толкова време тя не знаеше как да реагира. Той й е слабост, но не е сигурна в чувствата си. Веднъж вече го нарани, не искаше да го прави отново. Излязоха на терасата. Той я притисна на парапета, но въпреки това оставяйки и достатъчно свободно място. Гледаше я и не знаеше какво да предприеме, личеше си, че и тя не знае. Той тръгва да я целува, тя се дърпа под претекст, че не го обича и може да го нарани. "На сутринта може да не искам да съм с теб" каза тя плахо. "Целуни ме сега, а на сутринта ако искаш си върви" отвърна й той. Последва нещо, за което и двамата бяха бленували. Сочните устни на момичето докоснаха неговите. Целувката беше мека и бавна. Тя започна бавно и нежно да си играе със невероятно си езиче, което него моментално го възбуди до краен предел. Това бе най-красивият момент в неговия живот, Целувката с главно Ц. Молитвите му бяха чути и той си върна любовта на живота си. Обичаше я повече от всичко. Тя пък се влюби отново в него. Последва едно неразделно лято изпълнено с много страст, много огън и много голяма любов. Заминаха да учат в Англия, но в различни университети с 600 километра разстояние помежду им. Успокояваше ги факта, че поне вече са в една държава. Месеците бяха трудни, тъй като връзката трябваше да се крепи на скайп и телефонни разговори. Жаждата им един за друг ги влудяваше. Те се желаеха. Очакваха ваканциите с нетърпение знаеки, че ще се нахвърлят един връз друг в момента, в който се видят. Любовта им беше страстна, несравнима, необяснима, ненадмината. Често се караха, даваха си почивки. Тя не можеше да търпи неговото държание, той още хлапак, не разбира какъв и е проблема. Но когато, се видят, той имаше способността да я накара да се влюби в него отново и отново. Зимите и летата бяха неразделни. Обичаха се и искаха да прекарат живота си заедно.
Настъпи лято 2010. Три прекрасни години вече са зад гърба на щастливата двойка и въпреки трудности и пречки те бяха щастливи един с друг. Лятото като че ли премина с бясна скорост покрай тях. Есента дойде, а с нея и новата година в университета. Те си обещаха, че ще си ходят на гости постоянно и в началото го правиха. Всичко беше чудесно, докато момчето за пореден път не успя да си подреди преоритетите. Докато тя бленуваше просто да го види в скайп и да го чуе по телефона, той беше зает да игра белот с приятелите си. Тя имаше най-ужасния и тежък ден в живота си в края, ня който искаше просто да си поговори с любимия й човек. Той не й обърна внимание. Да, обичаше я с цялото си сърце, но вместо да я успокои и отдели време, той и затвори, изнервяйки й се за нещо. Това негово държание я съсипа, тя страдаше. Тя страдаше, защото вече не чувстваше нито неговата обич, нито неговата подкрепа. Тя му повтаряше, молеше го да съзрее как се държи и да направи нещо по въпроса, но той, завладян от магията на безсмисления цикъл на съквартирантите му, не и обръщаше внимание. Тя реши, че може и сама. Спря да се мъчи, стана силна, започна да се чувства добре сама. В другия край на Англия нищо неподозиращият й приятел си мисли, че всичко е наред като и звъни на два дни по пет, десет минути. Тя вече не се мъчи, вече е силна, още го обича, но не както преди. Вече не иска да е с него. Иска да се разделят. И точно както всеки иска това, което не може да има, момчето се сеща, че се нуждае от своята любима, той я обича много, но беше спрял да й го показва. Сега той е съсипан, а тя продължила напред. Той тапърва трябва да се изгражда като човек, да се учи от грешките си и да се научи да оцелява сам самичак на този свят, докато тя вече е свикнала. В него тъй последна надежда, че ще се събере с любовта на живота си, вече твърдо убеден да се промени, да обърне цялото си внимание на нея, да я обсипва с любов както първите месеци на тяхната връзка, но вече е твърде късно. Момичето го е преодоляло. Всичко, за което момчето е метаел, изчезва за секунда във въздуха, когато тя му казва, че вече не е влюбена в него. Мечтите му се превръщат в болезнени спомени и тази негова надежда, която преди блестеше ярко като слънцето, сега залязва, избледнява, оставяйки нищо друго освен мъка и тъмнина.
