robles
12-22-2010, 01:38
Сълзите не спират, тръпката не умира, сърцето ми бие- което означава, че още съм жива, но не го усещам. Вярно е, че от любов още никой не е умирал, знам, че един ден нещата ще са различни.
Дали означавам НЕЩО за теб ? Дали още ме желаеш ? Дали съжаляваш, че постъпи така с мен? А дали разбираш, че бях готова на всичко за теб? Хиляди пъти ме унижава, хиляди пъти падах достатъчно ниско. Луда ли съм като мисля, че бих паднала още по-ниско, че и под земята бих отишла заради теб ? Ще ми помогнеш ли тогава да изляза от тази яма ? А ако в ореол обвия душата си и ти я поднеса, ще отвориш ли очите си за мен ?
Ясно осъзнавам как човек, дори с наднормено его, е готов да го потъпче, заради друг. Може би не съм аз тази, заради която би преглътнал егото си. А под земята едва ли ще се озова заради някой, който не е успял да ме оцени.
Простена ти е цялата болка, която ми причини, въпреки че единственото ми прегрешение бе, че се влюбих в теб. Опита ми с теб не променя мнението ми за мъжете. Явно понякога трябва да се примирим с това, че човекът, който ни кара да се чувстваме пълни, просто ни вижда само като приятел.
Сега опитвам да продължа напред, но все пак се питам, защо след толкова време, без да те виждам, без да говоря с теб, още мисля за теб ? Защо когато те засякох се разтреперах ? Защо напираха да излязат скритите сълзи ?
Избора винаги е бил в моите ръце, сама допуснах да хлътна толкова и знаеш, че няма да те обвиня за нищо, въпреки че не ми показа по най-правилния начин, че нещаа няма да потръгнат така, както на мен ми се иска. Сега след няколко месеца без контакти с теб съм оставила избора в твоите ръце. И искам да знаеш, че ще приема решението ти, каквото и да е то, защото искам да си щастлив, дори да не съм в живота ти, колкото и да ми липсваш...
Обичам те!
Дали означавам НЕЩО за теб ? Дали още ме желаеш ? Дали съжаляваш, че постъпи така с мен? А дали разбираш, че бях готова на всичко за теб? Хиляди пъти ме унижава, хиляди пъти падах достатъчно ниско. Луда ли съм като мисля, че бих паднала още по-ниско, че и под земята бих отишла заради теб ? Ще ми помогнеш ли тогава да изляза от тази яма ? А ако в ореол обвия душата си и ти я поднеса, ще отвориш ли очите си за мен ?
Ясно осъзнавам как човек, дори с наднормено его, е готов да го потъпче, заради друг. Може би не съм аз тази, заради която би преглътнал егото си. А под земята едва ли ще се озова заради някой, който не е успял да ме оцени.
Простена ти е цялата болка, която ми причини, въпреки че единственото ми прегрешение бе, че се влюбих в теб. Опита ми с теб не променя мнението ми за мъжете. Явно понякога трябва да се примирим с това, че човекът, който ни кара да се чувстваме пълни, просто ни вижда само като приятел.
Сега опитвам да продължа напред, но все пак се питам, защо след толкова време, без да те виждам, без да говоря с теб, още мисля за теб ? Защо когато те засякох се разтреперах ? Защо напираха да излязат скритите сълзи ?
Избора винаги е бил в моите ръце, сама допуснах да хлътна толкова и знаеш, че няма да те обвиня за нищо, въпреки че не ми показа по най-правилния начин, че нещаа няма да потръгнат така, както на мен ми се иска. Сега след няколко месеца без контакти с теб съм оставила избора в твоите ръце. И искам да знаеш, че ще приема решението ти, каквото и да е то, защото искам да си щастлив, дори да не съм в живота ти, колкото и да ми липсваш...
Обичам те!