Историята започва с едно младо седемнадесет годишно, още невинно, леко закръглено момче. Той нямаше много приятели. Свободното си време прекарваше танцувайки улични танци. Ходеше по състезания, републикански и международни. Печелеше всичко. Беше отдаден на това, с което се занимаваше. Един ден видя своя стара позната съвсем случайно и дали защото просто си е нахален, дали защото интуицията му го подтикваше, се самопокани у тях, седна на компютъра и започна още по-нахално да рови в него. Видя албум със снимки, отвори го и тогава, в този момент, дъхът му секна, сърцето му затоптя от превъзбуда, зениците му се разшириха и любопитството го зачегърка. Той видя най-красивото нещо на света. Беше момиче, с прекрасна къдрава, дълга коса. Беше пленен. Започна бавно да сменя снимки, фокусирайки се само и единствено на тази прекрасна коса. На следващите снимки момичето се виждаше по-ясно. Момичето беше с изваяно тяло, прекрасни гърди, оформено стегнато дупе, прекрасни крака, но момчето не забелязваше всичко това, защото беше пленен от нейното приказно красиво лице: Прекрасните и къдрици се спускаха и леко закриваха огромните и зелени очи, усмивката й беше заразна. Това беше най-красивото момиче, което някога беше виждал.
Това момиче разбра за нахалното момче, за безочливото му нахалството и вече предубедено не го харесваше. На 5 юли 2007 година (седмица,две по-късно), те се засякоха. За първи път се видяха на живо. Момчето чакаше този момент със седмици, все още омагьосан от прекрасните и къдрици. В далечината, докато се приближаваха един към друг нямаше никаква емоция от негова страна, даже леко разочарование. Къдриците, заради които я беше забелязъл на първо място липсваха. Беше с изправена коса, дълга, мека и сияеща, но все пак не къдрава. Срещнаха се, тя му се усмихна, представи се, красивите и очи като ли се впиха в неговите. Той не можаше да откъсне поглед от нея, беше в транс, което я накара да й стане леко неловко и се усмихна сладко. Той не можеше да разбере какво вижда тази перфектна мацка в него. Той беше пълен, с огромен храсталак на главата си, в който обитателите са още неизвестни на учените. Излизаха два дена и накрая на 07/07/07 ден, който даде началото на нещо ново и за двамата. Това прекрасно, весело, с неописуема красота момиче целуна изненаданото още момче. Той не можеше да повярва, че тази красавица го харесва. Следваха прекрасни месеци. Те бяха две още невинни деца, влюбени до лудост един в друг. Още непознавайки страданието, разочарованието, болката и мъката от раздяла. Той спря да танцува заради нея, тя пък просто го обичаше и не спираше да му го натяква. Един ден, престрашени, те се отдадоха един на друг. Любовта им стана още по-силна, целувките им още по-страстни, природата им още по-дива и животинска, а щастието им още по-голямо. Той й писа песни, обсипваше я с внимание и подаръци, а в замяна му стигаше само една нейна усмивка за да се разтопи.
Като всяка приказка, обаче, любовта им трябваше да преодолява купища препятствия. Тя учеше в Англия, той в България. Бяха ограничени, виждаха се на няколко месеца, но пък когато се видят не се отделяха един от друг. Той дори кандидатства в университети в Англия за да са винаги заедно. Настъпи лятото на 2008, всичко изглеждаше наред, но не беше. Момчето, още дете, не можеше да си определи приоритетите и несъзнателно нарани половинката си. Парещата болка, която момичето изпита, както никога до сега, я накара да се съмнява във връзката им. Накара я да се затвори и един ноемврийски ден тя му каза, че повече не го обича. Те се разделиха. Той беше съсипан, а тя съсипана, че го наранява. Разделиха се и всеки си продължи по-пътя, въпреки това знаеха, че един ден пак ще бъдат заедно. Този ден дойде шест месеца по-късно, когато и двамата се озовават в една лятна дискотека. Тя - все така прекрасна, той - свалил излишните килограми, леко възмъжал. В мига, в който той видя косата й, дори вързана по специален начин, очите й, отразяващи лазерното шоу и това перфектно тяло, оглеждано от всички мъже около нея, сърцето му затуптя с все сила. Всичко друго в неговия живот посивя взирайки се в румените й бузки. Тя го видя, неловко му махна. Дори след толкова време тя не знаеше как да реагира. Той й е слабост, но не е сигурна в чувствата си. Веднъж вече го нарани, не искаше да го прави отново. Излязоха на терасата. Той я притисна на парапета, но въпреки това оставяйки и достатъчно свободно място. Гледаше я и не знаеше какво да предприеме, личеше си, че и тя не знае. Той тръгва да я целува, тя се дърпа под претекст, че не го обича и може да го нарани. "На сутринта може да не искам да съм с теб" каза тя плахо. "Целуни ме сега, а на сутринта ако искаш си върви" отвърна й той. Последва нещо, за което и двамата бяха бленували. Сочните устни на момичето докоснаха неговите. Целувката беше мека и бавна. Тя започна бавно и нежно да си играе със невероятно си езиче, което него моментално го възбуди до краен предел. Това бе най-красивият момент в неговия живот, Целувката с главно Ц. Молитвите му бяха чути и той си върна любовта на живота си. Обичаше я повече от всичко. Тя пък се влюби отново в него. Последва едно неразделно лято изпълнено с много страст, много огън и много голяма любов. Заминаха да учат в Англия, но в различни университети с 600 километра разстояние помежду им. Успокояваше ги факта, че поне вече са в една държава. Месеците бяха трудни, тъй като връзката трябваше да се крепи на скайп и телефонни разговори. Жаждата им един за друг ги влудяваше. Те се желаеха. Очакваха ваканциите с нетърпение знаеки, че ще се нахвърлят един връз друг в момента, в който се видят. Любовта им беше страстна, несравнима, необяснима, ненадмината. Често се караха, даваха си почивки. Тя не можеше да търпи неговото държание, той още хлапак, не разбира какъв и е проблема. Но когато, се видят, той имаше способността да я накара да се влюби в него отново и отново. Зимите и летата бяха неразделни. Обичаха се и искаха да прекарат живота си заедно.
Настъпи лято 2010. Три прекрасни години вече са зад гърба на щастливата двойка и въпреки трудности и пречки те бяха щастливи един с друг. Лятото като че ли премина с бясна скорост покрай тях. Есента дойде, а с нея и новата година в университета. Те си обещаха, че ще си ходят на гости постоянно и в началото го правиха. Всичко беше чудесно, докато момчето за пореден път не успя да си подреди преоритетите. Докато тя бленуваше просто да го види в скайп и да го чуе по телефона, той беше зает да игра белот с приятелите си. Тя имаше най-ужасния и тежък ден в живота си в края, ня който искаше просто да си поговори с любимия й човек. Той не й обърна внимание. Да, обичаше я с цялото си сърце, но вместо да я успокои и отдели време, той и затвори, изнервяйки й се за нещо. Това негово държание я съсипа, тя страдаше. Тя страдаше, защото вече не чувстваше нито неговата обич, нито неговата подкрепа. Тя му повтаряше, молеше го да съзрее как се държи и да направи нещо по въпроса, но той, завладян от магията на безсмисления цикъл на съквартирантите му, не и обръщаше внимание. Тя реши, че може и сама. Спря да се мъчи, стана силна, започна да се чувства добре сама. В другия край на Англия нищо неподозиращият й приятел си мисли, че всичко е наред като и звъни на два дни по пет, десет минути. Тя вече не се мъчи, вече е силна, още го обича, но не както преди. Вече не иска да е с него. Иска да се разделят. И точно както всеки иска това, което не може да има, момчето се сеща, че се нуждае от своята любима, той я обича много, но беше спрял да й го показва. Сега той е съсипан, а тя продължила напред. Той тапърва трябва да се изгражда като човек, да се учи от грешките си и да се научи да оцелява сам самичак на този свят, докато тя вече е свикнала. В него тъй последна надежда, че ще се събере с любовта на живота си, вече твърдо убеден да се промени, да обърне цялото си внимание на нея, да я обсипва с любов както първите месеци на тяхната връзка, но вече е твърде късно. Момичето го е преодоляло. Всичко, за което момчето е метаел, изчезва за секунда във въздуха, когато тя му казва, че вече не е влюбена в него. Мечтите му се превръщат в болезнени спомени и тази негова надежда, която преди блестеше ярко като слънцето, сега залязва, избледнява, оставяйки нищо друго освен мъка и тъмнина.